Най-впечатляваща е тяхната смърт в постапокалиптични филми като "Аз съм легенда", но документалните експерименти на тема "Ами ако...", екологичните катастрофи и световната криза превръщат фантастиката в действителност...

Постапокалиптичната фантастика често ни предлага разтърсващи гледки на пустинни градски пейзажи. Сред последните примери, при това блестящо реализиран откъм специални ефекти, е филмът с Уил Смит "Аз съм легенда" (по Би Ти Ви на 2 февруари, събота, 20 ч.).

Дори да не обичате този жанр (и екшъни със зомбита), струва си да го гледате дори само заради сцените с опустелия Манхатън, където се разхождат диви зверове - 1000 дни след епидемията, помела човешкия род.

"Не искахме да правим апокалиптичен филм с апокалиптичен пейзаж - обяснява режисьорът Франсис Лоурънс. - Всъщност по-голямата част от действието се развива посред бял ден, в прекрасно време. В опразнения град има нещо магично, в противовес на мрака и ужаса, които екипът си представяше."

В подобна обстановка се труди и УОЛ.И от едноименната анимация на "Пиксар". Роботчето балира отпадъци, а Земята е изоставена от хората, тъй като се е превърнала в огромно сметище.

По сценографията в "УОЛ.И" е работил българинът Антони Христов. За постапокалиптичния вид на планетата го вдъхновили изоставените украински градове и села след аварията в АЕЦ Чернобил през 1986 г.

Документален поглед към фауната в района около Припят 25 години по-късно дава филмът "Чернобил - живот в мъртвата зона", излъчван по "Анимал планет".

Главен герой в него е една котка, която не само успява да оцелее сред размножилите се на воля хищници, но и отглежда ново поколение в изоставена селска постройка.

Но най-впечатляващите кадри от разрушени и изоставени градове предлага поредицата на "Хистъри ченъл" Life After People (Животът след хората).

Епизодите проследяват съдбата на някои от най-големите конструкции, ако човечеството внезапно изчезне и престане да се грижи за поддръжката им.

Сред обектите, състарени изкуствено с десетки и стотици години, са както цели градове в САЩ, така и прочути забележителности по целия свят: мостове, небостъргачи, спортни зали, монументални творби, петролопроводи, дори самолетът на US президента "Еър форс уан" и Сикстинската капела в Рим.

Пейзажите на градски упадък обаче не са запазена марка на фантастиката, а стават реалност и днес заради икономическата криза.

Според преброяването на населението в Детройт например, през последното десетилетие някогашната люлка на автомобилната индустрия е изгубила 25% от жителите си, а незаетите къщи и бизнес площи са все по-честа гледка.