Традициите, свързани с обичая

Бабинден е посветен на жените, които "бабуват" при раждане. В българските традиции това е един от най-големите "женски" празници. Отбелязва се на 8 януари, а по стар стил - на 21-ви. От 1951 г. е обявен за ден на родилната помощ и професионален празник на акушерките и гинеколозите.

Бабинден е със славянски корени и идва от езически времена. Макар днес да е загубил голяма част от обредите, които са се изпълнявали, празникът остава важен и се посреща с много смях и веселие.

Какво повеляват традициите:

Майките с деца до тригодишна възраст стават преди изгрев слънце и отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. След това с калъп сапун и една нова кърпа отиват до дома на бабата, за да ѝ "полеят".

Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите - да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. 

Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!"

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. 

"Бабата" има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането, тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден - периодът за пречистване след раждането.

На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на "бабата" и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи.

Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.