Много от сирийските бежанци в Турция живеят при мизерни условия, получават ниски заплати, но въпреки това предпочитат да останат там, вместо да продължат към Европа. Защо? - обяснява Диего Куполо в репортаж на "Дойче веле"

Основната причина за това е сходната култура.

Ахмед Исмаел чакал цели две години, докато започне да получава минималната работна заплата в Турция. Както много други сирийци, той работил шест дни в седмицата, по 12 часа на ден, но получавал едва половината от възнаграждението, което се полагало на един турчин за същата дейност.

През януари най-сетне му повишили заплатата. Сега мога да пращам пари на мама в Алепо, казва гордо 21-годишният сириец.  

"По-добре в Турция, отколкото в Европа"

Ахмед Исмаел е избягал от Сирия, след като терористите от "Ислямска държава" обкръжили родния му град. Младият мъж ни разказва, че и по-големият му брат вече не е в Сирия. Той живее от няколко години в Германия, има работа, говори четири езика, женен е за германка, но въпреки това не е щастлив.

"Там брат ми има всичко. Но просто не може да се приспособи към тамошната култура", казва Ахмед и ни обяснява, че именно заради това е решил да остане в Измир. Наел си е малка стая в квартал Басмане, който минава за център на трафикантите, които прекарват бежанци към Гърция.

Ахмед може да си плати за място в една от каналджийските лодки, но ни казва, че Европа не го привлича. Предпочита лошо платената работа в една страна, в която се чувства уютно заради сходната култура. Ахмед не е единственият сириец, който мисли така.

Според официалните данни, към момента в Измир живеят около 85 хил. сирийски бежанци. Истинският им брой е по-скоро около 150 хил., казва за "Дойче веле" Мохамед Салех, ръководител на хуманитарната организация Relief Society for Syrian Refugees (Общество за подпомагане на нуждаещите се сирийски бежанци).

Според него понятието "бежанец" е неправилно. "Не възприемам сирийците в Измир като бежанци. Това са по-скоро хора, които се намират в нещо като чакалня, нещо като автобусна спирка, където чакат да им дойде времето да се върнат у дома", казва Салех.

Той е основал организацията си през 2011 г. именно с целта да улесни поне малко тяхното чакане. Неговата организация помага на сирийци в търсенето на работа, жилище и училище за децата. Организацията предлага безплатни курсове по турски език, които се водят от учители на доброволни начала.

Организацията на Салех си е поставила и една друга цел: да насърчава сирийците да остават в Турция. Салех разказва, че постоянно получава съобщения от разочаровани бежанци, които са успели да стигнат до Европа, но сега искат да се върнат в Турция.

Никой не иска да разговаря с нас, пише негов познат от Швеция. Други пък се оплакват от дългия престой в бежанските лагери, от лошата храна, мрачното време и студенината, с която се отнасят към тях след събитията в Париж и Кьолн.

"Всички тези хора са изненадани от действителността в Европа. И едва сега осъзнават, че там не е раят", казва пенсионираният професор.

"Европа ни мрази"

Махер Махмуд е от Ирак. Разказва ни, че е дошъл скоро в Измир. Преди това е работил две години като зидар в северната турска провинция Чанкири, където получавал по 6 евро на ден.

В Ирак имах две коли, къща и пекарна, но продадох всичко и се махнах, защото исках децата ми да живеят в сигурност, споделя Махер и разказва пред "Дойче веле", че преди две години и три месеца е подал молба за убежище в САЩ. Въпреки подигравките на приятеля си Ебрахим, иракчанинът не губи надежда.

"Човече, не разбираш ли - и Европа ни мрази, и Америка ни мрази - казва Ебрахим. И добавя: - В Германия отидоха твърде много бежанци. Ние сами ги накарахме да ни мразят. Дори да ми предложат работа, пак няма да отида там. Ще си остана в Турция."

Един друг бежанец, който не иска да ни каже истинското си име, споделя същото мнение: "Ако отида в Европа, ще загубя децата си. Когато станат тийнейджъри, ще престанат да ме слушат. В Европа животът е такъв, че не можеш да контролираш тийнейджърите. А тук можем да си живеем така, както сме живели винаги досега. Затова и се примирявам с ниските заплати в Турция. Но тук поне мога да съм спокоен за семейството си."

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"