Мнението по темата на депутати от левицата и десницата, социалния антрополог Харалан Александров, еврокомисаря Кристалина Георгиева, руския посланик у нас Юрий Исаков

Девети май е една от най-коментираните дати последните седмици - не само заради грандиозния парад, който предстои на Червения площад в Москва, но и заради отказа на българските управляващи да присъстват на събитието.

От години този ден е повод за политически спорове не само заради историческите събития, но и заради честването на деня на Европа именно на тази дата.

9 май е и двете - и Ден на Европа, и День победы, това не е антагонистично, заявиха в студиото на "Добро утро, България!" Настимир Ананиев от Реформаторския блок и Георги Кадиев от БСП. 

Проблемът в присъствието в Москва е знакът, който се дава, отбеляза обаче Ананиев в сутрешния блок на Тв7 и добави: "Празнуваме 70 години от края на една война, но в Украйна се води друга война. Ще приемем декларация, с което ще покажем, че помним историята, но и ще покажем, че гледаме към бъдещето."

Колегата му от левицата контрира, че не може да решаваме съвременни политически проблеми, наказвайки хората, които са оцелели от онези събития. Отдаването на почит към тези хора е по-важно от това днес да накажем Путин, не е това денят и не е това мястото, предупреди Кадиев. 

Своеобразен арбитър в спора беше социалният антрополог Харалан Александров, който коментира: "В трудна ситуация сме, все по-често историята ще се връща и все по-често ще трябва да взимаме позиция. Фактите обаче са неотменими...

Този парад ще бъде демонстрация на нарасналото имперско самочувствие

на Русия и това е политически риск, който не може да бъде омаловажен. От друга страна, напълно валидни са аргументите, че част от смисъла на това събитие е да си спомним за травматизма на последната голяма война."

Пред в. "Стандарт" в навечерието на 9 май темата коментират зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева и руският посланик у нас Юрий Исаков.

"Девети май е важна дата, защото поставя новото начало за Европа. От разединен континент, потънал в кървищата от две войни, Европа тръгва към обединение. Затова тази дата е намерила своето място в календара", обяснява българският еврокомисар, но уточнява:

"Трябва обаче да си даваме сметка, че това е много нов празник. Страните членки решават Денят на Европа да бъде 9 май през 1985 г., като празникът е признат официално и от Европейския парламент през 2008 г. Не трябва да се учудваме, че все още не е влязъл в традициите на всяко семейство. Но малко по малко празникът става по-познат и повече хора го отбелязват."

Традицията на 9 май е да празнуваме с музика, с танци, с изобразително изкуство, с богатството на културата на 28 страни, допълва Кристалина Георгиева, а на въпрос за разделението относно датата 9 май - Деня на победата и Деня на Европа, отговаря:

"За мен това са две страни на една и съща монета

Денят на победата отбелязва края на ужасна война, затваря една страница от историята. Денят на Европа е празник на новото начало. Той е знак, че можем да живеем заедно и да бъдем силни в обединението си."

Също пред "Стандарт" посланикът на Руската федерация у нас напомня защо 70-годишнината от победата във Великата отечествена война през 1941-45 г. е важна и светла дата за всеки руснак.

"Този празник, който ние досега винаги посрещаме "със сълзи на очи", не оставя никого равнодушен. Защото в Русия няма човек, който да не е засегнат от огъня на Великата отечествена война. Няма семейство без свой герой от фронта или от тила. Не само в деня на празника, но и всеки ден ние изпитваме преди всичко

чувство на уважение и благодарност към ветераните

Към тези, които доживяха победата, и тези, които със смъртта на храбрите паднаха на бойното поле. Към тези, които се хвърляха под танковете, и тези, които в тила дни и нощи се трудиха самоотвержено", казва дипломатът в интервю.

Източник: Тв7; в. "Стандарт"