Или как манипулацията се кове от страховете ни

"Радиация - в паника е цяла нация. Радиация - каква нелепа ситуация". Така преди повече от 25 години една от първите български пънк групи възпя аварията в Чернобил и реакцията на българските власти. Но ако тогава паника официално не е имало, снощи обикновени хора масово се панираха в социалните мрежи (и не само) заради информацията за пожар край Чернобил и радиационен облак, който се носи към страната ни.

Разбира се, подобно нещо няма. Всички институции го споменаха. Радиационните нива са ниски, тези на съседните ни държави също. Ако има такъв облак, ще се разбере много преди да стигне до нас.

Пожарът край Чернобил от птичи поглед

В социалните мрежи имаше и отговор на паниката - както обикновено - шеги и закачки, минимизиране на проблема, пародиране с хората, които се вързаха и на тази информация, подобно много други подобни всяващи лека паника "новини".

Въведете си ПИН кода наобратно и ще дойде полиция да ви защити и предпази от ограбване. Пазете децата си от откритото небе, по което минават самолети, защото те ръсят с кемтрейлс, който има за цел да ни направи стерилни и безволеви. Хормоните в пилешкото месо, които правят от мъжете женчовци и т.н.

Всеки има право да вярва абсолютно в каквото поиска. Всеки има право да проповядва каквото поиска (стига да е в рамките на закона и да не подтиква към насилие и противоконституцинни действия). Не оспорвам това. Тук е въпросът, че осмивайки всичко това или напротив, задълбавайки се в конспиративни теории, ние подминаваме основния проблем. Заобиколени сме от абсолютно стресираща среда, която ни мачка. И ключовата дума тук е несигурност.

Живеем в свят на несигурност. Несигурност от дребна престъпност, несигурност от това докога ще съм на работа, несигурност от цялата финансова система, която може за един момент да унищожи всичко, което сме спестявали (само защото някой има полза от това). Най-малкото - живеем в свят, движещ се по ръба на бръснача на отношенията между две суперсили, борещи се за надмощие.

В света на симулакрума

Жан Бодрияр в Лондон през 1988 г.

И тук идва решението - симулакрумът, който да ни създаде един отделен свят, в който да се почувстваме по-спокойни. Терминът означава репрезентация, например картина направена по снимка. Френският социолог Жан Бодрияр, автор на теорията за симулакрума, обаче му дава друго значение - копие без оригинал, измислен свят, който е създаден, за да успокои това напрежение и несигурност в нашия. Отражение на нищо, измислица, създадена, за да стане истина, след като се повтори 100 пъти.

Симулакрумът ни дава обяснение на това, което ни тревожи, дава ни причина за проблемите, дава ни врагове, които да мразим. Много по-лесно е да се примириш с напрежението, когато ти е дадена обобщаваща причина за него. Когато не знаеш къде е заплахата, трябва постоянно да се оглеждаш, напрежението се засилва и реално погледнато, не си полезен никому. А в този свят човекът е нужен дотогава, докато е полезен. Затова си имаме симулакрума.

Симулакрум са повечето ни възприятия за света, втълпени от обществото. Реално ние не живеем в реален свят, а в свят създаден от очакванията и (до голяма степен) страховете ни. И когато някой иска да ни манипулира, е изключително лесно да се докосне до тези тънки струни на самото ни съществуване и да ни наклони в определена посока.

Врагът!

И единственото, което трябва да направи този някой, е да покаже врага и да ни го обрисува. Врагът, от своя страна, винаги трябва да е мощен, страшен, с дълги пипала и много слуги. Пряка заплаха за нас, но далеч, такъв, какъвто не можем да видим пряко. Защото ще вземем сами да си изградим представа за него.

И така ние се плашим от онзи голям брат, идващ или от САЩ, или от Русия, и носещ след себе си тиранично и безпощадно управление, геноцид и нечовечност. Независимо от коя страна на барикадата ще поставим врага, той винаги е такъв - чудовище.

Чудовища винаги е имало и винаги ще има, хората сме склонни да мутираме в поведението си. Не отричаме това. Но тези чудовища, които ни се рисуват през медии, тролски мнения, блогове, лидери на мнение и т.н., те не са реални. Те са един силно преувеличен образ, подобно на ужасяващата сянка на стената, която ни плашеше като малки. 

Герои или чудовища, тези образи са преувеличени, а от нас се иска да вярваме в тази хипербола. И докато някой ни вещае края на света, ако въпросният враг победи, ние удобно забравяме най-простата истина - ние сме хора, а за хората е типично да се адаптират при всякакви ситуации. И оцеляваме. И дори се научаваме да живеем при новите условия. Това е нашата сила и никой не може да ни я отнеме. Могат само да ни накарат да я забравим, за да изпълним нечие предписание. 

Удобството на симулакрума

Попадайки в симулакрума, удобно изграден, за да поеме нашите страхове и да ни покаже причината за тях, ние тръгваме по наклонената плоскост на абсолютната убеденост, на абсолютната истина. Погледнете света, погледнете познатите и приятелите си, които мислят различно от вас. Сякаш говорите с дълбоко заблудени хора. Те вероятно мислят същото за вас.

Далеч по-удобно е да живеем в удобно оградени светове, от собствените ни възприятия. Да знаем кои са нашите, кои са чуждите. Човек е изграден така, че първо да търси задоволяване на физиологическите си потребности, след това да си осигури сигурност, и едва след това идват всички други нужди. Тези граници ни дават нужната сигурност (поне донякъде). Страхуваме се, напрегнати сме, но ни е показана причината. Никой обаче не ни казва, че на тази причина, на този враг сме му показани ние и сме описани като част от многобройната армия на "Врага". 

Това е естеството на симулакрума - създава "истини", които опростяват света ни, свеждат го до нещо просто и уж логично, за да получим ние някаква фалшива опора и да застанем на "правилната страна".

За жалост положението е такова, че истината никога не е абсолютна и в почти всички случаи всъщност става въпрос само за една много убедителна гледна точка върху фактите. И нашите възгледи са една матрица, в която сме попаднали. Въпросът е дали ще постъпим като Нео и ще вземем червеното хапче и ще погледнем на света обективно.

Ако е второто, просто пробвайте да възприемете за момент онази плашеща и неудобна възможност - ами ако не сме прави, ако грешим. И пробвайте да разберете поне за малко тези на противоположното мнение. Не боли.

А когато има слухове за радиация, може би просто не стойте под дъжда да ловите капките с език. Може да са фалшива тревога, но пък малко предпазливост не вреди.

Източник: Bulevard.bg