Според проекта на финансовото министерство минималната работна заплата става 560 лева, заплатите в бюджетния сектор се вдигат с около 10%, а на учителите - средно с 20%

Ръст на заплатите, но и на разходите за осигуровки се очаква догодина. От публикувания проект за държавен бюджет 2019 става ясно, че и държавата, и частният сектор ще харчат повече както за възнаграждения, така и за осигуровки, обобщава Би Ти Ви. 

И догодина държавата ще харчи повече. Дефицитът обаче се свива до половин процент през 2019 г. Очакванията са животът продължи да поскъпва - средно с 3% за цялата следваща година.  

Заплатите в бюджетния сектор ще се увеличат с около 10%, а за учителите средното увеличение ще е двойно по-високо - с 20%. Така разходите за заплати и осигуровки на държавата ще са с около 1 млрд. лева повече, като 1/3 от тази сума (330 млн. лв.) е за заетите в образованието, където през 2021 г. възнагражденията трябва да се удвоят спрямо 2017 г.

Минималната работна заплата също нараства до 560 лева. До 2021 г. тя трябва да достигне 650 лева.

Вдигат се разходите за осигуровки както на работодателите, така и на самоосигуряващите се. От януари максималният осигурителен доход става 3000 лева.  

Шест месеца по-късно ще се увеличи и размерът на максималната пенсия - таванът ще стане 1200 лева. Индексирани с 5,7% ще бъдат и останалите пенсии.

Политиката в областта на отбраната предвижда да бъде спазено изискването разходите в този сектор да достигнат определен процент от брутния вътрешен продукт (БВП), в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП, като в бюджетната рамка за 2019 г. разходите за отбрана възлизат общо на 1839,3 млн. лв., което е 1,58% от БВП.

Приоритети в проектобюджет 2019 са социалната политика, образованието, отбраната, политиката по доходите - и по-справедливи субсидии за общините, изтъкват от Министерството на финансите.

В сферата на социалната политика са предвидени 40,4 млн. лв. допълнително като целеви помощи за отопление, което е с 50% над средствата по това перо през настоящата година. Обещаните 150 млн. лева за хората с увреждания също са намерили място в проектобюджета за догодина.

7 млн. лева е сумата, отделена за изплащането на новия вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител. Размерът й за 2019 г. е 115 лева.

Заплатените от родителите занимания в държавните и общински детски градини - например по танци или по бойно изкуство, които децата посещават извън задължителните занимания - стават част от бюджета на учебните заведения от септември 2019. Въпреки че услугите се предоставят от външни за учебното заведение школи, те ще трябва да се бюджетират с цел да се избегнат злоупотреби с данъчното и осигурителното законодателство. 

От финансовото министерство обясняват, че друга причина за промяната е, че директорите на детските градини и училищата носят отговорност за провежданите занимания, независимо че са възложени на външен изпълнител. Освен това част от сектора е в сивата икономика, а след промяната плащаните от родителите уроци за децата им ще трябва да бъдат осчетоводявани. Промяната е в Закона за предучилищното образование и се прави като част от преходните и заключителни разпоредби на проектобюджета, допълва БНР.

С преходните и заключителни разпоредби се узаконява преминаването на Националния институт по метеорология от БАН към Министерството на образованието.

В макрорамката е записано, че дефицитът догодина ще бъде 600 млн. лева, или 0,5% от БВП. Дългът ще продължи да намалява, като догодина отново няма да се поемат нови задължения от външните пазари.

Пенсионерите няма да имат право да работят като държавни служители - това се предлага в преходните и заключителните разпоредби на проектобюджет 2019. Изключение се прави за хората, назначени по законите за МВР и Министерството на отбраната. 

Около 1600 души ще бъдат засегнати от промяната, според която хората, упражнили вече правото си на пенсия, няма да могат да бъдат назначавани като държавни служители. В мотивите се посочва, че мярката се възприема с цел в държавната администрация да влязат повече млади хора.

За да не се създаде стрес в системата, е оставена възможност пенсионирани служители да бъдат наемани по заместване - например ако титулярът е по майчинство, а също така по трудови правоотношения. Промените не изключват възможността хората, упражнили правото си на пенсия, да работят в частния сектор, уточняват от ведомството на Владислав Горанов. 

С друго предложение се прави актуализация на тазгодишните бюджети на МВР и Министерството на правосъдието. Обещаните в началото на годината 100 млн. лева за полицаите се записват в бюджета на министерството чрез тази промяна, а предвиденото 10-процентно увеличение за догодина ще се осъществи и на базата на тези допълнителни средства. В системата на правосъдието се осигуряват още пари за служителите в затворите.

С половин милиард са увеличени и субсидиите за общините, като общо в това перо са предложени 3,7 млрд. лева. От Министерството на финансите съобщават, че ще има промени в начина, по който се получава изравнителната субсидия. С нея 19 големи общини ще останат без тези средства, а те ще бъдат пренасочени към по-малките общини, където има по-малък потенциал за увеличение на данъчните приходи.

Източник: Би Ти Ви, БНР, Министерство на финансите