Интриги, заговори, коварни планове, ослепяване на собствения син - да надникнем в тъмното минало.

Византия, или Източната Римска империя, е останала в историята колкото с високите си достижения, толкова и с безпощадните борби за престола, които много напомнят най-бруталните моменти от "Игра на тронове". Интриги, заговори, коварни планове - да надникнем в тъмното минало.

Убийствата

Отнемането на живот никога не е спирало онези, които играят играта на тронове. Историята на Византия пази редица примери. Константин ІІ например бил убит, докато се къпел във вана. Михаил ІІІ загубил и двете си ръце, докато се отбранявал от нападателите си, въоръжени с мечове.

Никифор Фока бил предупреден, че срещу него се крои заговор и заповядал обиск на двореца, но съпругата му скрила убийците в спалнята си, където охраната нямала право да влиза. Така те убили императора още същата нощ.

Когато Лъв V Арменец бил нападнат на Рождество от убийци, маскирани като монаси, той не се поколебал да грабне тежкия кръст от олтара и да се сражава с него, докато не изгубил ръцете си в боя. Трупът на императора бил изхвърлен в отходна яма.

Lav v armenets

Обезобразяването като начин за борба с конкуренцията

Византийците смятали, че обезобразен човек не може да претендира за трона. В резултат императорите често обезобразявали своите политически опоненти, а най-популярният начин за това бил ослепяването или отрязването на носа или езика. Кастрацията също била сред предпочитаните прийоми.

За подобни практики си има име - членовредителство, и то минавало за по-хуманно средство от убийството. Йоан ІV Ласкарис например бил ослепен и детрониран навръх рождения си ден - 25 декември 1261 г., но после живял още 40 години в манастир.

Императрица Ирина, първата жена, която управлява Византия еднолично от свое име от 797 до 802 г., ослепява сина си, при това в същата стая, където му дала живот. Това не попречва на християнската църква да я канонизира за светица, тъй като тя свиква Седмия вселенски събор в Никея и връща православния култ към иконите.

Imperatritsa irina parvata zhena koyato upravlyava vizantiya ednolichno ot svoe ime
Императрица Ирина, първата жена, управлявала еднолично Византия. Ослепила сина си, впоследствие канонизирана от църквата за светица

Юстиниан ІІ Ринотмет

Юстиниан II сяда на престола през 685 г. като 16-годишен юноша. Характерно за него е чисто източната жестокост и маниакална деспотичност, които скоро го правят обект на ненавист от страна на населението. След като бива свален от престола през 695 г., е заповядано да му бъде отрязан носът, оттам и прозвището Ринотмет - "Безносия", а езикът му е разцепен от основата до върха.

Както знаем от историята, хан Тервел помага на Юстиниан да си върне престола, за което е богато възнаграден. Тервел е първият не-ромей, който получава титлата кесар (цезар). Той освен това получава управлението на областта Загора (Североизточна Тракия), както и голямо количество пари, злато, сребро и други скъпоценности.

Второто управление на Юстиниан не е по-добро от първото. Белязано е от военни и териториални загуби. Докато василевсът събира войски в Мала Азия, опонентите му завладяват Константинопол и убиват малолетния му син Тиберий. Самият Юстиниан е изоставен от повечето армии и бива заловен и обезглавен през декември 711 г., недалеч от столицата. Това окончателно прекъсва династията на Ираклеоните.

Moneti s lika na yustinian beznosiya

Монети с лика на Юстиниан ІІ Безносия

Багрянородните

Византийците смятали виолетовото и пурпурното за императорски цветове. Дрехи в подобен цвят можели да носят само императорът и членовете на семейството му. В двореца имало специална зала със стени от порфир - камък в пурпурен цвят. Там се раждали императорските деца и се наричали порфирогенети, или багрянородни. Децата, родени по този начин, нямали право да встъпват в брак извън пределите на империята, макар че историята пази свидетелства за изключения от това правило.

Razhdane na bagryanoroden naslednik

Порфирогенет е онзи, който е роден по време на управлението на баща си, следователно има право на претенции над престола

Кастрация

Във Византия евнусите заемали всякакви длъжности: от придворни до генерали. На тях се гледало като на безобидни опоненти, тъй като нямали деца, които биха наследили статуса им. Не всички били безобидни обаче. Например Йоан Орфанотроф (уредник на константинополския приют за сираци) изиграл ключова роля в царстването на император Роман ІІІ (1028—1034), както и на брат си Михаил ІV (1034—1041).

Кастрацията била незаконна в рамките на империята. Затова повечето евнуси били първоначално роби, които били кастрирани извън империята, а после върнати, за да заемат различни длъжности.

Известни са и случаи, когато обеднели византийски семейства кастрирали синовете си с надеждата, че когато пораснат, децата им ще си намерят престижна длъжност в двореца.

Kastratsiyata bila nezakonna v ramkite na imperiyata

Източник: Културология.ру