15% одобряват работата на парламента, 23% - правителството и едва 8% - главния прокурор

На най-високо одобрение сред институциите у нас се радва президентът Румен Радев. Подкрепа за него заявяват 57% от българите срещу само 12% неодобрение. 

Това е само един от изводите от регулярното тримесечно проучване на Алфа Рисърч съвместно с Нова телевизия за обществените нагласи на българите. Проведено е в периода 12-22 юни 2017г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

Междувременно 44-тото Народно събрание започва работа в условията на силна поляризация, което се отразява и на цялостния му рейтинг - 15% положителни срещу 39% отрицателни оценки. Въпреки че не се радва на особен ръст в подкрепата си, парламентът е успял все пак да намали с 20% изключително високите нива на критичност (57%), с които приключи дейността си предишното Народно събрание.

Изключително слабо остава доверието в главния прокурор (8%) и съдебната система (9%), което години наред гравитира около едни и същи ниска нива. Очевидно нито една от противостоящите страни не е успяла да убеди общественото мнение в своята кауза, в резултат на което се задълбочава усещането за липса на ефективно правосъдие и справедливост. 

Правителството, както и премиерът, стартират с доверие, почти идентично с това на кабинета "Борисов 2". Мнозинството от министрите обаче остават непознати за широката общественост. С най-висока популярност се ползва вицепремиерът Томисляв Дончев, който освен, че привлича подкрепа от различни политически симпатизанти, бележи и своеобразен "рекорд" по ниска степен на неодобрение (едва 1,5%), съвършено нетипична за отношението към политиката и политическото у нас. С добри позиции са още Лиляна Павлова, Красен Кралев, Красимир Каракачанов и Николина Ангелкова.

Сред лидерите на политически партии Бойко Борисов остава с най-голяма подкрепа (32%), следван от Красимир Каракачанов (28%) и Корнелия Нинова (27%). 

Близо три месеца след предсрочните парламентарни избори, ГЕРБ запазва устойчива електорална преднина пред БСП. Подкрепа за управляващите заявяват 25,7% от пълнолетните жители на страната. Неуспехът на БСП да спечели предсрочните избори и проявилите се вътрешно-партийни напрежения  стопираха електоралния подем на социалистите, получен след президентския вот. Те успяват да запазят подкрепата на 19,6%, но за разлика от края на миналата година не разширяват влиянието си сред обществото.

Обединените патриоти привличат 6,3% от избирателите, но отношението към лидерите им е силно противоречиво и респективно – крие риск от възможен отлив на подкрепа. 

ДПС запазва устойчивите си позиции от 5,2% електорална подкрепа. Воля е парламентарно представената партия, чиито позиции вече започват да се разколебават. Без да регистрират рязък спад, доверието и в партията (3,7%) и в лидера ѝ Веселин Марешки (18%) плавно намаляват.

Подкрепата за по-малките десни формации - Реформаторски блок, "Да, България", Нова Република - остава на равнището, което всяка от тях получи на последните избори. Склонни да гласуват за Реформаторския блок са 2,7% от пълнолетните жители на страната, за "Да, България" - 1,5% и за Нова Република - 0,6%.