Коментарът на топбанкера за лихвите и ръста на депозитите в банките, индекса на мизерията и реформите

Статистиката за депозитите в банките, показваща увеличаване на спестяванията, е типичен случай, който можем да разглеждаме като "бутилката е полупразна или полупълна", коментира председателят на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" Левон Хампарцумян в предаването "Още от деня" по БНТ снощи.

Топбанкерът беше поканен да коментира актуални теми като ръста на депозитите в банките, лихвите по кредитите и депозитите, предстоящия преглед на качеството на активите и ролята на реформите за повишаване усещането за стабилност и предсказуемост на средата.

"От една страна, спестяванията са резерв, който незабавно може да се използва от хората, ако те станат уверени в средата, и да имаме растеж. От друга страна, това означава също и че хората се чувстват относително несигурни, средата им се струва непредсказуема и предпочитат да спестяват - това, което се казва "бели пари за черни дни", отбеляза още Хампарцумян.

Относно ниските стойности на лихвите по депозитите в момента, след като БНБ фиксира на 0 основния лихвен процент, той напомни, че лихвите са ниски в целия свят.

"Не би трябвало да разглеждате лихвите по влоговете като мотивация за спестяване. Мотивацията за спестяване в банките и увеличаването на депозитите е друга - тези пари са на сигурно място. В един буркан няма такава сигурност, а и вероятността парите в него да ги изядат мишки, да стане пожар, да ги откраднат, става по-голяма", категоричен бе Хампарцумян.

Понастоящем лихвите по всички групи кредитни продукти са по-ниски, отколкото през 2006-2008 г., изтъкна още той и добави: "Размерът на лихвата е само един от компонентите в решението за вземането на кредит. Преди кризата, при по-високи лихви от сега, знаете какъв ентусиазъм имаше за заеми - заради влизането в ЕС, заради бума на недвижими имоти. Хората се считаха за достатъчно уверени в себе си и в бъдещето си, за да взимат кредити."

Според него много важно за увереността на хората е да се направят институционалните реформи у нас: "Трябва това, което правим със съдебната състема, здравеопазване, пенсии и т.н., да събужда достатъчно доверие в очите на хората, за да могат те да си кажат - да, ние ще инвестираме и ще потребяваме." 

На въпрос от водещия дали са взети достатъчно мерки "обицата КТБ" да е затворена страница в българската банкова история, Хампарцумян обясни, че "грижите за стабилността на системата и поддържането й в добро здраве са задача, която никога няма да свърши". По думите му усилията на обществото и институциите, които трябва да се грижат за това в силно регулирания банков бизнес, не трябва никога да спират.

На въпрос защо чуждестранните инвеститори заобикалят България банкерът обясни, че апетитът за инвестиции в тази част на Европа е по-нисък като цяло, отколкото преди 7-10 години.

"Ние сме малък пазар. Трябва да бъдем нещо като Холандия, Сингапур, Прибалтика. Проблем е, ако на международно ниво за нас не се говори като за стабилно място с ефективна администрация, с лесни процедури, с квалифицирана работна ръка", смята банкерът.

Той обърна внимание на факта, че "за съжаление по-голямата част от инвестициите, които ние виждаме, са в сектори за относително ниско квалифицирани хора, защото ние най-квалифицираните кадри ги губим навън и имаме реален демографски проблем". По думите му този проблем ще бъде сериозно задълбочен, ако максимално бързо не инвестираме в подобрение на образователната система.

По темата за въвеждането на еврото Хампарцумян коментира, че не вижда причина Прибалтийските държави или Словения да бъдат успешни в такива проекти, а ние не: "Трябва да се организираме колкото се може по-бързо да тръгнем по пътя за влизане в еврото. Мисля, че правителството и БНБ са наясно с това."

Може да се смята, че еврото е заменило лева още от 1997 г., и настройването на цените спрямо еврото отдавна се е случило, припомни още той.

Водещият Димитър Цонев покани госта си да коментира и последните класации на фондация "Херитидж" и вестник "Уолстрийт джърнъл" за икономическата свобода, където България влошава позицията си, както и проучването "Индекс на мизерията" на проф. Стив Ханке, където сме в средата от 90 държави.

Хампарцумян обясни, че класациите се базират на серия от допускания, някои по-достоверни, други по-малко, които слагат различните държави под общ знаменател по дадени критерии. Според него при всички случаи е хубаво е да се подобряваме по тези критерии, защото говорим за проучвания, които са си извоювали международен авторитет.

"Крайното инвестиционно решение на един инвеститор никога не се базира само на такива класации - допълни обаче Хампарцумян. - Може да сте много хубав и интелигентен човек, но ако облечете един мърляв костюм и вие ще се чувствате зле, и хората ще ви възприемат зле. Такива класации са точно козметиката около една държава или една икономика, която позволява да си покажем силните страни. С класации не можем да решим проблем. Те са инструменти за индикация на проблем, ако има такъв, не за решаване."

Банкерът обърна внимание, че в България сме относително по-бедната част, но от най-развитата част на човечеството, информира Profit.bg.

Източник: Profit.bg