... и какви са последствията за хората, за бизнеса и за външните пазари? Коментари по тези въпроси търси БНТ

Единственото общо нещо между фирмен фалит и банкрут на държава е липсата на пари и невъзможността за покриване на дълговете.

Оттук започват различията. Държава в банкрут не означава, че в нея няма нито лев, нито пък се налага да минава през процедура на несъстоятелност, както е с една фирма, обяснява БНТ.

"Преди всичко всяка държава си има стриктни процедури кога се обявява несъстоятелност, при какви условия каква е процедурата и какъв е оздравителният план. Когато има фалит на държава, в повечето случаи правила няма", коментира адвокат Иван Тодоров.

"Всъщност държавите не фалират. Няма как да се ликвидира държава, да се затвори държава и да се разпродаде имуществото й", цитира БНТ и думите на финансиста Емил Хърсев.

При фалит следват черните сценарии,

казват експертите. Има кредитори, които си искат парите. Правителството няма средствата, а всяко ново кредитиране ще трябва да е солено обезпечено с лихва от поне 110%.

Започване на едни преговори най-малкото, за да спре грубото прихващане - в смисъл на гоненето на пари на гръцката държава, където ги намерят, навсякъде в чужбина, - и дела за отнемане на имущество, частни имоти на държавата длъжник в чужбина, описва ситуацията Хърсев.

Най-лошото обаче е рецесията,

която следва: отлив на инвеститори, ръст на безработицата и срив на банковата система. При Гърция прогнозите на икономисти са за спад на брутния вътрешен продукт (БВП) с 10%.

Икономистът Николай Василев обяснява какво може да очаква Гърция: "Скоро трябва да забрави за всякакви кредити, нови инвестиции, нов бизнес, външната й търговия ще се срине за една седмица, ако има нова валута, валутният курс на черния пазар моментално ще отиде надолу. Т.е. някой е имал голям депозит, голяма заплата, голяма пенсия - това ще остане спомен от миналото."

При нова валута може да последва и хиперинфлация

Кредиторите ще изпият една студена вода, но тези, които отсега нататък ще страдат още повече, отколкото досега са самите граждани, прогнозира Василев.

При банкрут една от опциите е дългът на държавата да се преструктурира и по-вероятно да се увеличи. Може да се изпрати и мисия на Международния валутен фонд (МВФ), който да поиска реформи срещу финансова подкрепа или дори да наложи и валутен борд.

Не е изключена и национализация на банките,

каквато видяхме в Исландия при фалита й от 2008-а. Преди нея банкрут преживя Аржентина от 2001-ва , а в началото на 90-те България също наложи мораториум върху плащането по външния дълг.

Сомалия, Судан и Зимбабве също преминаха през фалита. Дали и Гърция ще стане част от тази статистика - ще разберем в следващите дни, заключава БНТ.

Източник: БНТ