Ерик Уайнър, авторът на "География на блаженството", е специалист по брутно национално щастие/нещастие. Той пътува по света и открива щастливите и тъжните места. Португалия го озадачава - това е страната, която обича тъгата си

Бидейки американец, от малък съм приучен колко е важно да си щастлив - ако ли не да се преструваш, че си -  на всяка цена. Това е състояние, обобщено в усмихнатото личице смайли, което казват било измислено в Щатите през 1963-та, празен израз също като "желая ви хубав ден".

В Португалия никой не ти желае хубав ден. Никой не се вълнува особено дали денят ти е бил добър, понеже шансовете те самите да имат такъв са малко. Ако попитате португалец как я кара, най-ентусиазираният отговор, на който можете да попаднете, е mais ou menos (горе-долу).

Виж още: Португалия в 14 любопитни факта

Трудно е да пропуснеш португалската култура на меланхолията. Виждаш я втъкана в лицата на хората - това не е Тайланд, известен като Земята на усмивките  - има я изсечена в израза на статуите, по градските площади. Мъжете (почти винаги само и единствено мъже), почитани на подобни места, са мачо генерали. В Португалия са тъжни поети.

Lisabon

Да, Португалия е тъжна, тя заема 93-то от общо 157 места (веднага след Ливан) според Списъка с разпределението на световното щастие, изготвен от ООН. Но недейте да съжалявате португалците, те са доволни със своето недоволство и по един странен, но окуражаващ начин, всъщност му се наслаждават.

Лесно е да допуснеш, че португалците са мазохисти, но ако прекарате известно време в страната, както ми се случи на мен, ще установите, че имаме какво да научим от тях за скритата красота и радост в тъгата.

Португалската "радостна тъга" е капсулирана в една дума: saudade. Такава дума няма в нито един друг език. Тя е непреводима, уверява ме всеки поргуталец, преди да започне да я превежда.

Saudade е копнеж, болезнен стремеж по някого или нещо, което някога е носело голяма радост. Близко е до носталгията, но за разлика от нея, saudade можеш да изпитваш и по нещо, което никога не е било и вероятно никога няма да бъде.

В сърцевината на saudade е чувството за липса, за отсъствие, за нещо изгубено. Saudade е "смътно, но постоянно желание по нещо... различно от настоящето", пише Обри Бел в книгата си In Portugal.

Можеш да изпитваш saudade по всичко, уверява ме по време на обяд в Лисабон издателят Хосе Прата. "Можеш да усещаш saudade даже заради едно пиле, просто трябва да е точното пиле."

Strana na moreplavateli i poeti

Това, което прави saudade толкова приемливо и даже приятно нещо е, че е "лесно споделимо" - обяснява Прата. - Каня те да споделиш масата на тъгата ми." В Португалия това е широка маса с място за всеки. На практика португалският готвач започва гощавката с чаша горещ шоколад, наречен "Saudade". Обикновено той е горчивосладък.

Виж още: 10-те вкуса на Португалия, част 1

Един ден се срещам на чаша еспресо с Мариана Миранда, клиничен психолог. Тя се оказва точният човек, който да ми обясни радостната португалска тъга: "Тъгата е важна част от живота, казва тя. и добавя, че не може да разбере тези, които я избягват.
Искам да почувствам всичко по всеки възможен начин. Защо да рисуваш картина само с един-единствен цвят? Избягвайки тъгата на всяка цена, ние всъщност ощетяваме себе си. В тъгата има толкова много красота."

На следващия ден се срещам с общителен полицейски инспектор на име Рому, приятел на приятел. Той има тъжни дни и весели дни - и приветства и двата вида. На практика, най-лошото нещо, което може да ти хрумне, когато срещнеш тъжен португалец, е да се опиташ да го ободриш.

"Ти си тъжен и искаш да си тъжен. И когато си на работа, хората се опитват да те ободрят, а ти казваш: Не ме ободрявайте. Днес ми е приятно да съм тъжен."

Има изследвания, които предполагат, че португалците са напипали вярната следа. Изследване, публикувано през 2008 г. в "Журнал по експериментална социална психология", доказва, че тъгата подобрява паметта. В мрачните дъждовни дни хората по-лесно извикват детайлите (на предмети, които са видяли в магазина), отколкото в ясните слънчеви дни.

Друго изследване твърди, че тъгата подобрява способността за преценка. Участниците в експеримент трябвало да гледат видеозаписи и да преценят кои от хората, обвинени в кражба, лъжат и кои казват истината. Онези, които били преживели неприятни емоции преди експеримента, много по-точно успели да идентифицират вярно заподозрените.

Даже тъжната музика носи полза. Проучвания на Свободния берлински университет върху 720 души, показват, че: "тъжната музика може да доведе до положителни емоционални преживявания". Тъжната музика може да регулира негативните настроения. Също така тя провокира въображението и пробужда широк спектър сложни и положителни емоции".

Виж още: 15 тъжни песни, идеални за саундтрак на депресивното ни настроение

Интересното е, че положителните ползи от тъжната музика варират в различните култури. За европейците и американците най-силното чувство, което тя провокира, е носталгията, докато за азиатците - омиротворяване.

Никой не разбира по-добре тъжната музика от португалците. Фадо на практика е меланхолия, излята в мелодия. Фадо буквално значи "съдба" или "орис" и тъкмо тук се крие красотата му. Трябва да приемем съдбата си, дори да е жестока, обосено когато е жестока.

Произходът на жанра се корени в работническите квартали на Лисабон отпреди два века. Първите фадо изпълнители, или фадишти, са били проститутките и моряците, които е можело и да не се върнат от плаване - с други думи хората, осъдени на страдание и изпитания.

Днес фадо е саундтракът на живота в Португалия. Чуваш го и го чувстваш нявсякъде - по радиото, в концертните зали и най-вече из десетките лисабонски фадо клубове. Няма нищо лъскаво в тези места, изпълнителите най-често са самоуки, като Марко Енрикес, който през деня работи като агроном, а вечер пее по клубовете, за да връзва двата края.

"Някои от фадо певците имат ангелски гласове, а други - не - казва той. - Може да нямаш хубав глас, а да си велик фадо изпълнител, защото фадо извира от сърцето."

Докато слушам тази музика, изпитвам смесица от меланхолия и облекчение. Меланхолия, понеже музиката, както и текстът, без съмнение са мрачни. Облекчение, защото поне този път не се налага да запушвам или да отричам тъгата си. Фадо ми дава разрешение да почета сенчестата си страна.

След няколко дни в крайбрежното градче Ешторил на 30 км. от Лисабон, срещам Кука Розета, популярна фадо певица, една от малкото, които могат да се издържат с пеене. Тя се приготвя за всяко излизане на сцена с минута мълчание, нещо като молитва, "преди да се раздам". "Това е музика, в която отдаваш себе си. Това е дарът на твоите чувства и той е много интимен."

Розета е част от ново поколение фадо изпълнители. Мелодиите са тъжи като в традиционното фадо, но текстовете носят оптимистичен заряд. Да не би това да е сигнал, че португалската любов към "радостната тъга" е започнала да бледнее? Надявам се, че не.

Източник: Би Би Си