Не може да призоваваме за демокрация, само когато ни изнася, а през останалото време да осъждаме тези, които мислят различно от нас

"Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш." - Волтер. 

С тези думи може да бъде описан целият смисъл на демокрацията, на годините преход, през които обществото ни премина, на борбата срещу тоталитарните режими. Самата идея за демокрация и за свобода е правото на свободен глас. Дори този глас да е против твоите възгледи, дори да си безкайно несъгласен с него. Демокрацията дава правото на мнозинството от хората, имащи право на глас, да определят какво да е бъдещето на страната. 

Ако мнозинството реши да прави глупости, които биха навредили на всички, това не означава, че системата е грешна. Означава, че тези, които разбират какво трябва да се случи, просто не са си свършили работата добре. 

Силно ми въздейства един статус във "Фейсбук" на Васко Кръпката - човекът, който пееше за демокрация, за свобода и срещу отиващия си комунизъм в началото на 90-те. В него Кръпката се възмущава на това, че Слави Трифонов, "човекът, който направи чалгата институция", по думите на музиканта, ще затвори Орлов Мост - символа на демократичните протести. И за него това е обидно нещо. 

Виж още: Дебатите показаха плодовете на твърде кратката кампания

Не подкрепям въпросите за референдума, който "Шоуто на Слави" инициира. Бих гласувал с "Не" на всеки един от тях по редица причини, но най-общото - защото смятам, че биха довели до вредни за страната и демокрацията последици. Но не там е въпросът. 

Стана ми безкрайно странно как един човек, който се гордее с това, че защитава демокрацията, се чувства крайно обиден от факта, че някой иска да изрази собственото си мнение, било то и такова, с което не сме съгласни. 

Защото в политиката ако не сме съгласни с нещо и смятаме, че знаем по-добре от другия, нашата цел е да го убедим в правотата си с аргументи, с примери и със здрав разум. Поне това би било в една идеална държава. Обаче и политици, и общественици, и всякакви други люде с претенции за просветители сякаш абдикират от тази си роля. 

Общественият дебат е превърнат в място за махленски свади и размяна на обиди и компромати. Някак няма как да научиш от разпалено обиждащи се и оригиналничещи хора, които се опират предимно на заучени фрази и опорни точки на партийната централа.

Виж още: "Г-н депутат, нямаш елементарно възпитание"

Тук идва ред и да споменем самата агитация за референдума, която подобни на всички други референдуми в новата ни история (почти) липсва. Освен въпросния концерт и няколко разяснителни видеа, които могат да бъдат видяни по някоя телевизия (евентуално), липсва обществен дебат по темата. За да бъде направен информиран и добре обмислен избор от хората, при това от всички хора, включително от баба Минка от Горно Нанадолнище, да имат идея от последствията, до които изборът им може да доведе. Поне така се предполага, че трябва да действа информационната кампания за референдум.

Тук подобно нещо няма. За сметка на това има над 1 млн. лв. похарчени пари за информационна кампания за референдума. И накрая ще се ядосваме, че хората не гласуват или гласуват по определен начин. Ами няма как да се случат нещата иначе при тези условия. 

Защото често сме по-заети с това да се подиграваме на тези, които мислят различно от нас, вместо да се опитаме да ги убедим. Просто защото е по-лесно. Факт, с голяма част от тях ще имаме усещането, че си блъскаме главата в стена. Други пък обаче ще поддадат. 

Виж още: В тази държава твърде малко говорим за идеали

А ако предпочетем все пак да бъдем сноби, нека тогава не развяваме големите знамена на демокрацията. Защото щом може да се запушва Орлов в протест срещу високите сметки за тока, щом може да се иска морал в политиката с #ДАНСwithMe, щом може Станишев и Местан да се прегръщат в името на една обречена коалиция, така може и Слави да пее на Орлов, призовавайки да се гласува на референдума му. Защото така работи демокрацията, макар и в българския ѝ вариант.