Репортаж на британската обществена медия нищи проблема с обезлюдяването у нас чрез разговори с обикновени хора по селата и вицепремиера Валери Симеонов

България е на ръба на пропастта - така е озаглавен обширен репортаж на Би Би Си, посветен на обезлюдяването у нас. Според прогнозите страната има най-бързо намаляващото население в света, като от 90-те години насам вече е изгубила 1/5 от жителите си, напомня британската обществена медия, по чието Радио 4 беше излъчена кореспонденцията.

Авторката й Рут Александър е обиколила провинциални градчета и в разговор с обикновени хора търси отговор на въпроса какво означава спадът в числеността на населението за онези, които са останали тук.

Виж още: Ромите - "спящият" трудов потенциал на България

В дълбоката провинция, в западния Пернишки край, откривам нещо рядко, разказва тя.

Стоян Евтимов изглежда необичайно не заради бродираната с народна шевица вълнена туника - а заради факта, че е на трийсет и няколко и живее на село. Всичките ми приятели, с които съм израснал тук, отдавна са заминали, споделя той.

Подобно на много млади българи, те са потърсили работа в градовете.

Стоян се смята за късметлия, че е намерил препитание в планинското село Пещера. Той ръководи група за народни песни и организира ежегоден музикален фестивал в опит да възроди сватбения фолклор - и самото село.

Въпреки това според него селският живот не е за постоянно.

"Невъзможно е да си намериш булка - тук или в околните села, - просто защото няма млади хора. Единствената възможност да си намеря някого е в града - признава той. - Ще ми е много тъжно и трудно да напусна селото, но в един момент ще трябва да го направя."

Българските села губят населението си вече десетилетия наред.

Виж още: До 2050 г. в България няма да останат работещи хора

Когато комунистите идват на власт след Втората световна война, те въвеждат колективизацията и кооперативното селско стопанство - и мнозина земеделски работници отиват на работа в новите заводи.

След падането на комунизма през 1989 г. кооперативите се разпаднаха и тенденцията за бягство на хората към градовете се изостри.

Мнозина не спират дотам, а продължават да търсят работа и в чужбина.

Пустеещите сгради в българската провинция са честа гледка, отбелязва в репортажа си Би Би Си

През 1989 г. в България живеят близо 9 млн. души. Сега броят им е малко над 7 млн., до 2050 г. се очаква да бъде под 5,5 млн., а до края на века може да падне близо наполовина на сегашната численост.

За този изход с библейски размери допринася за още един фактор за спада в числеността на жителите в България - отчасти защото заради многото млади хора в трудоспособна възраст, които са напуснали страната, раждаемостта е ниска.

Виж още: Цената на кило човешко

Последният път, когато в селото се роди бебе, беше преди десетина години, спомня си магазинерката Стефка, чиито собствени двама синове са се установили в града. Момиченцето и майка й сега живеят в Кипър, добавя тя.

Огромното мнозинство от хората, които Стефка обслужва, са на възраст над 60 години. По думите й рафтовете са заредени пестеливо, защото няма много клиенти. Притесненията й са, че може да се наложи да затвори магазина.

По-нагоре в планината селските магазини вече са закрити - заедно с училищата и автобусния превоз.

"Това село имаше около 600 жители - разказва 70-годишният Боян, който живее в Калотинци. - Сега сме 13. Някои са в гробището, а останалите - в градовете."

Виж още: Най-оптимистичен вариант до 2020 г. - нулев прираст на населението

В село Смиров дол Станка Петрова - баба Станка за онези, които я познават, - седи под дърво при един завой на планинския път и търпеливо чака мобилния магазин, който обслужва района.

"Родена съм в това село и си го спомням, когато беше пълно с хора. Животът беше весел и приятен. Млади хора, стари хора", коментира тя, като обяснява, че на това място хората се събирали да играят традиционното хоро.

"В селото няма никого, така че сега вече не може да се случи нищо подобно - допълва старицата. - Например на улицата, откъдето дойдох, в миналото по къщите живееха много хора, а сега съм само аз."

Не се ли чувства самотна? "Разбира се, че съм самотна. Много тежко се живее", признава тя през сълзи.

Хората в Калотинци и околните села купуват хранителни продукти от мобилен магазин, който минава три пъти седмично.

Услугата се осигурява от двама съпрузи на средна възраст - Атанас и Лили Борисови.

Микробусът им няма фирмено обозначение, но е зареден с всичко необходимо - от хляб и кисело мляко до цигари и бира, дори лекарства. За 10 години работа те никога не са пропуснали доставка, макар че през зимата планинските пътища са покрити със сняг.

Тъй като хората са малко, сме се сприятелили с всеки от тях, така че се опитваме да им помагаме с каквото можем, обяснява Лили.

Очевидно е, че хората, които обслужват ги знаят добре, но Лили споделя, че клиентите - а с тях и печалбите, - намаляват. И в бизнес, и в личен план мобилният магазин отразява най-проблематичния аспект в обезлюдяването на българската провинция.

"Почваме да се притесняваме, когато някой не се появи на обичайното място, където се виждаме - допълва Лили, - особено през зимата. Всъщност веднъж дори намерихме един от хората умрял."

Правителството въвежда редица мерки за справяне с обезлюдяването чрез покачване на раждаемостта - предлага финансова помощ при лечението на безплодие, детски градини и ясли, подкрепа за ипотечните кредити.

Виж още: Валери Симеонов иска третото дете да е "дете на държавата"

Освен това насърчава етническите българи, които живеят зад граница, да се завърнат в страната - но никой друг. Вицепремиерът Валери Симеонов отхвърля идеята страната да се засели с бежанци, които да възстановят числеността на населението.

"България няма нужда от необразовани бежанци - категоричен е Симеонов, който е сред лидерите на "Обединените патриоти", антиимигрантска формация, в състава на коалиционното правителство.

Освен това българското общество няма да приеме и образовани и квалифицирани мигранти, допълва той.

"Те имат различна култура, различна религия, дори различни всекидневни навици - казва той. - Слава Богу, България засега е сред държавите, които са най-добре защитени от притока на имигранти в Европа."

Г-н Симеонов говори за оградата от бодлива тел, която България изгражда по своята 260-километрова граница с Турция, за да обезкуражи имигрантите, опитващи се да влязат в страната.

Според данните на Европейската комисия България е приютила само около 50 от мигрантите, пристигнали в Европа от Северна Африка и Близкия изток между 2015 и юли 2017.

Ясно е, че българското правителство не вижда имиграцията като възможно решение за спада в населението.

Виж още: Основно турци, руснаци и сирийци се заселват в България

Въпреки че управляващите са пълни с идеи как в страната да се раждат повече български бебета, в селските райони цари усещането, че политиците говорят, но не действат.

Преди да си тръгна от планинския край, отново се натъкнах на Боян, мъжа от Калотинци, чието население се е сринало от 600 до едва 13 жители, пише в заключение Рут Александър.

"Ние сме изоставени - казва той. - Изоставени от всички: и от управниците, и от Бога... Политиците няма да направят нищо за нас. Вълнуват ги само собствените им интереси, не ги е грижа за хората - особено за старите хора по селата. Не им пука дори за младите хора, защото младите хора са в чужбина... Това е - политиците изобщо не се интересуват и българската държава изчезва."

Източник: Би Би Си