Тезата от обръщението на БСП по повод Луковмарш, че Народният съд е "необходимо и неизбежно военновременно правосъдие", довела до отстраняването му като зам.-председател на парламента, всъщност е цитат

"Необходимо и неизбежно военновременно правосъдие" - това определение за Народния съд (1944-45 г.) от обръщението на БСП против т.нар. "Луковмарш" доведе до отстраняване на зам.-парламентарния шеф Валери Жаблянов, идентифициран като автор на текста. Оставката му беше гласувана от ГЕРБ, Обединените патриоти и "Воля" седмица след началото на скандала.

Още същата вечер от левицата побързаха да задраскат въпросното изречение, тъй като било извън темата, но гафът продължи да се коментира в общественото пространство. Приветстваме решението на ръководството на БСП да оттегли тази оскърбителна за целия български народ теза от официалния си документ, заяви на следващия ден в декларация от парламентарната трибуна Тома Биков от ГЕРБ, но допълни:

"В същото време припомняме, че г-н Жаблянов не за първи път коментира по циничен начин събития, които са нанесли тежки рани върху голяма част от българското общество. За парламентарната група на ГЕРБ поведението на г-н Жаблянов е неприемливо и несъвместимо с поста зам.-председател на Народното събрание."

"Валери Жаблянов трябва да бъде отстранен от поста на заместник-председател на парламента. Трябва и да напусне парламента. Тезата му е отвратителна провокация срещу българския народ и европейска България", призова веднага във "Фейсбук" и председателят на 36-ото Народно събрание (1992-94 г.) Александър Йорданов, според когото депутатът от "БСП за България" е "недостоен" и "прави опит да оправдае престъпления на комунистите", проявявайки "невероятна наглост".

"Аз имам мое лично мнение, така че не виждам нищо нередно в случая. За какво да подавам оставка?", категоричен беше самият Валери Жаблянов миналата седмица, а на дебатите преди днешното гласуване определи мотивите на вносителите като "образец на политически произвол, фактологическо слабоумие и политическа безпомощност", като напомни от трибуната, че "това отзад не е Политбюро".

Плурализмът на мненията е в основата на демокрацията, напомни 53-годишният политолог, а относно Народния съд се позова на публикация в лондонския в. "Таймс" от 3 март 1944 г., според която виновните за въвличането на България в хитлеристката коалиция трябва да бъдат наказани. По думите му "в основата на историческите оценки трябва да стои дистанцията на времето, стремежът към историческа истина и човешката обективност".

"Със съжаление" той отбеляза, че "28 години от демократичното управление на България е един проспан, пропуснат период за българската десница. Период, в който тя е готова във всеки момент да се фашизира, но никога да се демократизира. Тя така и не разбра какво представлява демокрацията."

Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов провидя в днешното изказване на Жаблянов заявка за лидерския пост в БСП - и увери, че отстраняването му е за доброто на парламентаризма.

Освен с репликата за Народния съд, от управляващите аргументираха внесеното искане за оставката му със "системно превишаване на правата от негова страна" и цитираха други случаи, в които според тях с личните си изказвания Жаблянов е накърнил интересите на страната - например квалифицирайки сключения договор за добросъседство с Македония като "търгашество от най-ниска проба, недоносче и измишльотина".

Сред изброените три провинения беше и намесата му в едноминутното мълчание на 1 февруари, с което депутатите отдадоха почит към жертвите на комунистическия режим и възродителния процес, когато отправи призив да се почетат всички български жертви на политическото насилие.

От Движението за права и свободи не присъстваха на гласуването на оставката, определиха го като "фарс" и също посочиха, че за искането й няма правни основания. От името на парламентарната група Йордан Цонев заяви, че те не са съгласни с личната оценка на Валери Жаблянов и осъждат Народния съд, но същевременно напомни:

"Почитаеми колеги, обръщам се особено към юристите, нима забравяте, че народният представител има функционален имунитет? Този имунитет е затова, за да може да изказва своите становища, независимо от това дали другите са съгласни с тях или не."

Съпартийците на Жаблянов се заканиха да сезират Конституционния съд и Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Лидерката на БСП Корнелия Нинова обеща да не предлага друг заместник на Народното събрание, а да изчака справедливото му възстановяване на този пост.

Още в миналия четвъртък парламентарната група на "БСП за България" обсъди казуса на среща с Изпълнителното бюро в централата на партията на "Позитано" 20. Тогава социалистите излязоха с решение, че не приемат настояванията за оставка на колегата си, а Кирил Добрев припомни:

"БСП има позиция от 1991 г., която гласи следното: "Като приема политическата отговорност на своята предшественичка за допуснатите от нея грешки и деформации, БСП се извинява на всички граждани на страната, включително и на партийните членове, които през този период бяха незаконно, необосновано или несправедливо репресирани, тероризирани или унижавани". Досега не е имало партиен орган, който да преразгледа или да направи друга позиция. По този повод Изпълнителното бюро на БСП не подкрепя исканата от ГЕРБ оставка - няма основание за нея, нито в правилника на Народното събрание. Ние смятаме, че дневният ред на обществото е съвсем друг и различен."

Пред БНР депутатката от левицата Ирена Анастасова изказа мнение, че управляващото мнозинство търси реванш за оставката на парламентарния шеф Димитър Главчев. Според нея Валери Жаблянов няма за какво да се извинява:

"Ако г-н Жаблянов е имал усещането, че е прекалил може би, той има правото да се извини, но аз не виждам лъжа в това, което е казал. Със сигурност е имало присъди на т.нар. "Народен съд", които не са справедливи, и за това ние многократно сме се извинили...

За мен темата се измества. Темата беше "Луковмарш". Прочитът на неговите думи я измести и може би това беше търсено. Г-н Жаблянов е изключително коректен човек и не би си позволил да напише нещо, което не е негово убеждение и което не отговаря на историческите факти", коментира бившата училищна директорка.

Виж още: Ужасът на нацистките концлагери в цифри и факти

В обръщението от ръководството на БСП, адресирано на 13 февруари до премиера Бойко Борисов във връзка с насрочения за съботната вечер Луковмарш, се казва:

"Още през август 1941 г. в Атлантическата харта правителствата на Великобритания и САЩ заявяват, че "след окончателното унищожаване на нацистката тирания страните се надяват да се установи мир". Хартата е в основата на Декларацията на Обединените нации, подписана на 1 януари 1942 г. от представителите на 26 страни, воюващи срещу Тристранния пакт, както и на подписаната по-късно Харта на Обединените нации.

Очевидно манифестиращите през последните 15 години в София с портретите на ген. Христо Луков не мислят, че фашизмът е бил тирания. Ако някой не познава действителната история на Българските национални легиони (БНЛ), може да се подведе и да привиди в БНЛ организация на честни и ентусиазирани патриоти.

Ние, социалистите, и днес сме убедени, че решенията, които налага Ньойският договор на България, са неприемливи и имат катастрофални последици за Отечеството ни. Но те не са случайни и имат своите основания. Народът ни ги е нарекъл Втора национална катастрофа. БНЛ стават една от организациите в България, които открито застават на позициите на расизма, ксенофобията и антисемитизма.

БНЛ е организация, изградена върху идеите за омразата и насилието. Това е фашистка организация - най-мощната сред дузината подобни, които са възниквали в България след Първата световна война.

През 1947 г. в Париж Обединените народи от Антихитлеристката коалиция сключват мирен договор с България. В неговия член 4 България се ангажира да вземе мерки за разтурянето на организациите от фашистки тип и се задължава да не допуска занапред съществуването на подобни организации.

БСП многократно, на практика всяка от последните 15-ина години, е изразявала протест срещу провеждането на Луковмарш. Ако някой днешен младеж няма ясни представи за най-новата ни история, то настоящото поведение на българското правителство, което се опитва да се скрие зад гърба на софийския кмет г-жа Йорданка Фандъкова, е недопустимо. Проблемът за проявата Луковмарш е на правителството на България.

Г-н Премиер, давате ли си сметка, че това се случва по време на Вашето управление? Никакви официозни посещения, например на паметни места на почит към жертвите на Холокоста, не могат да затъмнят факта, че по време на Вашето управление български крайнодесни радикали изразяват почит към един откровен фашист.

Наскоро идейни съмишленици на тази кауза ясно заявиха намерението чрез Луковмарш София да стане общоевропейско място за почит към нацизма. Отговорността за противодействието на тези стремежи е и на външното, и на вътрешното, и на правосъдното министерство и най-вече лично Ваша, като човек, оглавяващ българското правителство.

Големият въпрос е за популяризирането и налагането на фашистки, нацистки и други радикално антидемократични идеи в днешна България. Фюрерското начало е ключова характеристика на фашистките режими. 

Днешният пълзящ авторитаризъм и прояви на фашизъм и неонацизъм в държави от Източна Европа предизвикват безпокойството на демократично настроените граждани и цялата демократична общност.

Силите, които се стараят да реабилитират фашизма днес, прикриват факта, че по решение на Великите сили - САЩ, Великобритания и СССР, в България, както и във всички страни, подлъгали се да станат сателити на Хитлер, се провеждат трибунали за съдене на виновниците за въвличане на държавите на страната на Хитлер.

Правят се, че не разбират и не помнят, че през войната България бе победена и Мирният договор я наказва именно като страна съюзник на Хитлер. Десет години след сключването на Парижкия мирен договор България не бе допускана в ООН именно като фашизирана страна, станала част от Оста "Рим - Берлин - Токио".

Днес, Г-н Премиер, Вие сте изправен пред избор или да реабилитирате фашизма, или да се изправите срещу него!

Не допускаме, че правителството се ангажира с каузата за реабилитация на фашизма и в същото време очакваме ясни действия от Вас за ограничаване и изкореняване на тези уродливи политически явления."

Още на другия ден, 14 февруари, правителството реагира с изявление от зам.-министъра на външните работи Георг Георгиев в качеството му на национален координатор за борба с антисемитизма. Лидерът на младежката ГЕРБ определи Луковмарш като "тревожно и до голяма степен срамно събитие" - и напомни:

"Българският народ е показал през годините, че неговата толерантност и възможност да живеят заедно на една територия различни представители на раси, народи и етноси, е непоколебима и не би търпяла каквото и да било изместване на етническия модел, изграден през толкова много векове.

През 1943 г. България устоява на нацисткия натиск и не предава на концентрационните лагери своите евреи. Петдесет години българският народ успешно устоява и на репресиите, натиска и терора на комунистите. Не вярвам, че и днес българския народ ще се подаде на една провокация, която цели да ни върне в едни мрачни времена и да ни накара да почитаме хора, които по една или друга причина са били съпричастни с един от най-мракобесните режими в човешката история.

И тук поставям абсолютен знак за равенство между всички тоталитарни диктатури, полагали под репресия свободния дух и възможността човек да живее според възможностите и желанията си.

Много бих се радвал, ако разбира се, от една страна, този марш на омразата и на показването на една неприсъща на България страна, не се проведе. Особено в такъв важен за историята ни момент, в който може да застраши нейната репутация и международен имидж и да ни отклони от европейския път, по който се движим.

Обръщам се към всички партии и представители да не спекулират с темата и да не се опитват по какъвто и да е начин за съмнителна временна изгода и дивидент да ползват този повод и той да става и да дава възможност, опитвайки се да порицаем един тоталитарен човек или режим, да оправдаваме друг. Защото както казах и по-рано, всички те са коствали човешки животи.

Всички те са поставили страната в едно срамно положение, от което обаче тя винаги е успяла да излезе и да покаже, че това не е нейната същност. Надявам се, че в събота няма да станем свидетели на едно такова събитие, което да постави срамно петно."

Всъщност спорната оценка за Народния съд, приписвана на Жаблянов, се открива почти дословно в статия на "Блиц", публикувана по повод годишнината от събитията под заглавие "Нашият Народен съд издава смъртни присъди на второ място след Франция" (30 септември 2012 г.). Неин автор е Ганчо Каменарски, по собствените му думи "най-възрастния репортер в България".

Като обобщава историческата фактология и спорните моменти в тълкуването й, той припомня, че през 1996 г. Върховният съд е отменил част от присъдите на Народния съд с мотив липса на доказателства, а несправедливите присъди са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. специален Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.

Виж още: Кои бяха обречените "бивши хора" в социалистическия рай

Цитират се обаче и други юристи, според които "Народният съд към онова време е абсолютно неизбежен и безусловно необходим, като сега законодателното осъждане на неговата дейност и последвалата реституция са част от практиката за реванш на бившите колаборационисти и техните наследници".

Това е опит да се "смеси" наказанието за обективния колаборационизъм на управлявалите България през 1941-44 г. и обективните престъпления на комунистите през 1944-62 г., както и опит за отменяне на решението на Великите сили от Техеран 1943 г. и на други международни актове, заключава авторът.

През ноември 1943 г. на конференцията в Техеран "Тримата големи" - лидерите на СССР, Великобритания и САЩ Сталин, Чърчил и Рузвелт - решават да бъде потърсена отговорност от виновните за разпалване и водене на Втората световна война. Това намерение впоследствие заляга и в т. 10 на Потсдамската декларация от 26 юли 1945 г., предвиждаща "сурово правосъдие над военните престъпници".

Чърчил, Рузвелт и Сталин на конференцията в Ялта, 1945 г.

Член 5 от Парижкия мирен договор от 1946 г. също задължава със задна дата България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против мира и човечеството.

Правораздавателната дейност на Народния съд в България получава изричното потвърждение и от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон, изтъква публикацията в "Блиц". Потвърждение дават също декларацията на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 г. и Женевската конвенция от 1949 г. за защита на жертвите от войната.

Първото практическо прилагане на решението от Техеран е наказването на колаборационистите във Франция от привържениците на генерал Дьо Гол, като през периода от юли до септември 1944 г. без съд са екзекутирани приблизително 20 хил. колаборационисти.

В последвалите съдебни дела до 1951 г. са издадени 6500 смъртни присъди, вкл. на маршал Петен и на четирикратния министър-председател на Франция Пиер Лавал, екзекутиран на 15 октомври 1945 г. Така Франция с правителството във Виши, на практика съюзник на Хитлерова Германия (1940-1944), сяда на масата на победителите на 8 май 1945 г.

Ако не броим СССР, след Франция у нас извънредните съдилища издават най-много присъди, отбелязва Ганчо Каменарски.

Той напомня, че приемането от правителството на Наредбата закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, цели да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци.

Тогава по различни изчисления за три седмици са избити без съд и присъда също както във Франция около 20 хил. души. Сред тях са и разстреляните в Софийския затвор на 29 септември пленени от руснаците в боя за град Щокерау (край Виена) седмина българи от състава на българската СС-противотанкова бригада начело с оберщурмбанфюрер Георги Милков.

В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев отправя апел да се сложи край на произволите, саморазправите и злоупотребите с властта. Народният съд обаче, като извънреден съд, в определена степен действа като орган на левия революционен терор.

Според цитираните данни от 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души, а срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения.

За времето от 22 декември до 31 март Народният съд е разгледал 145 дела с общо 10 907 подсъдими и са издадени 9599 присъди, както следва:

осъдени на смърт - 2730 души,
доживотни - 1920,
20-годишни - 19,
15-годишни - 962,
10-годишни - 727,
по-кратки присъди - 3241.

До определения срок от наредбата 31 март работата на съда не била приключила, тъй като са издадени задочни смъртни присъди срещу офицери на фронта, както и съществуват висящи дела срещу други около 150 офицери, също така участвали в последните военните операции на фронта.

От всички регенти, министри, царедворци и народни представители, всичко на брой 166 души, нито един не е оправдан, а 103 от тях са осъдени на смърт.

Между осъдените на смърт са тримата регенти (проф. Богдан Филов, княз Кирил, ген. Никола Михов), 22 министри, осем царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени четирима бивши министри (проф. Михаил Арнаудов, Вергил Димов, Руси Русев, Константин Муравиев, единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г.), двама царски съветници, 22-ма депутати, няколко професори и др.

Виж още: В 10-и клас ще се учи за Народния съд и приватизацията

В наши дни 1 февруари, когато през 1945 г. са били издадени първите присъди от Народния съд, е ден за почит към жертвите на комунистическия режим в България.

Междувременно в началото на януари се навършиха 130 години от рождението на ген. Христо Луков, отбелязано с почит от телевизията на една от партиите в управляващата коалиция: