До няколко години ромите ще станат 1/4 от пазара на труда у нас, а дебатите и действията досега не са довели до реална интеграция, дори напротив - след Катуница и Гърмен, Асеновград е новото избухване на напрежението

Когато си говорим за интеграцията на ромите, ние стоим пред един наистина нерешен въпрос. Това е тема, за които колкото и да се напише, пак няма да е достатъчно и винаги ще има още нещо важно да се каже. Въпросът е, че досега май само говорим.

От едната страна, битува мнението за мръсните, крадливи цигани, които се ползват само с права, но не и със задължения. От другата - твърденията на правозащитници, че далеч не всички роми са крадци и престъпници и има много положителни примери за обратното - нормални граждани на страната, в която всички живеем. 

И двете страни смятат, че са прави, и двете страни в общия случай признават, че другия също има право, "но..."

И така повече от 25 години дебата за ролята на ромите в българското общество продължава да се върти в кръг, а циганските махали се превръщат във все по-капсулирани и изолирани гета.

Докато говорим, докато защитаваме всеки своята позиция, нищо не се случва. Лансират се програми, проекти, десетилетия на ромското включване, но гетата не стават по-празни нито по-малко мръсни. За сметка на това напрежението расте и това се вижда от протеста в Асеновград. Подобно нещо видяхме вече в Катуница и Гърмен. 

Видимо програмите и проектите, които се лансираха досега за ромско включване, за интеграция на децата в училище, за социализирането в обществото и т.н. не са помогнали достатъчно.

Докато не стигнем до някакво развитие на този проблем, подобни изблици на напрежение ще продължават да ни съпътстват и да белязват обществото. А проблемът тепърва ще се обостря. Защото решението е отлагано твърде дълго вече и от гетата, и от голяма част от българското общество вече има твърде много нетърпимост, която само си търси повод да избухне.

На заден фон пък прозира фактът, че до няколко години ромите в активна трудова възраст ще представляват 1/4 от целия пазар на труда у нас. И този дял тепърва ще се увеличава, тъй като при тях раждаемостта е значително по-голяма, отколкото при етническите българи. Допълнително с това всяка година от България емигрират трайно няколко десетки хиляди души. 

Това ни поставя пред казуса да разчитаме все повече за брутния си вътрешен продукт на труда на представителите на ромското малцинство. Какво означава това за нашата икономика, ако ромите продължават в масовата си част да са слабо образовани или дори необразовани? Ако продължаваме по същия начин, до две десетилетия ромските гета ще представляват колкото социален, толкова и икономически проблем, тъй като няма да сме развили потенциала на живеещите там хора.

Затова е важно да признаем наистина, че съществуването на тези гета, затворени от и за останалия свят, са проблем. Те създават капсулирани общества, които не искат да имат нищо общо с останалия свят. Хората в тези общества са се вкопчили в етноса си, а все повече се вкопчват и в религията, което пък се превръща в благоприятна почва за развитие на екстремизъм и крайни идеологии. 

Някои ще кажат, че крайния национализъм при нас ги плаши и това ги кара да се капсулират още повече. И ще са прави вероятно. Виковете "Циганите на сапун" няма да вкарат малките ромчета в училище, нито пък или пък ще накарат възрастните да започнат работа. И тълпите пред циганската махала, независимо от причината, поради която са се събрали, само ще накарат ромите да се капсулират още повече и да заговорят за "ония мръсни гяури българите".

Разбира се, емоциите покрай такива протести са нещо неминуемо и нормално. Важното обаче е, когато най-сетне този въпрос се повдигне сериозно и с идеята да се намери решение на национално ниво, емоциите да бъдат оставени настрана, за да се търсят решения, които да работят. 

Защото истината е, че ако по темата има расизъм, той най-често почива на натрупвани социални проблеми и усещането за несправедливост. 

През последните дни прочетох много послания на хора, които изразяват подкрепата си за протестиращите в Асеновград. И докато част от тях действително настоява за един своеобразен ренесанс в производството на сапун, се срещат и много мнения, които нямат нищо против ромите като роми, а имат против неплащането на сметки, агресията, обидите и подмятанията, нападенията срещу деца или срещу стари хора, ламтенето за права, но липсата на реално допринасяне за развитието на обществото. 

Тези хора протестират срещу незаконните строежи, срещу издръжките само от помощи и от незаконни дейности като кражби, джебчийство, проституция, търговия с наркотици и т.н. Те искат решения за тези проблеми и ако не им бъдат предоставени от държавата като политики, ще започнат отново да се вслушват в онези, които крещят най-силно и най-агресивно. 

Затова, ако не друго, протестът в Асеновград ни предоставя уникалната възможност да застанем като общество и да потърсим смислени отговори на проблемните въпроси. И дано този път надскочим обикновеното замеряне с аргументи.