Активност означава продуктивност - номер 2 от митовете за работата, в които сме програмирани да вярваме

Мнозина обикновено объркват активността с резултатите. Това често се наблюдава в процеса на работа. Ефективността на служителя се измерва трудно. Ето защо активността се поставя на мястото на резултатите като критерий за постижения в работата. Най-усърдният работник се смята за най-добрия и му се заплаща по-скоро за поведението му на заетост, отколкото за резултатите.

Часовникът, който отбелязва началото и края на работния ден, също допринася много за това поведение. Работният ден обичайно продължава от 9 до 17 ч. и има дни, в които се върши много малко - или направо не се върши нищо. И все пак в повечето случаи от нас се иска да ходим на работа и да стоим там целия ден, независимо от натоварването.

Получава се така, че се създават усилия за изработване на поведение, свързано с пропиляване на време и енергия. В края на краищата ако не изглеждате зает, шефът може да реши, че сте ненужен.

Иронията е, че се чувстваме принудени да сме заети, когато сме най-малко сигурни в това какво би трябвало да правим. Прекалено често удвояваме усилията, след като сме изпуснали от погледа си целите. Опитваме се да запълним изпразненото от цели пространство с дейност. Може би това е най-добре обобщено в една поговорка на Чуждестранния легион: "Когато се колебаеш, препускай напред!"

Капанът на активността може да бъде избегнат, като се поставят ясни цели. Изпускането на целите от погледа кара мнозина да се отклоняват от правия път. В процеса на преследване на цел е много лесно да се загубиш в безброй дейности.

Злополучният резултат е, че тези дейности се превръщат по-скоро в цел, отколкото в средство за постигане на тази цел. Това е класическият случай, при който опашката върти кучето. Както е казал Хенри Дейвид Торо (1817-1862): "Не е достатъчно да сме заети... въпросът е: С какво сме заети?" 

Мит 3 - Работене през нощта

Източник: Майкъл льо Бьоф, "Да работим умно: Как да постигнем повече за по-малко време" (изд. "Наука и изкуство", 1993 г., превод Стоянка Сербезова)