Имаме си кабинет, а сега какво?

Имаме си кабинет. Това е. Който... хайде да не продължаваме. След около месец преговори, нападки, разменяне на реплики и откровено политическо мрънкане, си имаме кабинет. И много недоволни. Тъй като сме демокрация (и тъй като преди всичко сме човешки същества) мрънкане и недоволни винаги ще има.

В случая има и сериозна причина за това недоволство. Имаме кабинет съставен от 2 християндемократически формации, едната с лек либерален уклон, едни социалдемократи, които на моменти бият яко на консерватори и едни националисти, чиято програма притеснява стабилен брой хора. Орел, рак и щука.

Най-добрият от всички лоши варианти

Лошото в случая е друго. Лошото е, че това беше един от най-позитивните възможни варианти, просто защото другите опции бяха по-неприятни. Коалицията между ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ осигурява някакво парламентарно мнозинство, което да даде стабилност, за да може най-сетне някой най-сетне да се опита да свърши нещо, което поне на мъждива светлина да прилича на работа.

Някои биха призовали за нови избори. Това обаче ще означава още месеци политическо нищоправене и облъчване с партийна пропаганда. И в крайна сметка, с известни проблеми ще се стигне пак до същата патова ситуация, просто защото няма какво толкова драстично да се промени за няколко месеца. Разбира се, промени в процентите ще има, но едва ли ще се стигне до нещо кой знае колко различно.

Да не говорим, че изборите струват пари. Последните избори струваха на държавата приблизително 26 млн. лв. За сметка на това България към момента има един много симпатичен бюджетен дефицит от над 1,4 млрд. лв. Не съм икономист, но е ми изглежда да имаме много пари за харчене. Ако някой може да ме обори, нека се чувства свободен.

Засега обаче работим с това, което имаме. Това, което сами сме си избрали. И тази шарена коалиция, която осигурява стабилно мнозинство, което да не зависи от волята на отделни личности, а да е достатъчно силно, за да издържи идеята за реформи, е може би най-доброто, с което разполагаме.

Няма да давам оценка дали дясно-центриско правителство с патриотични и социалдемократични мотиви е нещо добро само по себе си. Както казах по-горе това е една твърде шарена коалиция, която най-вероятно ще работи трудно, тъй като ще ѝ се налага да съгласува всичките си решения с всички участници. Това обаче е най-оптималният вариант при сегашните условия.

Какви бяха алтернативите

Започваме с това, че правителство без ГЕРБ в момента не може да бъде съставено. Математически е възможно, но в случая говорим за 1/3 от гласувалите на изборите. Партията на Борисов спечели почти двойно повече гласове от вторите - БСП. Много хора не са доволни, но фактът е, че в момента ГЕРБ са сигурни и стабилни. Те имат твърд електорат, имат подкрепата на местната власт и изглежда са си запазили първото място.

От своя страна БСП играе пас и като опозиция ще ближе рани от загубата на изборите, опитвайки се да събере електората си за следващия рунд избори. Социалистите опитват да се реформират отвътре и да обновят като цяло визията си за социализъм и партия. Промени там ще има. Дали ще са козметични или радикални, още не се знае, но тези промени са им важни и те не могат да си позволят да участват в управление сега.

Третата по големина партия в България е ДПС. ДПС спокойно може да бъде и втора по големина, и най-вероятно щеше да бъде, ако не беше толкова високият процент сгрешени бюлетини за тях. Или пък ако бяха разтворили целия си финансов и организационен потенциал. Те отказва да подкрепи кабинет с участието на Патриотичния фронт. За сметка на това Реформаторите, които принципно са най-близки като програма до ГЕРБ, отказват да си сътрудничат с ДПС. Това беше и причината Блока, който първоначално "се мръщеше" на коалиция с Патриотичния фронт, в последствие да ги търси. Фронтът от своя страна определено също не може да си позволи, а вероятно и не желае да има нещо общо с ДПС.

ГЕРБ реши, че не иска да рискува с плаващото мнозинство на ДПС, тъй като това би означавало Борисов да се под зависимостта на Местан, да не пипа кадрите на ДПС по агенциите и въобще да играе по свирката им. Това означава, че единственият път за съставяне на правителство е 3 или 4-партийна коалиция. Махаме БСП и ДПС от сметките. Атака също отпада поради обективни причини (те приеха ролята на антисистемна/антиевропейска/антивсичко партия и не са партньор, с когото можеш да работиш).

Останалите опции са Реформаторският блок, с когото ГЕРБ принадлежи към едно политическо семейство, Патриотичният фронт, който има популистки и националистически идеи, които в по-голямата си част биха могли да бъдат сметнати за умерени, България без цензура/Български демократичен център (което повече ви харесва), която се свързва най-вече с Николай Бареков, който преди изборите се бореше активно с Борисов, а след изборите предлагаше активно подкрепата си, и АБВ, които демонстрират умерено говорене и готовност за консенсус по повечето политически теми.

Коалиция от три партии в случая би дала не особено сигурно мнозинство. Реформаторите по време на преговорите не демонстрираха най-голямата възможна стабилност, а и преди сме виждали отцепващи се депутати от всякакви формации. Затова включването на четвърти партньор. Чисто имиджово най-лошият избор беше България без цензура.

Не може да се отрече, че образът на партията на Бареков наподобява много този на РЗС, които в края на присъствието си в 41-то Народно събрание бяха взимани на подбив, най-малкото защото през месеца сменяха позицията си по отношение на ГЕРБ и Борисов. Тук наблюдаваме абсолютно същото. А и съмненията в голяма част от обществото, че ББЦ влезе в парламента с купен вот, също играят роля в това да не са най-желаният възможен партньор. Но пък се превръщат в добър вариант "Б".

Така ГЕРБ, заедно с Реформаторски блок, Патриотичен фронт и АБВ, с цената на много компромиси в платформите си направиха стабилно мнозинство, което да даде шанс за съставяне на кабинет. Колко ще работи, тепърва ще видим.

А сега работа. И за тях, и за нас

Оттук насетне започва нашата работа като граждани. Ние не трябва да позволяваме старата машина, която се смазваше най-добре с пари под масата да заработи отново. Трябва да следим нещата да се вършат както трябва или поне с малко грешки. И ако видим нещо нередно, да надаваме вой до небесата. Защото само така нещо ще стане.

Промяна е нужна и промяна ще има, но тя може да се извърши само и единствено в една посока - отдолу нагоре. И друг път няма. Положението е такова, че никой няма да остави метафоричната баница на властта и парите, ако също така не му подвикнеш и не го плеснеш по врата. Възпитанието не се поражда от самосебе си, възпитанието се налага и е наша работа да го наложим, първо сами на себе си, а след това и на политическия ни елит. Иначе пак ще си останем на същото положение - недоволство и мрънкане. И така до безкрай.