По-малко приказки, повече (обмислени) действия, г-н министър

За думите в политиката

Думите са силно оръжие. Масово хората забелязват именно думите, а не делата, не основната идея, която се крие зад тези думи. Когато пък се занимаваш с политика, те са още по-важни, защото опонентите ти ще се хванат за тях и ще ги обърнат да изглеждат по най-лошия възможен начин.

От своя страна медиите ще се хванат за това, просто защото публиката им обожава да гледа зрелища. И освен ако не целят да създадат зрелище, политиците нямат полза от това да говорят разни скандални неща. Още повече. Ако някой политик иска определено нещо да не бъде свършено, някоя реформа да забоксува, започва да говори смело, каквото му дойде на ум по темата.

Защо ви пиша всичко това? Днес ме поканиха да харесам страница във "Фейсбук", озаглавена "Аз подкрепям министър Москов". Въпросният в последно време е подложен на доста атаки заради предложенията си за предпазване на лекарите от Спешна помощ от побои. Въпросните предложения няма да коментираме. В тях има както разумни неща, така и неприложими. По-важно е друго.

Най-важният въпрос в случая - "Как?"

По-важното е КАК министър Москов представи идеите си. Вместо да даде акцент върху това, че след реализирането на предвидените от него идеи лекарите ще работят в една много по-сигурна среда, ще има определен регистър на "опасни" адреси, където линейката ходи само с полиция т.н., той реши да сложи в центъра на вниманието етническия акцент.

В основната си част нападенията над лекари се осъществяват от роми. Това е факт. Това, че една доста солидна част от ромите не желаят да се социализират също е факт. Това че в някои ромски махали светът е заседнал в средновековието и държавата там не е особен фактор, също е факт. По-голямата част от тези неща съм ги виждал със собствените си очи. Етническата тема обаче е доста болна в България и политически да се говори смело по нея е меко казано безразсъдно.

Ако искаш да свършиш нещо наистина, свърши го, не привличай излишно внимание

Акцентирайки именно върху етническото в темата, Москов разръчка мравуняка и създаде известно напрежение. Може би това би било полезно в случай, че целият български политически елит има волята, куража, уменията и най-вече желанието действително да социализира ромите в обществото. В случая обаче дори няма наченки да се говори градивно по темата, камо ли да се действа. А и самото говорене на Москов въобще не беше в тази насока.

То беше нападателно. Поне на мен, в естеството ми на активен гражданин и избирател, ми звучеше сякаш министърът иска да накаже всички, задето някои роми бият лекари. Да, тези, които бият лекари, наистина трябва да бъдат наказани - арестувани, съдени и осъдени ефективно. Другото е вече "око за око". И създава напрежение, което е безкрайно далеч от всичко градивно.

Ако Москов действително искаше безболезнено и безпроблемно да вкара тази реформа в действие и да се свърши работа на практика, той щеше да пропусне етническия мотив. Щеше да обяви, че мерките са насочени срещу агресорите, срещу хората, които бият лекари, без значение от техния етнос. По този начин критиките, които би отнесъл, биха били много по-малко и много по-безпочвени. И целта щеше да е постигната. Но пък Москов нямаше да влезе толкова стабилно в новините.

Простата истина в политиката е, че ако искаш да направиш някоя по-агресивна реформа (както е в случая), я правиш без много шум и излишно внимание. Иначе рискуваш противниците ти да получат шанса да те атакуват и да те спънат в работата ти, да те изкарат черен и некомпетентен. Иначе казано, колкото повече се шуми, толкова по-голям е шансът да се изгуби акцентът на нещата и цялата работа да се издъни.

Защо няма да харесам страницата "Аз подкрепям министър Москов"

Точно затова аз няма да харесам страницата "Аз подкрепям министър Москов". Защото министър Москов, макар и колоритен, способен да се изправя срещу това, което не харесва, не се съсредоточава върху постигането на крайния резултат. Защото с поведението си министър Москов създава шум, а шумът обикновено пречи на сериозната работа. Защото в желанието си да нарича нещата с истинските им имена (така, както той ги вижда), Москов забравя простата истина, че всяко действие има последствия и колкото по-нависоко седиш, толкова по-големи са тези последствия. А в политиката (поне според мен), това е грях, който трудно може да бъде простен.