Част от обществото е готово да приеме Слави Трифонов в политиката, просто защото има нужда за нови лидери, които да говорят и действат със замах

Ако реши да създава партия, шоуменът Слави Трифонов най-вероятно ще вкара депутати в парламента. Това стана ясно от изследването на общественото мнение и електоралните нагласи, проведено от "Галъп интернешънъл". Причина за попадането му в изследването е фактът, че около него се събра солидно количество социална енергия покрай инициативата за референдум и промяна на избирателната система в страната. 

Така за Трифонов и хипотетична негова формация биха гласували 3% от гражданите, което на същински избори, където се гледа не общия брой на имащите право на глас, а броят на гласувалите, най-вероятно ще достигне стойност, достатъчна за преминаване на изборната бариера. По груби мои сметки, това са около 200 хил. души. 

Аз може да не съм съгласен с въпросите, които той и колегите му лансираха за референдум. Дори напротив, смятам, че ако някои от тези предложения бъдат приети, страната ни най-вероятно сериозно ще пострада, нивата на корупция ще се повишат, партиите ще станат още по-зависими, а възможността за гражданско участие в политиката ще спадне значително. Но не това е въпросът. Около Трифонов и хората му се образува електорална маса, която има потенциал за развитие. 

Структурите, които задействаха референдума пък, спокойно може да се окажат впоследствие и структури на една бъдеща партия, на която да се предостави шанса да остави нещо от себе си в политиката на страната и дори да стане постоянен играч. Нека да не забравяме, че в този изследване хипотетичен проект на Трифонов печели 3% подкрепа, без дори той да е обявил подобни намерения и без да е започнал да развива членска маса и структури. 

И тук идва време да си зададем логичния въпрос - защо? Защо Слави Трифонов е толкова популярен и печели такава подкрепа? 

Той е шоумен, с "Ку-Ку Бенд" прави музика, която се характеризира от някои като чалга, политолозите критикуват предложението му за референдум, от години за него се пише в жълти издания... И все пак той печели подкрепа. 

Дефицит на лидери

Отговорът е прост - защото имаме огромен дефицит на лидери и лидерство. На практика обаче това е комплексно натрупване на фактори, които създават жажда за нов, силен и решителен лидер - нещо, което липсва в очите на много хора. 

Един от тях е масовото дискредитиране на публичните лица. Реално (освен ако не симпатизираме на конкретна партия) едва ли има политическа фигура, особено ако е партиен лидер, която да не е оплювана по един или друг начин. Доверието в политическите лицата у нас е изключително ниско, като преди време даже се стигна дотам, че спорих с едно партийно лице, което твърдеше, че техният лидер имал изключително висок личен рейтинг (с последвалото уточнение, че става въпрос за партиен лидер в България). Въпросният рейтинг беше около 20% одобрение. 

И е факт. Сред партийните лидери това действително е приличен рейтинг. За сметка на това в Германия се говори за драстично падане на одобрението за канцлера Меркел, като в момента нейната партия се радва на 33% подкрепа, а в началото на годината (след нападенията от новогодишната нощ из страната) личният ѝ рейтинг беше 50%. 

Това имам предвид, въпреки недоволството на германците от политиката на канцлерката им, от факта, че тя изигра решаваща роля бежанците да се насочат към Германия, въпреки отстъпките към Турция, тя пак има рейтинг, който бие подкрепата за повечето родни политици. 

Това недоверие, усещането, че всички са маскари, слуги на собствените си интереси (а понякога и на чуждоземни), скептицизмът към целия политически елит. Всичко това обуславя жажда за някой нов лидер. 

Виж още: Кой е българският Доналд Тръмп? Има поне няколко кандидати

А оттам идва и чакането на месии

Тъй като този филм не ни се случва за пръв път. Гледали сме го вече с Костов, със Симеон Сакскобургготски, с Бойко Борисов. Дори наскоро гледахме извратена версия с Бареков, опитващ се да играе героя спасител. Това е една тенденция хората да очакват някой да дойде и да ги спаси от случващото се наоколо. 

Нуждата от спасител е обуславяла създаването на достатъчно политически проекти вече - успешни и неуспешни. Защото хората очакват от някой друг да се справи с проблемите, които имаме - и като държава, и като общество. Уви, в днешно време това е невъзможно.

Държавата да решава всички проблеми може само в условия на тоталитарен режим, при който ти правиш това, коеот държавата ти каже. Свободната воля се намалява за сметка на сигурността (или поне илюзията за сигурност). Ние обаче, вече сме преживяли тъкмо едно такова 45-годишно управление, при което държавата (и в частност партията) е решавала кое как да се случва и се е грижела за всичко. 

И процесът по отучване от тази зависимост - някой друг да се оправя с проблемите вместо теб, създава нуждата от герои спасители. Все още има твърде много хора, които са готови да възхваляват герои, вместо да погледнат трезво проблемите и да се организират за решаването им. 

Тук идва и друг ключов момент - неразбирането на проблемите. Мнозинството от хората у нас знае, че в държавата има проблеми, къде са те (навсякъде), но не знае какви точно са проблемите в конкретика и как да се процедира за тяхното решение. Затова всичко, което звучи като радикална промяна, като смело решение, се приема с радост (стига някой друг да се заеме с извършването на практика и да ни дадат резултатите наготово).

Нуждата от силен и решителен лидер (или поне някой, който изглежда такъв)

Не бива да пропускаме обаче и друг фактор - времената, в които живеем, са несигурни и променливи. Финансовата стабилност е относителна, сигурността е под въпрос, хората живеят в страх от терористични актове... В такива времена се ражда нуждата от силни лидери, които да действат с размах и увереност. Лидери, които предлагат решения и промяна в статуквото. 

В активната българска политика такива лидери не може да има, тъй като ситуацията е сложна, с много променливи, зависимости (не в онзи негативен смисъл), зависимости (именно в негативния смисъл) и т.н. Ако можем да опишем политиката, тя вероятно може да представлява нещо, като онази детска игра на пръчици - много разноцветни пръчици са изсипани на земята, а всеки играч трябва да издърпа своите пръчици, без да разбута целия куп. 

В политиката е същото - трябва да отстояваш своите възгледи и да защитаваш интересите на избирателите си, но паралелно с това трябва да внимаваш за много фактори, а също така и за последствията от собствените си действия. Това реално блокира до голяма степен възможността да се говори и действа смело и кардинално. 

Пример за това могат да бъдат всички онези политици, които влязоха в политиката като месии. Преди да влязат във властта, те говореха за радикални промени, оправяне за 800 дни и т.н., впоследствие обаче времето на власт смекчи реториката им и резките обещания за грандиозни намаляваха. 

Това е и причината в момента политическите ни лидери да са толкова умерени, а обществото да ги има за слаби. Това, заедно с факта, че голяма част от тях не притежават тази лидерска харизма. Един от малкото, за които може да се каже, че притежава харизма, е Бойко Борисов. Той обаче вече е от достатъчно време във властта, за да се "поочука" ореолът му на герой спасител. Освен това в настоящата политическа ситуация той е принуден да се съобразява с твърде много коалиционни партньори и щения вътре в партията му, за да може да си позволи да използва повелителната реторика от първия си мандат. Като добавим и факта, че много хора просто не харесват самия Борисов, картината се запълва съвсем.

Всичко това ни поставя в една ситуация, в която обществото има нужда от силни и харизматични лидери, които да дават смели обещания и да предлагат решения на проблемите. Решенията може да са от рода пенкилер, но важното е да целят промяна. 

Това беше и един от най-често срещаните доводи в подкрепа на референдума - "Той поне предлага някаква промяна", "Поне прави нещо, а не стои просто да мрънка". 

В отговор на всичко това - силният лидер с обещанията за промяна

Така в отговор на всички тези очаквания идва Слави Трифонов. Силен мъж с излъчване, ръководи предаването и екипа си с желязна ръка, предлага решение и твърди, че го прави в името на народа и с помощта на народа. Няколко популистки идеи, агресивна реторика от страна на близките му съветници и цялостно революционно поведение - в опозиция на статуквото и политиката досега - идеалната платформа за лансиране в едно общество, в което националистическите течения тенденциозно се засилват.

Слави Трифонов вече разполага с един завършен политически продукт за гневния и огорчен български гласоподавател. Силната мъжка фигура, която влиза смело, пеейки "Боят настана". 

Това, с което Трифонов печели, е сигурността в светлото бъдеще, предлагано от него. И именно това е изводът, който другите трябва да си направят. Твърде дълго в страната се бореха позиции, замерящи се с компромати, тези, залагащи на стабилност и т.н. Лидерите, които печелят доверие, са тези, които дават надежда и сигурно бъдеще (не сигурно настояще). 

Оттук насетне има два важни въпроса. Ще направи ли в крайна сметка Слави Трифонов партия и ако направи, ще успее ли да не разочарова избирателите си?