Липсата на конкурент на организации като "Музикаутор" и ПРОФОН създава ситуации като тази с ограниченията за БНР

В общественото пространство от дни се върти спора между Българското национално радио и сдружението за колективно управление на авторски права "Музикаутор". След този спор БНР няма право вече да пуска в ефира си музика, чийто авторски права са все още в сила. Така на практика по програмите на Българското национално радио може да звучи народна музика, класическа музика и джаз, както и музика, за която авторите и композиторите специално са споделили с БНР авторските си права. 

И двете страни вече изразиха позициите си. От една страна, БНР се обявява за разумни тарифи предвид факта, че като обществено радио има много по-голяма роля от просто радиостанция. БНР не е срещу плащането за авторски права, а срещу едностранното налагане на толкова по-високи такси. Те предлагат увеличение на таксите, но не толкова драстично.

От друга страна пък, "Музикаутор" искат БНР да плаща съизмерими с частните радиостанции такси, които също така да отговарят на европейските стандарти. Те подхождат към проблема от гледната точка на самите автори и композитори, които заслужават защита на правата, каквато получават и европейските им колеги. От "Музикаутор" обвиниха БНР, че си позволява да настройва общественото мнение срещу авторите и композиторите. 

И двете страни имат право, изтъкват разумни аргументи в защита на тезите си. Въпросът е, че има слаба брънка в цялата верига, която позволява да се стига до такива ситуации. Къде обаче е тя?

Факт е, че у нас (а и по света) авторското право не се тачи кой знае колко. При наличие на не една, а две Замунди, една Арена и пряк достъп до всеки друг знаен и незнаен торент тракер по света, сайтове за свободен даунлоуд на музика, филми и книги, спокойно можем да кажем, че у нас за някакво значимо уважение на авторските права не можем да говорим. 

Това прави организации като "Музикаутор" и ПРОФОН (организацията на продуцентите, която се занимава пак с авторски права) нужни, за да има кой да защитава правата на текстописци, композитори, продуценти и музиканти. Тези организации на свой ред няма как да имат позитивен образ, при условие че идват с ясната идея да взимат пари допълнително. Никой не обича събирачите на сметки. 

Въпросът обаче е, че и "Музикаутор" и ПРОФОН са не просто организации за колективно управление на авторски права. Те са монополисти на пазара. Да, те са дружества с нестопанска цел и тяхната идея не е да печелят пари, а да защитават интересите на авторите.

Каквото и да си говорим, двете организации участват на пазара. В една малко по-различна роля, но те са фактор, който малко или много влияе на нещата. В конкретния случай с БНР влиянието е голямо. В скандалите с участието на ПРОФОН влиянието е дори по-сериозно. В миналото основните търкания, които ПРОФОН имаше, бяха с частните радиа и телевизии, като в един момент се беше стигнало дотам, че всички частни радиа, членуващи в асоциацията АБРО, да прекъснат в един и същ момент програмата си в знак на протест срещу тарифите на ПРОФОН. Друг подобен случай бе с предаването "Господари на ефира". В продължение на няколко месеца "адреналинките" танцуваха само на фона на 2-3 български парчета, тъй като продуцентът им Магърдич Халваджиян не можеше да се договори с ПРОФОН. 

Именно оттук изтича проблема. Никой не може да каже на тези организации да не си повишават тарифите. Реално те управляват авторските права на 2700 български автори и още изключително много чуждестранни. Ако ти си музикант, текстописец, композитор или продуцент, в твой интерес е да си член на подобно сдружение, за да се предпазват правата ти. Ти обаче нямаш глас ако сдружението реши да забрани на дадена медия да пуска твоята музика (освен ако не се откажеш частично от правата си в полза на дадената медия, но пък така реално губиш и положението става или всичко, или нищо). 

Господстващото положение на "Музикаутор" се определя не само от липсата на конкуренция, но и от решение на Комисията за защита на конкуренцията от 2011 г. (с оглед на чл. 20 от Закона за защита на конкуренцията). 

"Господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи."

Решението идва с оглед на факта, че "Музикаутор" се е утвърдил като "единствен участник от страна на предлагането", предоставя достатъчно голяма възможност за уреждане на авторски права с чуждестранни изпълнители (чрез множеството сключени договори) и като цяло облекчава процеса по уреждането на авторските права.

Иначе казано - няма кой друг да го прави и ако искате да заобиколите "Музикаутор", ще трябва да се разправяте с всички артисти поотделно. 

От "Музикаутор" твърдят, че господстващото им положение е логично, тъй като един артист може да даде само на едно сдружение да представлява правата му (иначе се стига дотам различни организации да събират едни и същи авторски права).

Ако мислим само за кооперативи от артисти, текстописци и композитори на локално ниво, конкуренцията би била възможна, но в глобален мащаб това става много по-трудно. В повечето държави, също както в България, има само по едно сдружение за уреждане на авторските права. И то не би могло да сключи договор с повече от една друга подобна организация на държава по същата причина, която изтъкнахме по-горе - авторските права на един изпълнител не могат да се събират два пъти. Това на практика поставя потенциалните конкуренти на "Музикаутор" в патова ситуация. 

Друг проблем е прозрачността върху това как точно се разпределят събраните от тези организации средства. Не, че няма ясни правила как това става, просто не е ясно прилагането им на практика. 

Реално, ако вие сте едно обикновено кафене, вие сте задължени да плащате за авторските права на музиката, която звучи във вашето заведение. Как обаче тези средства ще бъдат разпределени между изпълнителите, които вие сте пускали да звучат, когато на практика няма как вие да предоставите пълния списък на всички песни, които са звучали при вас? 

Това става на база информацията от докладите, които най-големите радиа в страната предоставят на "Музикаутор", за това какво се слуша в ефира. Тези доклади съдържат кои песни се пускат, на кои изпълнители, с каква продължителност и т.н. Приема се, че тези доклади дават една своеобразна извадка и какво се слуша и по заведенията и съответно събраните от барове, кафета и т.н. такси се разпределят по идентичен начин. 

Ако пък в нашия хипотетичен бар се пуска специфична музика, ние сме свободни самостоятелно и без посредничеството на "Музикаутор" да уредим отношенията си с авторите. Това обаче би ни струвало многократно по-скъпо. 

Цялата процедура е регламентирана от правилата на "Музикаутор", приети от всички негови членове. Така че ако си член, се съгласяваш с установените правила. 

Всичко това обаче отново ни праща при липсата на конкуренция на сдруженията като "Музикаутор". Липсата на смислена алтернатива в случая ни поставя именно в такова положение, както при всеки монопол - или играеш по поставените правила, или "изваждаш бойните знамена" и започва една игра на надцакване и натиск и намеси от страна на държавата.

Конкуренцията би дала и на изпълнителите възможност да избират кой точно да им защитава правата, на кого да имат доверие. Би дала и алтернатива на заведения и медии, ако се чувстват пресирани. 

На практика всичко зависи от засегнатите страни - музиканти, текстописци, композитори, продуценти и т.н. И само от тях зависи дали биха се организирали в алтернативни сдружения, които да дадат на музикалния пазар необходимия балансиращ фактор. Малките кооперативи, уреждащи авторски права на локално ниво, постепенна борба за представителство и изместване на това "господстващо положение" е един от възможните сценарии. 

Въпросът е дали някой би имал желание да се занимава с това.

Вече съвсем друг е въпросът, че много хора харесват сегашния музикален фон на БНР повече. Но там вече опираме до музикалните редактори, което е съвсем друга тема.