Размествания в съотношението на силите между олигарсите допуска пред "Дойче веле" бившият зам.-посланик у нас д-р Клаус Шрамайер, а проф. Щефан Трьобст заключава, че в лицето на Борисов канцлерът Ангела Меркел губи надежден съюзник

"Със заплахите си за оставка Борисов придаде на тези избори значение, което те всъщност не заслужават. Ако не го беше направил, избирането на Радев можеше да се изтълкува като неприятно, но все пак незначително събитие. Цачева или Радев - има ли всъщност значение? Правомощията на държавния глава са и бездруго незначителни", коментира в интервю пред Българската редакция на "Дойче веле" бившият зам.-посланик на Германия в София д-р Клаус Шрамайер и допълва:

"В същото време би трябвало да се помисли дали не е разумно да се сложи край на това разминаване - имаме пряк избор на президента, но правомощията му са незначителни.

И дали изобщо страната има нужда от президент?

Ако прехвърлим наум досегашните президенти, от Желев до Плевнелиев - кой от тях е оказал трайно влияние върху българската политика? Може би Желев с неговите "Боянски ливади" от лятото на 1992-ра? Или Първанов с неговия "Голям шлем", като в този случай влиянието е за съжаление негативно."

Дипломатът от кариерата задава въпроса "Та защо бе избран Радев?" - и си отговаря:

"Защото бил уж неопетнен. Доста тъжно е, че това очевидно те прави достатъчно квалифициран за поста. Радев бил персонификация на протеста на българите срещу политическия елит - и преди всичко срещу Борисов и ГЕРБ. Но защо трябваше тъкмо човек на социалистическата партия да олицетворява този протест? Или връзката между Радев и БСП е чисто случайна?

Нима в тези несигурни времена българинът отново търси "силен човек"? Може би затова даде гласа си за един истински генерал -

генералът от пожарната очевидно вече не върши работа

Тъй като политическата насоченост на Радев е точно толкова неясна, колкото и тази на Доналд Тръмп, можем само да предполагаме, че вятърът ще задуха от тези посоки - национализъм, проруски жестове и антибежанска реторика. Но по-точни изводи ще могат да се направят чак на идните избори."

Важна роля са изиграли по всяка вероятност и някои задкулисни размествания в съотношението на силите между олигарсите, допуска още Шрамайер и заключава:

"Борисов навярно се е оказал ненужен"

Той коментира и оставката на правителството в София след балотажа: "С непремислените си заплахи за оставка Борисов сам се вкара в капан, от който вече не може да излезе, без да навреди на имиджа си. Освен това навярно усеща, че ерата "Борисов-ГЕРБ" е към края си - но може би се надява да си върне властта чрез евентуално въвеждане на мажоритарна избирателна система."

Запитан дали оттук нататък може да се очаква нова фаза на нестабилност Шрамайер отговаря с въпрос: "Каква стабилност може да има в една страна като България, която от години насам не е в състояние да проведе спешно необходимите реформи? Вместо това само лавира. И се лута насам-натам без ясни цели.

В българския случай стагнацията играе ролята на стабилност."

Според него каквото и правителство да бъде избрано - независимо дали по старата или по нова избирателна система, - то няма да е правителството, от което България се нуждае, за да се сложи край на вечното пропадане.

Препоръката му е, ако се стигне до предлаганото от Борисов свикване на Велико народно събрание, да се помисли и за въвеждането на индивидуална конституционна жалба, която да даде на всеки отделен човек възможността  да сезира Конституционния съд, когато са нарушени негови основни права.

В лицето на Борисов Меркел губи надежден съюзник,

констатира също пред "Дойче веле" друг германски наблюдател и познавач на процесите у нас, проф. Щефан Трьобст, преподавател по културна история на Източна Европа към Лайпцигския университет. По думите му резултатът от този вот ще парализира българската външна политика, а България ще изгуби, поне временно, част от своята тежест в ЕС.

Според него кандидатката на ГЕРБ е изглеждала някак безцветна, но за победата на посткомунистическия бивш военен трябва да има и други причини: "Роля е изиграла със сигурност неговата проруска ориентация, както и военната му кариера. Във времена на несигурност, особено когато имаш за съсед непредвидимия "султан" Ердоган, много българи очевидно копнеят за "силна ръка", отбелязва Трьобст.

Той обаче се затруднява да определи точната причина за оставката на правителството: "Борисов е може би фрустриран. Или пък го прави от инат. А може да има и нещо трето, което ние не знаем. Ако обаче по този начин Борисов се надява да извоюва убедителна победа на евентуални предсрочни избори, това определено е много опасен ход."

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"