Новото изследване на "Алфа рисърч" показва настроенията по ключовите проблеми за обществото, отношението към Европейския съюз след 10 години членство, както и електоралните нагласи за предстоящите избори за Народно събрание

Новият президент Румен Радев встъпва в длъжност с много високи обществени очаквания - 51% позитивни оценки, срещу едва 10% отрицателни. По-висок старт е имал единствено президентът Петър Стоянов - 67%, месец след началото на своя мандат. 

Това е един от изводите от последното изследване на обществените нагласи, проведено от "Алфа рисърч" между 14 и 22 януари 2017 г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. 

Сред привърженици на президента Радев се открояват подкрепилите го най-твърдо в изборите симпатизанти на БСП, ДПС и Обединените патриоти. Десните избиратели, най-вече тези на ГЕРБ и Реформаторския блок, все още споделят повече резерви към държавния глава.

Равносметката  на българите за 10 годишното членство на България в ЕС е подчертано положителна. 56% са на мнение, че страната ни повече е спечелила, отколкото загубила, 27% са на противоположното мнение. Единственият момент в този период, в който позитивните оценки бележат рязък спад, е февруари 2014г., когато едва 37% са били убедени, че страната ни печели от членството.

Според мнозинството от хората (58%) най-големият проблем у нас са ниските доходи. Другите водещи проблеми са корупцията (46%), битовата престъпност (41%), емиграцията на млади българи в чужбина (35%), неспазването на закона (27%). Обратното, състоянието на инфраструктурата и безработицата, от ключови проблеми преди години днес вече слизат в дъното на класацията (10%). 

Може да се предполага, че от позиционирането на партиите спрямо тези две основни линии – от една страна, постигането на максимална ефективност от  европейското членство на България  (качество на живот, законност и отговорност на институциите ) и от друга, преодоляване на най-чувствителните обществени проблеми, ще зависи резултата, който те ще постигнат  на насрочените за 26-ти март парламентарни избори.  

Персоналната подкрепа за политическите лидери, както и електоралните нагласи, измерени през януари, не могат да служат като прогноза за изборните резултати след два месеца. Това се дължи както на неяснотата за формата, в който ще се явят част от партиите, така и на политическата динамика, която ще бъде рамкирана едновременно от предизборната кампания и от действията на новия президент с назначеното от него служебно  правителство.  Те обаче очертават изходния ресурс, с който разполага всяка политическа сила. 

Сред партийните лидери с относително най-висока подкрепа остава Бойко Борисов  (32,3%), следван непосредствено от лидера на ВМРО Красимир Каракачанов (30,7%), който запазва инерцията от президентските избори. Следващата "двойка" се оформя от лидера на БСП Корнелия Нинова (25,2%) и другият кандидат, набрал скорост в президентската кампания Веселин Марешки (24,3%). Сред лидерите на старите и нови партии в дясно относително най-висока подкрепа събира Христо Иванов (11%). Меглена Кунева, Божидар Лукарски, Николай Ненчев и Радан Кънев имат лична подкрепа около 7%.

Ако  изборите бяха следващата неделя, новият парламент би се оказал в патова ситуация, близка до тази през 2013г. В бъдещото Четиридесет и четвъртото Народно събрание не би имало партия със самостоятелно мнозинство, а възможните коалиции биха били доста трудни.

Elektoralni naglasi za yanuari 2017 g spored alfa risarch

ГЕРБ (32,6% от гласуващите) води с 3,8% преднина пред БСП (28,8%). Обединените патриоти постигат резултат близък до този на президентските избори (10,7%). ДПС, което обикновено се представя по-слабо в проучванията има 7,8% подкрепа. 

Ако обаче и на парламентарните избори активността е висока, то може да остане в рамките на тези граници. С няколко десети над бариерата от 4% би била новосформираната партия на Веселин Марешки - ВОЛЯ, но тепърва предстои да се види как ще се развива нейната подкрепа.

В условията на започнала вече поляризация и челен сблъсък между ГЕРБ и БСП, фрагментираната десница стартира от "под прагови" позиции - с 3,8% и най-близко до парламентарно представителство за момента е Реформаторския блок, 2,3% за Да, България; 1,4% за формация около ДСБ. Подобна е ситуацията и с по-малките партии в ляво - 1,9% за "Движение 21" Татяна Дончева и 1,4% за АБВ.

При тези параметри, които отразяват както известно слягане на електоралните турбуленции, породени от президентския вот, така и пренастройването на вълна "парламентарни избори" формирането на кабинет би се оказало сложна задача. Ако част от десните избиратели останат без свое представителство в парламента, се отваря път към нарастващо влияние на популизма и национализма.

Най-много хора предпочитат следващото управление да е коалиция на ГЕРБ с други партии (36,6%), след това на БСП с други партии (27,3%), коалиция между ГЕРБ и Обединените патриоти искат 11,5%, а между БСП и обединените патриоти - 8,3%. Едва 5,3% искат коалиция ГЕРБ-БСП, която да гарантира стабилност.