Преди няколко седмици двама млади български журналисти - Руслан Трад и Георги Тотев, отидоха в Ирак, за да заснемат откровен филм за войната срещу най-голямата теророристична организация в момента - Ислямската държава. За разлика от повечето си колеги от международни издания, те отидоха буквално на 700 м от фронтовата линия, за да се срещнат с войниците, които се бият срещу ИД. Любопитното в случая е, че те не са изпратени от някоя медия, а самостоятелно финансират този проект. Да ни разкаже по-подробно за нещата, които се случват на фронтовата линия в Ирак, се обърнахме към Руслан Трад.

-Преди седмица се върна от Ирак, където с твой колега заснехте кадри от фронтовата линия на войната с Ислямската държава. Най-общо казано, какво е положението там?

-Да, преди около седмица с журналиста Георги Тотев се завърнахме от Ирак и по-специално Северен Ирак, района на автономната област Иракски Кюрдистан. Би било трудно да се опише с няколко думи състоянието на терен. Към момента има три активни фронтови линии около централния град на Иракски Кюрдистан, Ербил, разположени на юг към Киркук и около пътя Ербил-Мосул.

Към днешна дата кюрдите отбелязват лек напредък около фронтовата линия при Махмур, където бяхме преди две седмици. Но като цяло никоя страна не може да изтласка другата, за да има сериозен успех. От едната страна са кюрдите, а от другата - Ислямска държава. И по средата, между тях, седят няколко селища, които са арена на сблъсъци - понякога всеки ден, понякога веднъж на седмица. Сериозно е положението на юг в посока Багдад, където има и напрежение между централните иракски сили на правителството в Багдад и кюрдските части, верни на правителството в Ербил. На фона на това напрежение, бойците на Ислямска държава превзеха почти цялата западна и югозападна част на Ирак. Тези спорове до голяма степен застрашават самата цялост на Ирак.

Знаем, че сега САЩ и коалиция от държави, подкрепящи войната срещу Ислямска държава, нанасят въздушни удари в Сирия и Ирак. Това обстоятелство също нагнетява положението, макар и да забавя Ислямска държава в нейното настъпление. Но кюрдите са недоволни заради липсата на оръжие и средства - те не смятат, че въздушни удари могат да победят ИД и най-вероятно са прави.

- Кой печели за момента?

Ако става дума за хората, които печелят от войната - то не бихме могли да ги изредим и в цяла книга. Печелят всички, от ситуацията, от търговията. Ако става дума за фронта, обаче там никой не печели. И преносно, и буквално. Фронтовите линии се изместят с малко за последните седмици, в един момент Ислямска държава, в другия кюрдите и съюзниците им. Иракски Кюрдистан е в постоянно очакване.

- Кои места посетихте?

Престояхме в Ербил, Махмур и Гуер. Но между тези точки, преминахме през Шърнак от турската страна на границата с Ирак, Захо, от кюрдската страна, град попадал в ръцете на Ислямска държава няколко пъти, покрайнините на Сулеймания до границата с Иран. Изминахме много километри в самия Иракски Кюрдистан, като не се посетили южната част, откъм Киркук, където в момента достъпът е ограничен заради водените военни действия. Най-много време прекарахме по фронтовите линии Махмур и Гуер, както и при женския батальон в Сулеймания. И, разбира се - Ербил, където има няколко места, в които можеш спокойно да проведеш срещи с журналисти.

- От снимките, които публикуваше по време на престоя си в Ербил (най-близкият град до фронтовата линия - бел. ред.) , зад теб се виждаше обикновен град с улици, автомобили и т.н. Когато става въпрос за война повечето хора очакват кадри на масови разрушения. Какво е запазило Ербил от това?

- Освен въздушните удари, които несъмнено помагат на кюрдските части, духът на местното население също е много важен. Срещнахме хора, които са готови да умрат за родината си. Изпълнени са с надежда за бъдещето, но и са реалисти. Дават си сметка, че сами трябва да водят политиката си, а тази политика се ръководи от един главен принцип: независимост на Кюрдистан. В името на тази идея, кюрдите са готови на много - независимо с кого трябва да вървят напред.

Ербил е нов град. Т.е. онова, което се вижда от снимките. В момента се строят няколко квартала едновременно, а за последните години населението е нараснало от 400 000 души до 1 500 000, от които 200 000 бежанци и вътрешноразселени. Желанието на местното регионално правителство е да превърне Ербил в истинска столица на Иракски Кюрдистан. В града са разположени офиси на най-големите корпорации в света, по улиците могат да се видят главно нови коли, заведенията са пълни. А само допреди 7 години в крепостта над града - символът на Ербил - са живеели хора. Днес те са настанени в нов квартал, а къщите им са туристически обект и се съхраняват от правителството. Говорим за един много бързо модернизиращ се район. Ако направим сравнение, до 2004 година е имало само един хотел, който подслонява чужденци. Днес има десетки.

Залез над Ербил

Важно е да се отбележи, че разликата от кадрите, идващи от Сирия например, и тези от Ербил, е в начина на водене на бойни действия. В Сирия имаме в голяма степен битки в градовете и селищата като цяло. В Ирак има фронтови линии, зад които е трудно да се усети войната така, както в Либия или Сирия. 

Не казвам, че войната не е постоянна сянка над населението, напротив. Животът не спира, макар и на 20 км от центъра на Ербил да има две фронтови линии. Разбира се, има знаци, че нещо не е наред - наличието на бежанци, пунктове за проверки, въоръжени хора по улиците. Ситуацията не е спокойна, в никакъв случай, но животът продължава, поне за местните хора е така.

- Вие бяхте в базите на войниците. При какви условия се бият те?

- Тежко е положението. Трябва да се каже на първо време, че Иракски Кюрдистан има професионална армия и опълчения, наборни комисии няма. Т.е. ако се биеш, често се случва да си купуваш оръжието. Доставките на муниции и оръжия се бавят, тъй като минават през Багдад и правителството внимава какво количество изпраща към Ербил. Притесненията на централната власт са, че доставките могат да бъдат иззети от Ислямска държава. Но за мен лично повече се притесняват дали това оръжие няма да бъде използвано в бъдеще от кюрдите за обявяване на независимост в северните части на Ирак. Това е сериозен довод, който не се обсъжда публично за момента.

В самите бази видяхме главно леко, старо оръжие. Има картечници от 1987, произведени в Русия. Американските автомати бяха 4 за 60 души отряд. Явно има някъде разминаване в информацията, която се разпространява, че САЩ изпращат тежко оръжие на кюрдите, и ставащото на терен. Почти не видях бронирана техника, а наличието й е жизненоважно за оцеляването на базите по фронтовата линия. Използват се гранатомети, както и т.нар. дошки - одвижна артилерия, която може да се разположи и върху джип.

Войник от армията на Иракски Кюрдистан

- А с какви оръжия се бият от Ислямската държава?

- Откакто превзеха иракските казарми между май и август тази година, групировката разполага с много по-добро оръжие от опонентите си. Това се дължи на факта, че иракската армия се въоръжава от Щатите главно. Ислямска държава в момента разполага с бронирана техника, танкове, тежки картечници, антитанкови и противовъздушни установки – все тип оръжия, с които кюрдите или Свободната сирийска армия не разполагат.

- Имало ли е момент, в който животът ти е бил застрашен, докато си бил там?

Имаше по-сериозен момент, когато бяхме на фронтовата линия при Гуер. Тогава ни обстреляха от Ислямска държава, но кюрдските части реагираха веднага, оградиха ни за наша безопасност. Явно от другата страна на реката, разделяща постовете на ИД и кюрдите, бяха усетили раздвижване при нашето пристигане. Но животът ни не мисля, че е бил заплашен - може и изобщо да не сме разбрали ако е бил, защото бяхме под протекция.

Във базата на армията на Иракски Кюрдистан

- Кои бяха най-любопитните неща, които видя по време на престоя си в Ирак?

- Със сигурност фронтовите линии – за мен лично. Също така природата – веднага прави впечатление. Може би това е една от най-красивите територии, които съм виждал. Любопитна е крепостта в Ербил, а също и местните хора, които са представители на няколко етноса и религии. Женският батальон е любопитен, определено. Виждаш едни момичета и жени, които имат деца и семейства, а в същото време боравят с автомата не по-зле от който и да е мъж в армията. Изключително личности.

Нещо любопитно, което не очаквахме беше да видим български продукти в Ербил. Влизайки в един от маркетите след цял ден снимане около Ербил, осъзнавам, че щандът пред мен е изпълнен с български продукти - сякаш съм в София. И не говорим само за вафли, но и за цигари - български цигари могат да бъдат видени почти навсякъде в Ербил.

Супермаркет в Ербил, Ирак

- Кои са основните митове, които витаят в България за положението в Ирак?

- Съвсем накратко ще ги засегна, макар да са достойни за отделен репортаж. На първо време, има един мит, който се наложи през последните години, че след американската инвазия положението е по-добро. Напротив – докато диктатурата на Саддам падаше, вече се изграждаше правителство, което да бъде също изгодно. В случая американската администрация постъпи глупаво, като заложи на даването на шанс за реваншизъм – така потисканите от режима станаха потисници.

Мит е също, че Ислямска държава са много близки с Щатите. Да, тази версия би била удобна и би обяснила лесно събитията. Но нещата не са толкова черни и бели. Интересите на Щатите в момента не предполагат създаването на подобна групировка по примера на Ал Кайда от 1980те. Днес ситуацията е различна. Ислямска държава действа като различен тип организация, контролира огромни територии, установява институции и реална власт. Това директно удря по интересите на Щатите и техните съюзници. Саудитска Арабия също има големи проблеми с Ислямска държава, тъй като лидерите на групировката виждат възможност за разширяване на територията на кралството, а на кралската фамилия това не й се нрави. Ислямска държава стартира кампания, озаглавена "Кадимун" - "Ние идваме". Доста зловещо наименование. Тази кампания е насочена директно срещу саудитците.

Мит е, че правителството в Багдад има яснота как да постъпи в момента. Всъщност няма реална идея за действие и се залага отново на религиозното напрежение. Това не е план за решение на кризата. Впрочем, Турция си затваря очите за някои събития, но интересите й също не съвпадат с тези на Ислямска държава. Намесването на Анкара в този конфликт би било сложно действие, а обвързването на турското правителство с лидерите на Ислямска държава, защото Ердоган е бил ислямист, е неправилно. Не, защото няма съмнения, но това са само съмнение, породено най-вече от стереотипно мислене спрямо турската външна политика.

- Защо темата според теб трябва да бъде на дневен ред тук в България?

Бежански лагер край Ербил

- Защото е близо - само на 1500 км от границата ни, и защото процесите в Близкия изток пряко ни засягат. Онова, което се случва в Берлин може да не рефлектира у нас, както би се отразило във Франция, но ставащото в Дамаск и Багдад рефлектира. Ние сме първата държава след Турция, граничим директно с този регион. Тъжно и опасно е, че дебатите не се случват с факти, осмисляне, а със стереотипи и популизъм. Това не е правилен подход, а тази ситуация пречи да се изгради реална представа за събитията. В медиите също трябва да бъде давана повече гласност - ето например Либия. В Либия днес се случват много важни събития, а в страната има стотици българи все още. Но да сте чули скоро нещо за Либия?

- Има ли решение в момента проблемът с Ислямската държава?

Разбира се, ако има политическа воля проблемите биха могли да бъдат решени за месец. Но такава воля няма. Има интереси и те са най-вече свързани с търговията, бизнеса… Човешкият живот е разменна монета, както е било винаги в човешката история. Ислямска държава е политически проблем и никой в Близкия изток не смята, че групировката може да бъде унищожена с военни средства. Защото основата за съществуването на Ислямска държава е липсата на равноправие и справедливост. Създай страх и репресии, и съвсем скоро ще имаш радикални движения.

Самият филм на Рсулан Трад и Георги Тотев "Лица от войната" беше излъчен по Би Ти Ви. Ако сте пропуснали да го гледате, можете да го видите тук.