Повече мисъл ни трябва и нещата могат да се оправят

"Напред! Науката е слънце, което във душите грей!" Когато Стоян Михайловски е писал този ред на химна на българската просвета, светът е бил малко по-друг. Наскоро освободена България е имала нужда да се чувства смела, горда, приемала е знанието като път към точно тези емоции. Знанието като сила и възможност. Факт е обаче, че и тогава то не е било много.

Сега, в ХХI век, макар познанията да са много повече, макар пътят до тях да е много по-лесен, а самото образование да е задължително за всички до 16-годишна възраст, усещането за неграмотност продължава да витае. Страната ни все още попада на последно място по ниво на грамотност в целия Европейски съюз, а чисто функционално всяко трето дете не може да приложи на практика способността си да чете, тъй като не разбира и не възприема това, което чете.

Летим надолу

И е факт, че в чисто образователно ниво България лети надолу. Свободно падане дори. Не говорим за пропуснати тук-там букви, за изяден пълен член или за някоя от другите обичайни грешки. Тази чисто езикова грамотност отдавна е нещо като висш пилотаж. Тук говорим вече за нещо много по-страшно - неразбирането на причинно-следствените връзки като цяло.

Функционалната неграмотност представлява неспособност за възприемане на информация, която си прочел, тъй като е твърде сложна. Тя се различава от неграмотността в тесен смисъл, която е свързана с пълна невъзможност за разчитане на прости изречения. И тук е големият проблем.

Какво можем да очакваме от едно общество, когато поне 1/3 от него не може да разбере по-сложна информация, от тази, която идва от обикновеното просто изречение? Какво бъдеще можем да очакваме, когато незаинтересовани и слабообразовани деца са тези, които ще го градят.

А децата не са виновни сами по себе си. Те не са глупави, нито страдат от някакви забавяния на умственото развитие. Те просто не виждат смисъл в това да се развиват в интелектуален план. Липсва им желанието да трупат знания и модели на мислене. Защо? Причини, колкото искаш.

Моделът на образование не работи

От една страна училището остаря морално. Моделът от времето на социализма и Тодор Живков, който трябваше да складира в главите на учениците множество знания, в днешният свят не работи. Първо, самото преподаване на знания се занемари. Днес вероятнотта да върнеш ученик да повтаря клас е почти невероятно събитие. Да бъде изключен пък за лошо поведение е също толкова голяма химера. Ученикът носи пари на училището и всяко нещо, което би го отказало от това да посещава училище, не се препоръчва особено.

В такъв случай, при условие, че така или иначе ще ти пишат едната тройка, без да си даваш много зор, защо да се напрягаш? От личен опит знам силата на мързела, понеже съм го изпитвал многократно върху себе си. На тази възраст няма ли силен фактор, който да те поставя в задължение да си свършиш работата, значи просто няма как да се научиш сам да си я вършиш.

Освен че се занемари самото предаване на знания, то вече не работи. В днешния свят изискването за един млад човек е да може да мисли. Знания се трупат по един или друг начин, но способността да мислиш аналитично, да обхващаш проблемите в цялост, трябва да се възпитава.

Пробвайте сега да възложите на група млади хора да решат даден проблем, който ги поставя извън зоната им на удобство, извън всичко, което са правили досега. Вижте и колко ще започнат да мислят действително как да решат проблема, а не как да се оплачат, че не могат.

Мисъл ни трябва. Мисъл и разнообразие

Именно това ни липсва на нашето образование - мисълта, методите, които да накарат учениците да размърдат сивото вещество в главите си и то да започне да ражда идеи. Ако ще да са налудничави, ако ще да са нелепи, но да ражда идеи. Опитът, който ще натрупат през годините, и социалната действителност ще отсеят това, което е ненужно. Но идеи трябват.

А това става с различен начин на преподаване. С повече есета, с повече дискусии с много по-разчупеност. Тъжната истина е, че когато нещо ти е скучно, много трудно е да го научиш. И за щастие има учители, които осъзнават това.

Именно на тези учители благодарим днес, че дават своя пример и ни вдъхновяват. Защото именно на тях и на техния труд се крепи промяната към по-добро. Честит празник!

Източник: Bulevard.bg