Защо така или иначе тези два въпроса за референдума не ни бяха нужни

Започвам с това, че референдумите са страшно положително нещо за демокрацията, но само тогава, когато имаш народ, който знае какво означава да си гражданин на дадената държава, който си познава правата и задълженията като такъв и знае какво, аджеба, представлява държавата му. 

Обществото трябва да е готово, преди да му дадеш референдум

Ако някой ви каже, че в България разполагаме с такъв потенциал, или ви лъже, или е заблуден до степен "Падам от Марс". Иначе казано, в България полезни биха били референдуми "за" или "срещу" тютюнопушенето на закрито, "за" или "срещу" декриминализиране притежанието на марихуана и тем подобни въпроси, които не изискват промени в самата структура на държавата или основния ѝ закон. 

Та затова не страдам особено от факта, че депутатите в парламента не приеха два от въпросите на президента. Вярно, това си бяха две доста цветни теми, които образуват полемика сред обществото - мажоритарен принцип на избор на част от депутатите и задължително гласуване. 

Идеята за мажоритарен вот все още сигурно кара мнозина антисистемни люде да притръпват от вълнение. Принципно е много положително да избираш личности, които след това да държиш отговорни за постъпките им в парламента. Само при условие че следиш как гласуват лично - нещо, което в сегашното състояние на обществото е трудно да се повярва. В нашия случай тази отчетност е просто имагинерна - илюзията, че би могло да има отчетност, ако някой я поиска. И дотам.

А като поставим и друг проблем по темата кой би бил печеливш и кой би бил ощетен от подобна мажоритарна квота (за отговор вижте резултатите от изборите за Народно събрание през 2009 г.), 240 едномандатни района, в които с относително мнозинство печели първият кандидат... стига се до действително изменение на отношението на вота на хората. 

Колкото до задължителното гласуване - това е тема, която просто беше въведена, за да се стреснат две партии с твърди и мотивирани електорати, които биха пострадали откъм места в парламента, ако се стигне дотам всички имащи право на глас да имат и задължението да гласуват. 

Тук проблемите са дори повече - изискват се промени в конституцията за въвеждане на подобно нещо, не е решен проблемът как точно ще накараш толкова много хора, които не искат да гласуват, да идат до урните все пак. А като си помисли човек колко антисистемни партии биха могли да се възползват от наказателния вот на същите тези недоволни хора, става едно такова неприятно...

И все пак защо да не съжаляваме? Защото така или иначе щеше да е едно безсмислено упражнение

Основната идея на този референдум беше да даде на настоящия президент, който не се ползва с особено висока подкрепа сред обществото, база, на която да си поиска втори мандат. Процентът доверие, който се отчита в социологическите проучвания, не е личен рейтинг на Росен Плевнелиев, а на цялата президентска институция. Та на него му трябваше силен коз, който да му даде основание догодина да каже, че е направил нещо значимо, което му дава основание да поиска подкрепа (от ГЕРБ) за втори мандат. 

И така се сдобихме с референдум от 3 въпроса, обхващащи темата за провеждането на избори в България. Но имаха ли като цяло шанс тези въпроси, дори Народното събрание да ги беше допуснало до урните? 

Едва ли. Референдум, провеждащ се заедно с избори за местна власт, е малко или много обречен на неуспех. 

Представете си картинката в предизборен момент. Имаме различни селски, градски, общински кандидати за кметове, които се опитват да убедят местното население, че именно те са най-добрият избор за конкретното населено място и община. Имаме и кандидати за общински съветници, които също трябва да провокират хората да гласуват за тяхната си листа. 

Та в този объркан момент на разменени лозунги, мръсни кампании, агитации, купуване на гласове и т.н. се намесва един референдум от три въпроса. Самите централи, които са основен източник на гласоподаватели за последните няколко избора, ще са достатъчно заети да агитират за собствените си кандидати, а референдумът остава някъде на заден план. Разсейване на вниманието на електората по време на избори не е желан ефект. 

Както знаем, за да мине един референдум, той трябва да е събрал същата активност като на последните парламентарни избори. Опитът показва, че при избори за местна власт най-често активността е по-ниска. Допълнително с това, купени гласове за гласуване на референдум няма. Оттам още спад в активността за референдума (малко или много). 

Иначе казано, кампанията за едно подобно народно допитване би била вяла, най-вероятно ограничена до по-големите градове и без конкретен ефект. 

Какво означава вчерашното гласуване на въпросите за референдума

Като извод от цялото това орязване на въпросите можем просто да си изведем, че най-вероятно ГЕРБ ще играят с друг кандидат догодина на президентските избори и силно подозираме, че въпросният кандидат в момента е вицепремиер, държан на втора линия (подсказка, не отговаря за МВР). 

Така че, да не тъжим за това, че няма да ни питат дали искаме мажоритарен вот и задължително гласуване. Заплахата да изгубим доверие в референдумите като цяло е много по-голяма от ползата да ни попитат нещо, а в крайна сметка да се окаже, че няма много смисъл от цялото питане. 

А за да можем един ден да си поискаме референдум, от който действително да има смисъл, трябва да се научим да си познаваме държавата. И да знаем кога ни хвърлят прах в очите и кога нещо наистина зависи от нас като граждани. 

Източник: Bulevard.bg