Мислиш, че си специален? Помисли пак. Тези забележителности – извисяващи се планини, огромни пустини, безкрайни небеса – ще те поставят на мястото ти.

Масовите игри, Пхенян, КНДР
Едновременно плашещи и зрелищни, севернокорейските Масови игри олицетворяват тоталитарната политика в страната... и служат като като изключително добре подредено напомняме, че всеки от нас е просто един от 7-те милиарда актьори, които се „пъчат и перчат“ (да цитираме Шекспир) на огромната сцена, наречена свят. Наистина, не всички хора на планетата се събират в Пхенян за събитието, но понякога изглежда точно така. По време на Игрите безкрайни редици от педантично организирани танцьори и гимнастици (общо около 100 000 човека) демонстрират не лични умения, а идеален синхрон. Нагледен пример за работещи заедно човешки маси, които са по-големи от сумата на отделните си части.
Игрите се провеждат от средата на август до средата на октомври. В Корея септември и октомври са по-малко влажни и по-приятни от лятото.

Руб ал-Хали (Празното каре), Оман

Ескимосите инуити имат цял ураган от думи за сняг, но най-вероятно същото важи за бедуните от Арабия и пясъка, толкова всепроникващо светът им е погълнат и управляван от него. Заемащо една пета от Арабския полустров, Руб ал–Хали (Празното каре) е най-голямото море от пясък в света. Вълните му, оцветени в червено-оранжево от намиращия се в изобилие тук минерал фелдшпат, покриват над 580 000 кв.км от Оман, Йемен, ОАЕ и Саудитска Арабия. Застани на върха на някоя дюна с нищо друго, освен гледката към най-перфектната пустиня във всички посоки, и ще се почувстваш микроскопичен като безбройните песъчинки...
Един от най-лесните начини да стигнеш до Празното каре е с организирана експедиция от Салалах, Южен Оман.

Малдивите
Малдивите те карат да се чувстваш в най-добрия случай незначителен. Стъпи на някой от пленителните им атоли и се превръщаш в петънце върху петънце в Индийския океан. Но за да бъдеш поставен окончателно на мястото си, гмурни се в безкрайното синьо и ще срещнеш един истински гигант. Най-голямата риба в света, китовата акула, стига до 12 метра дължина. Диетата й обаче включва планктон, което я прави безопасна за гмуркачите. Докато се носиш във водата на метри от този грамадан, разбираш как се чувстват дребните ни домашни любимци до нас.
Китовете акули пътуват в зависимост от сезона – от май до декември се срещат около западните острови в Индийския океан, а от януари до април – около източните.

Пустинята Атакама, Чили
Разбира се, планините и пустините те карат да се чувстваш като джудже, но нищо не те прави по-малък от самата вселена. В несравнимо безводната Атакама на брега на Тихия океан въздухът е толкова сух, че рядко ще намериш облак, който да попречи на съзерцаването на небесата, а хората са толкова малко, че светлината, която иначе скрива звездите, е съвсем оскъдна. Всичко това означава, че трудно ще откриеш по-добро място за астрономически наблюдения. Тук има достатъчно мощни телескопи, но е достатъчно просто да се излегнеш с поглед, вперен в бездънния простор. Оттам в отговор блести плетеница от съзвездия, планети и кой знае какво още.
Европейската южна обсерватория има три обекта в Атакама – Ла Сия, Паранал и Чахнантор.

Йоркската катедрала, Великобритания

Строителството на катедралата в Йорк, на 320 км северно от Лондон, започва през 1220-а и продължава 250 години. Чакането си е заслужавало. Построена по класически кръстовиден план, катедралата се извисява над тесните улички и здравите крепостни стени на Йорк. Сложната й украса, криптите и огромните 10-тонни камбани поразяват посетителя. Физическото й присъствие (не на последно място високият 23 метра Голям източен прозорец) и духовното й внушение са наистина смиряващи.
Йорк е пълен с туристи през лятото. Посещението през есента (септември-октомври) осигурява все още топли дни без блъсканицата.

Пещерата на лястовиците, Мексико
Полуостров Юкатан е като швейцарско сирене – земята е надупчена с лабиринт от скрити пещери. Пещерата на лястовиците (Сотано де лас Голондринас) е втората по големина и една от най-зрелищните. Гмурва се на почти 400 м надолу насред джунглата и може да побере Емпайър Стейт Билдинг, да не говорим за смелчаците, които дръзват да скачат с парашут или да се спускат с въже в търбуха й. Ако мащабите й не са достатъчни да те накарат да се чувстваш нищожен, имай предвид, че си в числено неравенство – гигантската дупка е любимо място за хиляди лястовици, които я напускат при изгрев и се връщат по залез.
Пещерата на лястовиците е на 13 км от село Акисмон, точно до магистрала 85 в региона Уастека.

Големият австралийски залив

Скала след скала, след скала, след скала... Ако гледаш на изток от град Юкла на пустия южен австралийски бряг, изглежда сякаш чудовищната стена няма край. Големият австралийски залив, с неговите 60-120-метрови назъбени седиментни скали, се простира в продължение на над 1000 км. Е, доста си е пусто. Въпреки че навътре в сушата се простира също толкова самотната равнина Нуларбор, тук се е появило изненадващо разнообразие от живот, което се справя с враждебните условия: морски лъвове по плажовете, приличащи на листа морски кончета сред водораслите, взводове южни китове, изхвърлящи фонтани близо до брега. Хора, обаче, се виждат рядко – Заливът не е хапка за всяка уста...
Южните китове можеш да съзерцаваш в периода юли-септември от наблюдателния пост Хед ъф Байт, на 78 км западно от Ялата.

Тане Махута (Господарят на гората), гората Уайпуа, Нова Зеландия
В най-северния край на Нова Зеландия наистина колосалните иголистни дървета каури се извисяват на над 50 метра височина. Две вековни дървета доминират над гората Уайпуа – Те Матуа Нгахере (Бащата на гората) и Тане Махута. Последното е най-голямото живо каури – в над 1200-годишния си живот е стигнало до 51 метра височина.
Красивите дървета са застрашени от болест, така че си почиствай обувките преди и след всяко посещение на гора.

Стромболи, Италия

Ако случайно си забравил, че планетата ни има течно ядро, нестабилният италиански остров ще ти го напомни. Известен като „Фарът на Средиземнорието“ заради вулканичната си активност, Стромболи е част от Еолийските острови – архипелаг от седем вулканични върха до северния бряг на Сицилия. Най-внушителният от тях – Стромболи, редовно изригва прах и пара, плюе камъни и понякога – лава, надолу по безплодната падина Шара дел Фуоко (Огненият поток), чак до Средиземно море. Ако искаш да се насладиш на природната пиротехника в целия й блясък, хвани някой рибар да те изведе в морето по залез.
Стромболи няма летище. До Еолийските острови се стига с ферибот от Неапол или от Милацо в Сицилия.

Конкордия, Пакистан
Конкордия е място в планинската верига Каракорум, където се срещат два глетчера. Ледената падина има гигантски стени – накъдето погледнеш, виждаш само страховити върхове, високи над 8000 метра. В недрата на Конкордия се чувстваш наистина, наистина малък. Преходът от град Скарду до този блестящ басейн отнема около седмица. Тези, които го направят обаче, не съжаляват... макар че в присъствието на ледената стена на Гашербрум, лавините на Броуд Пийк, скърцащия глетчер Балторо, който се движи зловещо под краката ти, и мощта на доминиращия над всичко наоколо К2, започваш да си задаваш въпроси дали ще се върнеш.