Трудовите доходи у нас могат да достигнат 50% от европейските едва през 2030 г., прогнозират икономисти от БАН в годишния си доклад и предупреждават, че хората у нас стават все по-зависими от парите, изкарани зад граница

Българските доходи ще достигнат половината от европейските едва през 2030 г., показват изчисления на икономистите от БАН, които представиха в началото на седмицата втората част от годишния си доклад за развитието на икономиката у нас.

Прогнозите са обаче, че дори нарастването на доходите от труд няма да спре мигрантския поток към страните с по-висок стандарт.

През 2001 г. домакинство от двама възрастни, заети на пълен работен ден и с две деца, са получавали от заплати близо 19 пъти по-малко в сравнение със средноевропейското равнище за същия тип семейство. През 2014 г. това съотношение намалява на 6,2 пъти, т.е. за 15 години е налице ясно изразен процес на догонване в равнището на заплащане.

Но въпреки отчетения ръст равнището на заплащане у нас през 2014 г. е под 1/5 в сравнение със средното в 28-те държави членки на ЕС.

Растат и паричните преводи от българските емигранти към страната. Според проф. Искра Белева тенденцията е устойчива и се превръща от модел за "оцеляване" на българските семейства

в модел на трудова реализация

Според данните през 2000 г. паричните трансфери на частни лица от чужбина са около 300 млн. евро, през 2007 г. нарастват до 600 млн. евро, а през 2015 г. размерът им е над 1,3 млрд. евро.

Виж още: Какво получава България от своите емигранти

Така от трудовия пазар се изключват половин милион от българите, предимно млади хора, които не учат, не работят и не търсят работа. Освен това зависимостта на парите от чужбина се отразява зле на икономическия растеж на регионите, твърди проф. Веселин Минчев:

"Зависимостта от разселите в чужбина по-скоро бута тези области надолу

Не се осигурява поминък, хората продължават да напускат, стават все по-зависими от трансферите в чужбина и не всички, вероятно, ще се сринат, но част от тях ще се сринат на ниво Видин, Монтана, Силистра."

Виж още: Безделниците на България

Според доклада емиграцията допринася за трайно намаляване на населението и изтощава трудовите ресурси на страната.

Пред Нова телевизия проф. Минчев отбеляза, че според данните на Евростат относно миграцията нещата изглеждат много по-обезпокоителни в страни като Кипър или Испания, отколкото в България. Половин милион испанци например напускали страната си годишно - което обаче се компенсирало от притока на емигранти.

България вече се определя като миграционно изтощена страна,

констатира ученият и поясни: "Между 500 и 700 хил. българи имат периодично ангажираност навън. Обезпокоителното е, че завърналите се у нас не работят. Те харчат парите си и нищо не постъпва в икономиката. 30-40% от тях са формално безработни."

Според цитираната статистика за периода 2002-2014 г. броят на населението във възрастовата група от 15 до 64 години намалява с 602 429 души и накрая наброява 4 763 673 души. Нарастване се отчита само в две възрастови групи - 35-39 години (33 546 души) и 60-64 години (75 хил. души).

Във всички останали възрастови групи населението намалява. Особено тревожна е тази тенденция в трите младежки групи: 15-19 години (с 216 хил. души), 20-24 години (със 154 хил.) и 25-29 години (със 101 хил.).

Ниската раждаемост и изключително високите темпове на отлив

на младо население показват, че в близко бъдеще растежът у нас ще среща все повече ограничения, произтичащи от намаляващите трудови ресурси, предупреждават още икономистите от БАН.

Техни предходни изследвания прогнозират недостигът от работна сила през 2030 г. да достигне 250-440 хил. души при ниво на безработица 5% и два варианта на равнища на икономическа активност - 75 и 80%.

 

Източник: BNR.bg; ИИИ при БАН; Нова телевизия