По многогодишната финансова рамка за следващите седем години ЕС има възможност да мобилизира общо трилион и 824 млрд. евро, от които страната ни ще получи 29 млрд. евро

България е сред държавите, които ще получат повече пари, над 1 млрд. евро повече, в новия бюджет на ЕС, като за първи път за страната ни са предвидени и допълнителни 200 млн. евро за най-слабо развитите региони - за засилването на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места.

Това обяви министър-председателят Бойко Борисов след края на продължилия пет дни Европейски съвет в Брюксел. В условията на тежката криза, породена от COVID-19 в целия свят, България е защитила и запазването на европейското финансиране за кохезионната и селскостопанската политика, като за кохезионна политика са заложени 9 млрд. евро, с 800 млн повече от настоящата Многогодишна финансова рамка, обобщава БНТ.

Всички колеги казаха, че тази подкрепа за България е заслужена, отбеляза премиерът, на когото европейските държавни и правителствени ръководители останали признателни за конструктивността и помощта, която е оказал в хода на преговорите в Брюксел.

Лично председателят на Европейския съвет Шарл Мишел благодарил на Борисов за ползотворното участие, след като лидерите от ЕС се поздравиха за успеха рано сутринта във вторник, на петия ден от тежките преговори.

Помощта за страната ни, предназначена за по-слабо развитите региони, е била подкрепена от германския канцлер Ангела Меркел, австрийския канцлер Себастиан Курц и холандския премиер Марк Рюте.

Всички се убедиха, че това е правилно, посочи Борисов.

Общият размер на средствата, предвидени за България по новата Многогодишна финансова рамка и пакета "Следващо поколение ЕС", е близо 29 млрд. евро.

"Ние сме една от малкото страни, които ще получат повече пари по новата рамка. И това - при положение че общият размер на новата многогодишна финансова рамка е с 62 млрд. евро по-малко от настоящата", изтъкна премиерът.

Друг много важен момент за нашата страна е финансирането по Фонда за справедлив преход - половин милиард евро са предвидени за страната ни по него.

За защита на външната граница на ЕС по Многогодишната финансова рамка България получава общо над 200 млн. евро за миграция и сигурност. В новия европейски бюджет се потвърждава и ангажиментът на общността към страните от Западните Балкани, за което София винаги е настоявала.

По пакета "Следващо поколение ЕС" България може да разчита на безвъзмездни средства, т.нар. "грантове", за над 7,7 млрд. (от общо 390 млрд.) евро. Основната част от тези средства, повече от 6 млрд, евро, са в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, чрез който ще се финансират публични инвестиции и реформи с цел възстановяване от кризата и за постигането на устойчива, климатично неутрална, дигитализирана и ниско въглеродна икономика.

В допълнение към средствата за кохезионна политика от Многогодишната финансова рамка страната ни ще получи и над 650 млн евро по инструмента REACT-EU, който влиза в пакета "Следващо поколение ЕС". Те са предвидени за преодоляване на социално-икономическите последици от кризата.

По отношение на целия Евросъюз общият размер на Многогодишната финансовата рамка за следващите седем години е трилион и 74 млрд. евро, а общият размер на пакета "Следващо поколение ЕС" е 750 млрд. евро, което прави ресурс в размер на трилион и 824 млрд. евро.

Освен грантовете, държавите членки могат да ползват и 360 млрд. евро под формата на заеми при възможно най-благоприятните условия, произтичащи от високия кредитен рейтинг на ЕС.

В Брюксел евролидерите са постигнали съгласие и около прецизирането каква точно трябва да е обвързаността между финансирането и върховенството на закона - това трябва да е прозрачен процес, който зачита принципа на обективност, недискриминация и еднакво третиране на всички страни членки въз основа на подход, почиващ на доказателства, обобщава БНТ.

След като Бойко Борисов настоял и многократно призовал да се акцентира и върху медицинския аспект на пандемията от COVID-19, той получил подкрепа от френския президент Емануел Макрон, за да се стигне до съгласие между лидерите на отделните държави общите решения на ЕС да се предприемат чрез еврокомисаря по здравеопазването Стела Кириaкиду (Кипър), която отговаря и за безопасността на храните.

Източник: БНТ