Същата е и глобата за предоставяне на невярна информация при кандидатстване за европроекти

Глоба до 1 мил. лв. ще трябва плащат фирмите, които предоставят невярна информация пред банка, или за получаване на европейски средства. Това се предвижда в нов проект за промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), внесен от кабинета в парламента, пише в. "Сега".

Наказанията

Административният съд ще налага глобата по предложение на прокуратурата. Въпреки че наказателната отговорност е лична и наказателното дело ще се водят срещу отделен служител или управител на фирмата, повдигането на обвинение ще е достатъчно основание да започне производство за глоба срещу фирмата или неправителствената организация. Санкция обаче може да се наложи и без срещу човек от фирмата да има наказателно разследване и дори когато е изтекла давността за престъплението или заподозреният е починал.

Към момента вече се налагат административни наказания за избягване на данъци в големи размери, фалшифициране на пари, отпускане на кредит на лица, представили неверни сведения, подпомагане на чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона, проповядване на расова омраза в медиите, длъжностни престъпления.

С промените - повече глоби

Основното в предложенията е, че се дават още по-големи възможности за налагане на глоби. Новите текстове предвиждат това да се прави, даже ако заподозреният признае вина и се споразумее с прокуратурата, или когато разследващите предложат той да се размине само с глоба и да не влиза в затвора.

Дори депутатският имунитет, който по принцип спира наказателното преследване, няма да е пречка на фирма или фондация да се наложи глоба, ако в управителния й съвет има такъв човек. Т.е. конкретният заподозрян не може да бъде разследван, докато парламентът не разреши, но това не пречи на прокуратурата да поиска парична санкция за юридическото лице.

Максималният размер на глобата не може да надвишава 1 млн. лв., но не може и да е по-малък от получената облага. На санкция ще подлежат и фирми, които нямат седалище у нас, ако престъплението е извършено в България.

Длъжностно престъпление също под ударите на закона

Друго престъпление, което влиза в обхвата на ЗАНН, е длъжностното. Ако фирма се обогати от престъпление по служба на чиновник, тя също попада под ударите на закона.

Държавата да има право да конфискува и непряката облага, която фирмата е получила от незаконно финансиране, предвиждат промените. Става дума за придобитото с въпросната сума. Досега тази възможност се предвиждаше само за пряката облага, т.е. за получената сума. С приемането на законопроекта санкцията от 5 до 100 хил. лв., ако например не може да се установи размерът на незаконно придобитите пари, ще се завиши до 1 млн. лв.

Източник: в. "Сега"