Путин спря "Южен поток", но това не е загуба нито за него, нито за ЕС. Нито дори за България, защото транзитът в крайна сметка няма откъде другаде да мине, твърди Андрей Гурков в коментара си за Българската редакция на "Дойче веле"

По държавните медии руският президент Владимир Путин може да се похвали пред своите сънародници с победа. И да покаже как е натрил носа на неблагодарните европейци, спирайки "Южен поток". Да му мислят сега как ще се оправят без руския газ! Пък Русия ще пренасочи своите енергийни доставки към други региони на света.

Приблизително по такъв начин силният мъж от Кремъл се опитва да продаде своето решение на обществеността у дома. Защото решението беше лично на Путин – руският министър на енергетиката Александър Новак го каза в пряк текст.

На практика обаче краят на един изключително скъп енергиен проект изглежда доста по-различно, отколкото го представя руската пропаганда. Това със сигурност не е победа за Путин – макар че не е и поражение, както твърдят някои европейски коментатори. 

Всъщност руският президент просто гъвкаво пренареди акцентите, но запази в полезрение както стратегическите си цели, така и най-важния купувач на своя газ – европейците.

Недостатъците на проекта преобладаваха

"Южен поток" трябваше да доставя газ от Русия през Черно море към България и оттам – към Австрия. Според официалните планове, проектът имаше за цел да снабдява Европа с руски газ, заобикаляйки Украйна. 

Повечето чуждестранни партньори виждаха в това една чисто икономическа сметка: да се намалят рисковете за транзита на газ. За Кремъл обаче по-важна беше геополитиката. 

Готовият нов тръбопровод щеше извънредно много да увеличи зависимостта на бунтовна Украйна от преките руски енергийни доставки. Защото в случай на руска блокада, досега Киев винаги можеше да отклони в своя полза част от транзитните доставки за Европа. А с "Южен поток" това няма да бъде възможно.

Днес Русия и Украйна се намират почти в положение на война. В очите на Путин това неимоверно повишава стратегическото значение на "Южен поток". Ето защо той действа под мотото: "Тръбопроводът е мъртъв. Да живее тръбопроводът!" 

И едновременно с отмяната на досегашния проект, от Анкара дойде вестта за нов план: бъдещ тръбопровод с точно същия капацитет от 63 милиарда кубически метра газ годишно ще се строи през Черно море към Турция. Мнозина коментатори все още не обръщат внимание на този план, понеже са зашеметени от спирането на "Южен поток".

А руският президент вече започна нова игра: да превърне Турция в предмостие за доставката на руски газ за Европа. Новият тръбопровод ще бъде значително по-евтин, защото подводната му част е доста по-къса, а Турция ще получава по тръбата 14 милиарда кубически метра газ – точно толкова, колкото внасяше досега от Русия през Украйна и Балканите.

 Останалите близо 50 милиарда кубически метра ще преминават транзит през Турция до гръцката граница, оповести шефът на "Газпром" Алексей Милер. С други думи, руският газ не се насочва към нови пазари. Той пак ще тече към Европа, но транзитната страна вече ще се казва не Украйна, а Турция.

Шансове и за България

За европейските потребители няма разлика, освен в името на тръбопровода. За тези 50 милиарда кубически метра, повече от една трета от газовите доставки на Русия за ЕС, европейците плащат добри пари, от които Москва не иска да се откаже. 

Дори България, която Путин представи като големият губещ, в крайна сметка може пак да се добере мечтаните транзитни такси. Просто погледнете картата! 

На запад Турция граничи само с Гърция и България, а Гърция очевидно не може да поеме всичките тези 50 милиарда кубически метра, още повече, че след няколко години гърците ще получават азербайджански газ, който ще транзитират и към Италия. 

Тъй че единственият възможен път на газа пак минава през България към Австрия. Единствената разлика е, че в България газът ще влиза от друго място. Възможно е още да се възроди и планът за западната отсечка на газопровода Набуко – тя също би свършила работа.

Планът на Русия за новия тръбопровод все още е твърде мъгляв и дава повод за какви ли не тълкувания. Той обаче отваря и възможност за нови преговори с ЕС. Защото до момента няма никакъв отговор на най-важния въпрос: през кои точно страни и с помощта на каква инфраструктура ще се придвижат до крайния получател тези 50 милиарда кубически метра газ?

В идеалния вариант ще се окаже, че Кремъл е отменил "Южен поток", само за да запази фасона си, след което тихомълком да се съгласи със строгите европейски изисквания. Защото думите на Алексей Милер могат да се интерпретират и така: Русия доставя газа само до европейската граница, оттам нататък нека европейците си го транспортират по своите си правила и закони. Подобно развитие звучи направо като хепиенд. Защото при него губещи няма да има.

Един обаче очевидно печели – и това е Турция. Сред амбициозните политико-икономически планове на Анкара важно място заема и концепцията за Турция като потенциално предмостие за енергийните доставки от Близкия и Средния Изток към Европа. 

Ако сегашният руски проект наистина се осъществи, на турска земя ще бъде построена гигантска инфраструктура, по която в бъдеще ще може да тече още ирански и иракски газ. Така за Русия ще възникне нова и сериозна конкуренция, за европейците обаче ще се отвори възможност допълнително да диверсифицират източниците на необходимата им енергия.

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"