Последната поредица престъпления в държавата предизвика широк отзвук. И това е сериозен проблем.

Не е като да не сме свикнали на насилие. У нас много проблеми се решават с насилие, насилието е и водеща тема за редица медии, които с най-голямо удоволствие ни го показват. Предполага се, че сме претръпнали малко или много.

И въпреки това последните две седмици поставиха на изпитание нервите на хората. Две показни убийства в София, пребито до смърт момче от двама бабаити с прякори, кметски син пребива друго момче, бивш кмет изнасилва непълнолетно момиче, а друго момиче е наръгано от бившия си приятел, който преди това е лежал в затвора... 

Създава се едно концентрирано усещане на гнява, съчетано на срив на доверие в органите, които трябва да гарантират сигурността ни като граждани - полицията и съда.

Не коментирам конкретната работа на нито една от двете институции. И в двете знам, че работят страхотни професионалисти. Работят и други хора, разбира се, но не там е въпросът. В случая много по-важно е състоянието на обществото и отношението му към тези институции. 

Това са няколко криминални акта, които действително привличат общественото внимание с наглостта си. Тези криминални актове са концентрирани в много кратък времеви период, жертвите са предимно млади хора, които тепърва имат да дадат нещо на света или известни бизнесмени. Показните убийства, публичните побои (посред бял ден), политик, който изнасилва непълнолетно момиче, и син на скандален политик, който пребива друго момче... всичко това напомня за времената на мутрите, които никой разумен човек не иска да се върнат. А те сякаш се връщат.

Виж още: Колко удобно ни е в симулакрума!​

Поне това се вижда в публичното пространство. Или по-зле - сякаш никога не сме излизали от тях, просто сме преживяли някакъв тих период, който привършва. А такива мисли разбиват каквато и да е идея за сигурност, стабилност и спокойствие. 

Когато отнемат от обществото усещането за сигурност и стабилност, обществото отговаря с гняв. Гневът, от своя страна има нужда да бъде угасен, да бъде катализиран и изведен от хората. Пред тях трябва да бъде показан врага, причинил всички неудобства, и да бъде наказан. Иначе гневът се затлачва в сърцата на, превръщайки се в крайно недоверие и враждебност. 

Именно затова и хората в България са толкова негативно настроени към държавата. Ние имаме вековна традиция да нямаме доверие в държавните институции, защото те паразитират върху нас. Започвайки от османското владичество, през байганьовщината на първите години след освобождението, комунизма, та стигнем до времето на беззаконието и мутрите. 

Усещането, че властта и силата са срещу теб, срещу народа, усещането за безнаказаност на закононарушителите, са нещата, които подкопават доверието в системата. Именно те издигат държавата в позиция на враг на хората. Или най-малкото - противник. 

Гневът превръща хората в тълпа, а тълпата е сила, способна на промени. Лошото е, че това са промени, направлявани от кукловоди. Гневният човек е много по-склонен да се поддава на манипулации, да бъде контролиран и да руши по задание. Затова и гневът на хората е слабост на управлението. Общественият гняв е нещото, което може да разклати всяка власт.

Виж още: Г-н премиер, в сериалите престъпленията ги разкриват до края на епизода​

Затова и това струпване на престъпления е такъв проблем. То концентрирано влива още масло в огъня. И единственото решение е гневът да се катализира. Да се покажат виновните и да се накажат. Да се свалят насилниците от властния им пиедестал. 

Но лошото е, че тук не говорим за правосъдие. По редица от случаите тепърва трябва да се изяснява какво точно е станало и как е станало. Но на тълпата не никога не ѝ е трябвало правосъдие, тя винаги търси линч на този, когото смята за виновен.

И тук е по-големият проблем за властта - какво да избере - правосъдието или линча, маскиран като правосъдие. Това, което ще се погрижи нещата да бъдат свършени, както трябва, но е твърде бавно и ще превърне и тази порция обществен гняв в пирон за ковчега на доверието в държавата. Или това, което ще даде усещане за справедливост у хората, но ще погази самите принципи на закона, ползвайки покровителството на държавата, превръщайки я в съучастник.

Разбира се, вторият вариант не означава, че трябва да се съберат гневните тълпи с вили и мотики и да се саморазправят с виновния. Просто трябва да се даде един по-приоритетен и очакващ бързи резултати подход. "Работим много, има доказателства, ето го виновният, той е арестуван и ще бъде осъден."

Проблемът на правораздаването е, че то трябва да бъде прецизно, а прецизността изисква необходимото време. Затова и делата продължават по толкова време. Когато обаче имаш пред себе си тълпа, тя иска конкретни резултати и ги иска сега. И въобще не е склонна да разбира рационални мотиви и основи на правовата държава.

Виж още: Законът на приматите

Нито един от двата избора е лек и без последици. И двата избора са грешни. Но избор трябва да бъде направен и то скоро... иначе ще загубим дори повече. Въпросът е да се посочи това, което ще нанесе по-малко щети на обществото и на държавата.