За това алармираха учени от Института за икономически анализи при БАН при представянето на годишния доклад, който обобщава цената на аграрната реформа у нас

Българите консумират хляб от замразени заготовки, въпреки че зърнопроизводството е водещият отрасъл в земеделието. Този извод оповестиха учени от Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН, който днес представи втората част от годишния доклад "Икономическо развитие и политика в България: Оценки и очаквания" на тема "Аграрният сектор като фактор за икономическото развитие на страната".

20 години реформи в селското стопанство и все още неефективен сектор с цената на аграрната реформа, пресметната от икономистите - 8 млрд. долара от бюджетния сектор и 6 млрд. евро от общата селскостопанска политика на ЕС, обобщава БНР

"Най-скандалното е зърното, което ние произвеждаме в излишък и изнасяме, но нашият хляб се прави основно от хлебопекарни смеси и замразени заготовки. Тази информация няма как да я видите в статистиката. За целта трябва да разполагате с оперативната информация на митниците", каза доц. Огнян Боюклиев.

Виж още: 80% от храната, която ядем, е внос

Това е съпроводено от спад в производството на традиционни за страната ни продукти, коментира още доц. Боюклиев и допълни: "Само 7% от ябълките миналата година в България, които можете да купите в магазин, т.е. на дребно, са български. 22% от доматите, 33% от месото, 44% от млякото - това вече е скандално."

Срещу това стои щат от 17 хил. чиновници в сектора.

Изводите в доклада:

1. В България се проведе изключително тежка и много скъпа аграрна реформа, която в крайна сметка доведе до негативни резултати като монополизация на земеползването. 

2. Предприсъединителните фондове, средствата по програма САПАРД и по ОСП са изключително голям финансов ресурс, непознат по размер в историческото развитие на аграрната сфера у нас. Ефектът от тези средства засега не намира реципрочно икономическо измерение. В някои отношения този ефект дори е отрицателен.

3. Административната система на Министерството на земеделието и храните, като брой заети лица, е най-голямата в икономическия блок на Министерския съвет на Република България Това, обаче не кореспондира с резултатите от функционирането на сектора и неговото влияние върху икономиката и социалното развитие на страната през последните 20 години.

4. Моделът на аграрната политика в България е много скъп и ниско ефективен.

Виж още: За 20 години храните са поскъпнали 50 пъти

За периода, в който България е член на ЕС, теоретично с модела на свръхедро, монокултурно земеделие в сравнение с модела на традиционното българско производство страната е изгубила около 10 млрд. лева добавена стойност и около 500 хил. работни места (условно целогодишно заети), заключават от БАН.

Препоръките на учените:

1. Необходими са реформи, които да възстановят традиционните производства като база за реализация на големия природно-географски потенциал и конкурентните предимства на българското земеделие за постигане на реален икономически растеж.  

2. Схемите на ОСП на ЕС в България трябва да бъдат преформатирани към прилагане на по-добри инструменти и практики: схема за преразпределително плащане, въвеждане на прогресивно намаление на плащанията, схеми за обвързване на производството с директната подкрепа, специални преференции за младите фермери, отпускане на директни плащания само на активни фермери и т.н.  

3. Стимулиране на производството на храни с висока добавена стойност, т.е. предлагане на скъпи храни, с което българското земеделие може да бъде конкурентоспособно.  

4. Структурната политика в земеделието трябва да подкрепи приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство. Такава политика не само ще създаде предпоставки за стабилизиране на земеделското производство, но и ще допринесе за развитие на селските райони.

Виж още: Защо ядем безвкусни и скъпи вносни храни

Източник: BNR.bg; ИИИ при БАН