Радан Кънев подаде оставка като говорител на Реформаторския блок и извади на дневен ред много важни въпроси

Радан Кънев хвърли оставка като говорител на Реформаторския блок (РБ) с едно доста обстойно писмо за причините, довели до тази му оставка. Въпросът сега е дали ще последва ядрен разпад на дясното, ще има ли масови действия за спасяване на коалицията в този ѝ вид, или някой ще се сети да действа градивно. И без това в последните месеци блокът изглеждаше здрав почти колкото някой от по-старите автобуси на градския транспорт в София (от тези същите, които ни карат да вярваме в магията).

Нито една от партиите в РБ няма да може да влезе сама в парламента, това е повече от ясно. Единствено ДСБ има някакви силно съмнителни шансове, но те са толкова вероятни, горе-долу колкото и идеята за възраждане на монархията в България.

От тук насетне има няколко възможни варианта:

1. Движение "България на гражданите" (ДБГ) се опитва да вземе нещата в свои ръце. Най-вероятен резултат - ДСБ се махат от играта, защото никой от ДСБ не може да търпи дори идеята за Меглена Кунева шеф на каквото и да е. Още повече, че 79% от населението НЕ одобрява Кунева като политик (разбирайте, че като я видят, я псуват). С по-високо неодобрение се ползват само Волен, Бареков, Лютви Местан и Касим Дал. Колкото нея имат Надежда Нейнски и Мирослав Найденов. И ако ДБГ се опита да вземе нещата изцяло в свои ръце, да покаже твърда воля за обединяване на блока, РБ ще се разпадне като обикновена къщичка от карти.

2. Вторият вариант предполага всички тези хора в РБ да се напрегнат и да скрепят нещата, колкото да просъществува коалицията до изборите. Няколко козметични промени, преизбран Радан Кънев за говорител и нови нафукани послания. Иначе казано - повтаряне на старата поредица от грешки и демонстриране на високомерие.

3. ДСБ да се опита да диктува правилата и да изисква повече власт в РБ, за да остане. Реално погледнато, те са основният донор на гласове за блока и могат да си го позволят. Факт е обаче, че другите партии така или иначе се дразнят от мегаломанията на някои фракции в ДСБ и подобен ход ще подкопае още повече мира в РБ. Но ако са изправени пред разпад и това изглежда като последна възможност, все пак ще е по-добър вариант, отколкото просто да се разпаднат.

4. Просто да седнат и да измислят нещо ново, което да обедини реформаторите. Идеята за индивидуално членство, стимулирането на работата на гражданския съвет, който действително да седи на масата на преговорите, когато става въпрос за взимане на конкретни решения. Действия по линията обединение и лансиране не толкова на партийни креатури, а на личности с идеи и възможности да изпълнят тези идеи. Работа в чисто идейна насока - кои са реформаторите наистина, за какво се борят. За какво се борят ИДЕЙНО. С какво са по-различни от останалата част от играчите на политическата сцена и какво НОВО могат да предложат. Не размахване на лозунги, които звучат постно и голословно.

Разбира се, политиката у нас е доказала, че може да приема изненадващи обрати и съответно в тази ситуация други изходи също са възможни.

В писмото на Радан Кънев излизат много от действителните проблеми на Реформаторския блок. Дали обаче трябва да се стига до там, че да бъде застрашено самото съществуване на коалицията, за да се стигне до промени?

Идеята за коалиция с ГЕРБ, преди или след изборите, е въпрос, който няма как да спре да витае в общественото пространство. Може да звучи изненадващо, но има хора, които могат да съберат 2+2 и да получат отговор, който не е 5. Реформаторите и ГЕРБ принадлежат на едно и също политическо семейство - християндемократите. Напълно нормално е да се говори за такава коалиция. Напълно нормално е ЕНП да се опитва да акушира на подобна коалиция и е напълно нормално (по съвсем различни и много по-обширни причини) ГЕРБ да иска подобна коалиция. Да, реформаторите губят от подобни слухове, да, избирателите им не биха желали дори да си мислят за такава коалиция, но не, няма как тези слухове да престанат.

Ако пък действително вече имате проблем вътре в коалицията по този въпрос (от писмото на Кънев не се разбира в коя то партиите вирее) и някой мъти водата по тази тема (Аз лично си спомням за един Петър Москов, комуто сближаването с ГЕРБ беше много любима момент), то вземете си ги решете, ами не занимавайте избирателите си с тях. Всяко подобно изявление трябва да бъде крайна мярка, последен звънец за решаване на проблема.

Неразбирателството между партиите в крайна сметка е дело на самите партии. Ако не можете да постигнете съглашение помежду си, ако не можете да се разберете по основни теми, да разделите няколко мандата  и да изведете единна, качествена платформа, без да хвърчат кръв и обиди, къде сте тръгнали да се занимавате с политика? Политиката е изтъкана от компромиси и решения в избора на по-малкото зло, за да се постигне някакво, макар и малко добро. Всичко останало е в сферата на добрите пожелания.

През юли 2013 г. десните избиратели бяха въодушевени, защото им беше предоставена най-сетне качествена алтернатива, която може и да окаже влияние. Сега, ако мога да си позволя метафората, те имат пред себе си един почти разбит кораб с пиян екипаж, който се кара кой да върти руля. Поне такива сигнали се пускат от РБ. 

Ясно е, че промени в самите партии в блока на този етап не могат да станат. Причините са чисто административни - няма време за подобни избори. Няма време да се насрочат конгреси на партиите, да се изберат нови лица за водещи фигури и да се наложат в пространството. Сценарият за по-леко унаследяване на власт с участието на Октай Енимехмедов вече е използван. Също така партиите то РБ не са БСП, която има целия си партиен апарат с дисциплинирани структури. Това са партии, които не са достатъчно широко изградени и не могат да разчитат на 100% на структурите си по места, за да може такава промяна да мине плавно. Най-обикновения пример в случая е, че месеци след избирането на Радан Кънев, над 20% от избирателите не го разпознаваха. За Божидар Лукарски все още положението е такова. 

Иначе казано - реформаторите трябва да работят с това, което е в момента. Трябва да седнат един с друг и да оправят неразбирателствата помежду си, да изгладят чисто идеологично за какво се бори Реформаторският блок, да разпределят предизборните листи по места. Накрая да станат и да покажат, че са единна формация, която няма да поддаде на първия порив на вятъра. (В случая под "вятър" разбирайте парите на ГЕРБ, БСП или ДПС.)

Като активен избирател, който редовно се интересува от случващото се, го казвам най-отговорно. Ако не можете да се запазите като коалиция, защото това е единственият ви шанс за влизане в парламента, то няма смисъл да от съществуването ви на политическата сцена. На обществото му трябва конкретна политика, политическа платформа, а не някакви междупартийни и вътрешнопартийни търкания. Още по-малко му трябват много на брой извънпарламентарни десни партии, които да се бият в гърдите колко всъщност са велики.

Ако Реформаторският блок желае все още да бъде играч на политическата сцена, ще му се наложи да седне и да си оправи вътрешните проблеми, каквито и да са те и колкото и големи да са. Ако ли не, автентичното дясно ще остане отново без политическо представителство.