Интерактивният документален филм A Short History of the Highrise спечели една от първите награди за мултимедия в световния фотоконкурс World Press Photo

Копродукция между канадския Национален съвет за кино (NFB.ca) и "Ню Йорк таймс", филмът използва богатия фотоархив на вестника, за да разкаже 2500-годишната история на вертикалната жилищна среда и социалното (не)равенство във все по-урбанизирания ни свят.

Всеки може сам да продължи да изследва темата - минисайтът в NYTimes.com предоставя допълнителни архивни материали, текстове и микроигри.

Режисьорката Катерина Сизек, която е също сценарист и монтажист, реализира филма в рамките на дългогодишния си проект Highrise. От всичките 5-6 млн. фотографии в архива на "Ню Йорк таймс", до които получила достъп, тя подбрала над 500.

"Кратка история на многоетажните сгради" се състои от четири късометражки, като последната, най-поетичната, е съставена от читателски снимки. Под заглавие Home (Дом) е сглобено близо 6-минутно фотоесе за живота на метри над земята. Музикалният фон е песента на канадеца Патрик Уотсън Lighthouse.

Началото по хронология е с Mud (Кал), който ни връща назад във времето до библейския мит за Вавилонската кула и ранните многоетажни постройки в Древния Рим, където наемът намалявал с всеки горен етаж.

Отпреди няколкостотин години датират скалните образувания в днешния щат Аризона, кръглите дървени къщи в Китай, където съжителствали десетки фамилии, и т.нар. "Манхатън на пустинята" в Йемен, разказва задкадровият глас на певицата Файст.

През 1743 г. Луи XV поръчал да му построят асансьор в двореца Версай - т.нар. Летящ стол, за да стига по-лесно до стаята на любовницата си. Индустриалната революция влошава жилищните условия - и така се стига до Ню Йорк в края на XIX век, когато един фотограф от датски произход, Якоб Рийс (Jacob Riis), документира мизерията, в която живеят имигрантите.

Вторият от четирите филма, озаглавен Concrete (Бетон), е озвучен от режисьорката, която ни пренася в ХХ век - "векът на многоетажните сгради", когато Ню Йорк става градът на небостъргачите.

Началото на тази тенденция е поставено още през 80-те години на XIX в. със сградата "Дакота" (The Dakota), където столетие по-късно живее и намира смъртта си Джон Ленън. Със своите луксозни апартаменти тя карала още навремето гражданите от средната класа да добавят гледката отвисоко към мечтаните си жилищни условия.

Истинската революция настава, когато в строителството навлизат бетонните панели - използвани за пръв път за жилищни блокове на японски остров през 1916 г., където компанията "Мицубиши" настанява своите работници.

Следващият бум е след края на Втората световна война, а днес все още над 60 млн. души живеят в общинските апартаменти, избуяли в средата на века по цял свят.

С краха на социализма и разпадането на Съветския съюз високите блокове вече не са инструмент за регулиране на социалното равенство, а капиталистически пазарен механизъм. Третата част на проекта A Short History of the Highrise е озаглавена Glass (Стъкло) - това е материалът, който изгражда днешната градска джунгла.

Градовете продължават да се развиват вертикално. На мода са апартаментите в луксозни многоетажни кооперации, които никнат като гъби в азиатските мегаполиси.

Жилищата за онези, които не печелят достатъчно, се смаляват до площ под 30 кв. метра и са сравнявани със затворнически килии. Пропастта между богатите и бедните се разширява...