Когато в столицата се случат две убийства в рамките на по-малко от седмица, хората искат сигурност, а не подканяния да гледат сериали

Гледайте сериали! Полезно е. Показват, че и по другите държави има убийства. Общо взето това остана посланието от вчерашното изказване на премиера Борисов за случилите се миналата седмица две показни убийства. 

"Повече от всеки съжалявам, като има убийства, но това го има във всички държави по света. Вие гледате сериали всеки ден, по действителен случай, особено "От местопрестъплението: Маями", така че не е нещо, което се случва само в България", беше изказването, което провокира много шеги и гневни коментари в социалните мрежи.

Този текст е насочен не толкова като критика на действията, колкото като критика на това, което премиерът говори. Моята дълбока вяра е, че щом човек е на толкова висок пост, той трябва да премерва думите си внимателно, а не просто да ги изстрелва ей така, за оправдание. 

Сериалите са забавление, не да ни напомнят за действителността

Аз също обичам сериали. Дори мога да кажа, че са мое хоби. Обичам след работа да се отпусна вкъщи, да си направя нещо вкусно за ядене и да изгледам някой и друг епизод. Това ме кара да забравя поне за малко за грижите си и да се вглъбя в някоя интересна история.

Иначе казано, гледането на сериали ми помага да се откъсна от действителността и да си отпочина по-добре. Така че, не, аз не гледам сериали, за да видя, че и в другите държави се случват убийства и престъпления. 

Аз знам, че това е така. Знам, че престъпността е част от обществото, колкото и тъжно да е това, и че ако някой намери как да я победи, трябва да получи не Нобелова награда за мир, а нещо 1000 пъти по-голямо и значимо. 

Така че, ние не очакваме от премиера и от вътрешния ни министър да правят това. Прав беше Борисов като каза, че не е работа на министър Бъчварова да разследва, а да ръководи това министерство. Не оспорваме. Ние просто искаме тези сигурност и стабилност, които кабинетът толкова усилено пропагандира. А тях ги няма особено.

Виж още: Ултиматум към МВР след убийството на Александър Антов​

Когато в рамките на само няколко месеца ставаме свидетели на показни убийства, на грозни побои, водещи до смърт, на стреляне с гранатомет в столицата... ние се сещаме за 90-те и времето на мутрите, което се надявахме, че вече е отминало безвъзвратно.

Усещането за сигурност го няма. Няма я и вярата в органите на реда и съда. Защото разкрити показни убийства, например това на пиарката на кмета на Пазарджик няма. Или поне не се показват достатъчно разкрити престъпления. 

Дайте ни арестувани, не сериали

Когато две тежки престъпления за по-малко от седмица се случат в столицата на държавата, където се предполага, че уж нещата са по-европейски и т.н., ние нямаме нужда от това да ни се казва да гледаме сериали, защото знаем, че такива неща не се случват само тук. 

И не е работа на министър-председателя да ни напомня, че такива неща се случват навсякъде по света. Имаме нужда да видим действия, действителни задържани и осъдени. Иначе нещо се губи между думите и обещанията за задържани виновници висят кухо. Създава се усещане... за безнаказаност и липса на държава.

Виж още: Бедността на картофите с кисело мляко, или как не се вдъхва надежда на хората​

Хроничната неспособност на министър-председателя да понася критики не е наш проблем и нека не ни кара да гледаме сериали или да мислим за другите държави. Защото, ако ще гледаме сериали, там престъпленията ги разкриват до края на епизода. Така че и Вие, г-н премиер, гледайте сериали! Може да не е полезно само за нас.