След продължаващ разрив между Ердоган и Давутоглу Партията на справедливостта и развитието избира нов лидер на извънреден конгрес

Турският премиер Ахмет Давутоглу ще бъде сменен от поста си след извънреден конгрес на управляващата Партия на справедливостта и развитието, който ще се проведе до 6 юни.

Новината съобщи пръв телевизионният канал Си Ен Ен-Тюрк, след като снощи президента Реджеп Тайип Ердоган и Давутоглу проведоха среща на четири очи, продължила около час и половина в президентската резиденция. 

Двамата са постигнали договореност Партията на справедливостта и развидието (ПСР) да проведе конгрес преди свещения за мюсюлманите месец Рамазан. На конгреса ще бъде избрано ново ръководство, като Давутоглу няма да се кандидатира отново за партиен лидер, съобщи Ройтерс, като се позовава на свои източници. 

В според изборните правила в Турция премиерът на страната е лидерът на управляващата партия. Така с оттеглянето си от председателското място, Давугоглу би изгубил и премиерския си пост. 

Разривът между Давутоглу и Ердоган

Оставката на Давутоглу не е неочаквана. Още миналата седмица Централният изпълнителен съвет на ПСР оряза пълномощията на премиера, като иззе функциите му на ръководство върху местните структури. 

Причина за това е разривът между него и турския президент. Ердоган продължава да е фактическият лидер на партията, след като изкара няколко премиерски мандата от 2002 г. насам, преди да бъде избран за държавен глава на Турция през 2014 г.

Виж още: Давутоглу: За нас България е важен сътрудник, приятел и комшия

Тогава за негов наследник бе избран Давутоглу, който до този момент бе външен министър на страната. Близо 21 месеца двамата работеха в синхрон за бъдещето на страната, като между тях имаше съгласие по редица важни въпроси като войната в Сирия, положението в Египет, борбата срещу т.нар. паралелна държава. 

Впоследствие обаче възникнаха разногласия между двамата. От една страна, това е желанието на Ердоган чрез достатъчна народна подкрепа да промени конституцията на страната и да постигне заменяне на кемалистката република с президентска. Това до голяма степен би изолирало Давутоглу от процеса на вземане на решения и би дало много по-голяма власт на Ердоган.

От друга страна, Давутоглу до голяма степен е възприеман като проевропейски политик. Той се бори за подписване на споразумението с ЕС за бежанците, което осигурява на турските граждани правото на безвизово пътуване в държавите от ЕС. За сметка на това Ердоган често си позволява да критикува политиката на Европа.

Виж още: Давутоглу: Ислямът е основна религия в Европа

Друг въпрос, по който двамата видимо не постигат съгласие, е отношението към критиците на властта. Ердоган е известен с отношението си по темата, като от избирането му за президент през 2014 г. на съд за обида на държавния глава са отишли рекорден брой хора. В това отношение Давутоглу е изключително по-умерен. 

Смяната на ръководителя на правителството в момент, когато Турция е изправена пред толкова много предизвикателства, е повод за тревога и пазарите първи реагираха с обезценяване на лирата с над 4% до най-ниското ѝ равнище от февруари насам. Страната отново воюва с кюрдски екстремисти, на границата си със Сирия има един от най-кървавите конфликти от десетилетия насам, отношенията с Русия са в криза за години напред и Европейският съюз разчита на Анкара да спре вълната от имигранти.

Виж още: Посоките на турската външна политика

Неоосманизмът на Давутоглу

Самият Ахмет Давутоглу е разглеждан като един от идеолозите на неоосманизма - идеологическо течение, според което времената на османско владичество са били благодатни за развитието Балканите.

Идеологията е описана от Давутоглу в книгата му "Стратегическата дълбочина", като там той представя тезата, че османските времена са били период на разцвет за Балканите и допринасят за добруването на хората по тези земи. Тази линия на държавна политика обаче, отдалечава Турция от идеите на кемализма, които са водещи за страната до края на 20-ти век.

Критиците на неоосманизма са на мнение, че Турция иска да възвърне влиянието си от времето на Османската империя, като по този начин дестабилизира съседните си страни. Според официалната доктрина обаче, това влияние не трябва да се постига чрез диверсия в другите държави, а чрез културна експанзия. 

Източник: Си Ен Ен-Тюрк, Ройтерс