В спасителния план на Урсула фон дер Лайен за България са предвидени общо 12,3 млрд. евро, от които над 9 млрд. безвъзмездно, обяснява "Дойче веле", но и призовава: "ЕС е длъжен честно да каже истината за милиардите"

Предложението на Урсула фон дер Лайен е в рамките на следващия бюджет на ЕС да бъдат предвидени около 750 млрд. евро за стабилизиране на европейските икономики след кризата с коронавируса. От тях 500 млрд. ще бъдат безвъзмездни средства, а останалите 250 млрд. - под формата на кредити, обяснява Българската редакция на "Дойче веле". Повече от 300 млрд. евро ще бъдат запазени за най-тежко засегнатите от кризата страни - Италия и Испания.

Парите за възстановяване на общността от пандемията ще бъдат осигурени чрез заем от капиталовите пазари, който ще бъде връщан солидарно през следващите няколко десетилетия. Точно това е новото: че парите ще бъдат отпускани на най-засегнатите от коронакризата страни членки (отделно от парите, предвидени за тях от текущия бюджет.), но ще бъдат връщани от всички заедно.

Коронакризата изисква инвестиции в безпрецедентен мащаб, заяви Фон дер Лайен на извънредно заседание на Европейския парламент в Брюксел.

Кой колко ще получи?

Лъвският пай ще отиде в Италия и Испания - общо над 313 млрд. евро, от които 154 млрд. ще трябва да връщат. По информация на "Франкфуртер Алгемайне цайтунг" Полша ще получи над 64 млрд. евро (26  млрд. под формата на заем), Франция - 38 млрд. (изцяло безвъзмездни), Гърция - близо 32 млрд. (9,4 млрд. заем), Румъния - 31 млрд. (11,5 млрд. заем), а Германия ще получи 28 млрд. евро (изцяло безвъзмездни).

За България е предвидена 12,3 млрд. евро помощ, които се разпределят така: 9,2 млрд. евро са безвъзмездни, а остатъкът от малко над 3 млрд. евро ще трябва да се връщат.  

За да бъде одобрен планът е необходимо 27-те държави членки да го приемат единодушно. Той трябва да помогне на страните от ЕС да преодолеят бързо най-тежката рецесия в историята на общността. Заради пандемията се очаква европейската икономика да реализира 7,4% спад тази година.    

Отпор от "Пестеливата четворка"  

Преди седмица Германия и Франция предложиха нещо подобно: ЕС да вземе 500 млрд. евро кредит за възстановяване от кризата. Планът на Урсула фон дер Лайен е сходен - тя също предлага програмата за възстановяване да се финансира с кредити. 

Миналата седмица германската канцлерка Ангела Меркел загатна как смята да убеди скептиците у дома: "Съвместният отговор на кризата е и от германски интерес", подчерта тя. А германският министър по европейските въпроси Михаел Рот на свой ред заяви, че солидарността не е щедър жест, а в интерес на всички.

Тези изявления са адресирани към "пестеливата четворка": Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция, които са против средствата за възстановяване от пандемията да се дават безвъзмездно и настояват вместо това за кредитиране, т.е. парите да се връщат. Срещу подобна схема е най-вече Италия, която и без друго е достатъчно задлъжняла и не желае увеличаване на планината от дългове. 

Както се вижда и от предложението на Фон дер Лайен, решението може да е комбинацията от грантове и кредити. Важното е парите да бъдат на разположение скоро - още от началото на 2021 г., за да гарантират резултат. Но взимането на дългове от страна на ЕК е спорно от юридическа гледна точка, което може да доведе до допълнително забавяне, предупреждава "Дойче веле", а коментаторът им Бернд Ригерт призовава ЕС честно да каже истината за милиардите.

Според анализатора идеята "Стотици милиарди за ЕС" звучи многообещаващо, ако не беше заложен капан, в който ще паднат бъдещите поколения данъкоплатци, принудени да плащат за сегашната криза.

Той определя гигантския проектобюджет за следващите седем години, представен от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, като "решителен и смел ход", но уточнява, че остава да видим каква част от него ще оцелее, след като 27-те страни членки се произнесат по предложението - защото те трябва да одобрят с единодушие комбинацията от спасителен фонд и бюджет за реформи.

През следващите седмици ще се водят тежки преговори за това кой какви дялове от препълнената хазна ще получи и при какви условия, прогнозира Бернд Ригерт. Ето какво още се казва в анализа му за "Дойче веле":

Финансов трик, удобен за всички

Фон дер Лайен твърди, че е обсъдила спешния антикризисен план с всички правителства и не се е натъкнала на съществена съпротива. Това може да се дължи и на факта, че европейците използваха един финансов трик - средствата във Фонда за възстановяване няма да се връщат от сегашните данъкоплатци, а от бъдещите поколения.

ЕС ще вземе кредити за 750 млрд. евро, които ще се връщат чак от 2028 г. нататък, и то за период от 30 години. Погасяването ще става с помощта на нови данъци, които на жаргона на ЕС се наричат "собствени средства". Досега страните членки отказваха да разрешат на ЕК да събира значителни собствени средства, тъй като приходите от данъци създават власт. А никой в Европа не желае доброволно да се откаже от нея в полза на Брюксел.

Сметката ще плащат бъдещите данъкоплатци

С все още неуточнени данъци върху пластмасовите отпадъци, въглеродния двуокис и вредните за климата експортни продукти от трети страни Фон дер Лайен смята да събере парите за погасяването на дълга.

Всичко това обаче си остава само в сферата на пожеланията. Повече от сигурно е, че накрая сметката пак ще трябва да плащат страните членки, с други думи - бъдещите европейски данъкоплатци.

А може би кроежите да са съвсем различни: дълговете, които ЕС за първи път смята да поеме в разрез с Европейските договори, в действителност изобщо да не бъдат погасявани, а постоянно да се рефинансират и разсрочват. Така както всички държави обичат да правят. Този тип погасяване на дълга, при който членовете на ЕС няма да влагат собствен капитал, а само държавни гаранции, е най-елегантното решение за тях. Защото то няма да натовари националните им бюджети в момента.  

С други думи - проблемът се отлага за бъдеще време. Предвид икономическата криза, породена от мерките срещу пандемията, е разбираемо, че ЕС прибягва до такова решение. Комисията и държавите членки обаче трябва честно да си признаят какво точно правят в момента. Вместо да ни залъгват, че дълговете ще бъдат върнати чрез някакъв неизвестен данък. Тогава ще си проличи и логиката, вложена от Урсула фон дер Лайен в името, което тя даде на тази конюнктурна програма: “Следващо поколение Европа“.

Гаранция за дълголетия

Тъкмо следващото поколение ще е това, което ще трябва да плаща за днешната криза. Към милиардните пробойни в националните бюджети това поколение ще получи в завещание и дълговете на ЕС, а ако нещата се развиват по най-благоприятен начин - и някоя и друга разумна инвестиция в допълнение.

На ЕС обаче едва ли би могло да му се случи нещо по-добро от тази конюнктурна програма. Защото дълговете сплотяват. Да се напусне един съюз с неизплатени дългове, за които са гарантирали всички, става на практика невъзможно поради това, че ще е прекалено скъпо за всеки, който би дръзнал. Така ЕС на практика си осигури гаранция за бъдещо дълголетие, заключава "Дойче веле".

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"