Въпреки тези негативни тенденции мнозинството български граждани продължава да не одобрява използването в публичното пространство на подобни агресивни изказвания

За тази година съпротивата срещу речта на омразата в българското общество намалява и подобни агресивни практики се срещат все по-често. Това показва проучване на "Отворено общество" за обществените нагласи спрямо речта на омразата през 2016 г. Данните са събрани чрез национално представително социологическо изследване сред 1197 пълнолетни българи.

Изследването показва сериозен ръст на хората, чували изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствата. В периода 2013-2014 г. общо 46% от хората съобщават, че са чували реч на омразата в обществото. През тази година делът им нараства до 58%.

Ромите стават най-честа жертва на подобни словесни атаки, показва проучването. Представителите на това малцинство съобщават значително по-често от средното за страната за наличието на реч на омразата - 70% от тях са ставали жертва на тази агресия или са я чували в медиите.

Виж още: Речта на омразата си проправя път в медиите

Това се потвърждава и от другите данни. Общо 92% от всички участници в изследването твърдят, че речта на омразата е насочена срещу ромите. Много далеч на второ място са мюсюлманите с 10,6%. За последните две години има значително намаление по този показател. През 2014 г. общо 38% от участниците в изследването твърдят, че речта на омразата е била насочена срещу мюсюлманите.

Най-"благодатната" среда за изразяване на омразата към малцинствата остават магазините, заведенията, обществения транспорт и работното място. Интернет измества телевизията като медията, която създава среда за разпространение на реч на омразата.

Увеличава се одобрението за използването в традиционните медии на изрази, които съдържат краен национализъм и реч на омразата срещу роми и мигранти. В същото време намалява делът на респондентите, които знаят, че определени форми на речта на омразата се преследват от закона като престъпление. Намаляват и хората, които са съгласни, че държавата трябва да осигурява защита срещу речта на омразата.

Въпреки тези негативни тенденции мнозинството български граждани (73%) продължават да не одобряват използването в публичното пространство на подобни агресивни изказвания. Половината от хората (49%) са съгласни, че държавата трябва да защитава представителите на малцинствени обществени групи срещу речта на омразата, а 59% са съгласни, че прокуратурата трябва да преследва журналисти и политици заради подобни думи. Общо 65% са съгласни, че трябва да има наказателно преследване за агресивния национализъм.

Виж още: ЕК и уебгигантите на война срещу езика на омразата

Склонността за съобщаване на органите на властта за такива престъпления обаче остава доста ниска – само 23% от участниците в изследването биха подали лично сигнал в полицията, ако станат свидетели на реч на омразата.

Значително мнозинство от участниците в изследването (63%) смятат, че държавата трябва да ограничи публичното финансиране на политически партии, ако техните ръководители използват речта на омразата. Общо 58% биха се съгласили с предложение да се спре предоставянето на национални и на европейски средства на медии, които разпространяват реч на омразата.

Един от проблемите в обществото е, че училищата трайно се утвърждават като места, в които не просто не се работи достатъчно за насърчаване на равенството между хората, но се разпространява реч на омразата.

"Учителите имат слаба чувствителност към проблема, не разполагат със специфични образователни инструменти за намеса, а нерядко и самите те изразяват расистки и ксенофобски настроения", се казва в проучването на "Отворено общество". Организацията препоръчва системата активно да адресира проблема с обучения по гражданско образование и медийна грамотност.

"Все по-остра става необходимостта от разработване и прилагане на национална политика за ограничаване и противодействие на речта на омразата. Без такава политика нарастват рисковете от задълбочаване на дискриминацията спрямо най-силно засегнатите обществени групи (роми, мюсюлмани, турци, чужденци и хомосексуални) и увеличаване на честотата на престъпленията от омраза", се казва в изследването.

Виж още: Изкуственият интелект, който ни доведе до лоши изводи за самото човечество