„O₂ Арена“ привлича най-големите имена, но британската столица предлага и много необичайни, тайни и чудновати пространства за концерти

Не всички незабравими шоута в Лондон се случват в известните арени. Някои намират подслон в странни, интимни и закътани местенца, известни само на посветените. Time Out си направи труда да подбере 10 невероятно готини сцени. Всички предлагат много специално музикално изживяване в поразително красива среда.

Църквата „Свети Варнава“, 1 Greek Street, W1D 4NQ
Бохемския квартал „Сохо“ е бил много различно място през 1864-а, когато е завършена църквата. Днес това свято място предлага извисено убежище от околния абсурд и бурния живот на „Грийк Стрийт“. Архитеките на църквата са се вдъхновили от рустикалното величие на средновековното абатство Монмажур в Южна Франция и са създали простичко, но прекрасно място за поклонение, което в наши дни се използва и за концерти. Особено препоръчваме задушевните акустични изяви, организирани от уърлд мюзик диджея и продуцент Жил Петерсон, който кани някои от любимите си изгряващи изпълнители.
Един от тях – фолк музикантът Ник Мълви (на снимката горе по време на миналогодишен концерт), казва: „От мозаечния под до сводестия тюркоазен таван, църквата има чар в изобилие.“

Nightjar, 129 City Rd, EC1V 1JB
Напоследък човек остава с впечатлението, че всяко второ лондонско мазе се превръща в коктейл бар с дизайн от времето на Сухия режим, но някои са по-особени от другите. Nightjar (в превод – козодой, вид нощна птица), който ще откриеш зад злокобна врата близо до кръговото на Олд Стрийт, черпи вдъхновение от нюйоркския хотел „Уолдорф Астория“ и излъчва винтидж блясък. Специалитетът на заведението е коктейлът Лонг Айлънд Айсд Тий, а на миниатюрната сцена почти всяка вечер след 21 ч. се сгъчква различна група, за да пренесе пиячите в епохата на Гетсби.
„Това е място, където можеш да се забавляваш, да паднеш в плен на любовта или да паднеш пиян на тротоара“, казва китаристът Беноа Вийефон (на снимката долу).

Bush Hall, 310 Uxbridge Rd, W12 7LJ
Позлатени огледала, полилеи, завеса от червено кадифе, диско топка... о, да, и задължително виж декоративните корнизи. Построената през 1905-а „Буш Хол“ изглежда като сериозно изкривяване на пространствено-времевия континуум в иначе доминираната от заведения за бързо хранене част от района Шепърдс Буш. Тук са свирили големи имена като Кингс ъф Леон, Килърс и Флорънс енд дъ Машийн, въпреки че залата се използва по-често за интимни концерти на поети с китара. На втория етаж (когато е отворен) има още един бар, тераса на покрива и балкон над сцената. Прелест.
„Хубаво е да усещаш традициите на тази сцена.“ - Серафина Стиър, фолк-поп (не поп-фолк) арфистка (на снимката - по време на концерт в „Буш Хол“ в началото на годината).

Яхтклуб „Гринуич“, 1 Peartree Way, SE10 0BW
Яхтклуб „Гринуич“ е впечатляващ паралелепипед от стомана и стъкло, кацнал на дървени подпори между „O₂“ и Бариерата на Темза. Това е идеалното място за организираните от акапелното трио „Балина Уейлърс“ и групата за съвременен фолк „Нест Кълектив“ ежемесечни концерти, посветени на песните на морето. Така наречените „Шанти Сешънс“ се провеждат в украсения с флагове военноморски бар Members', чиито прозорци, заемащи целите стени от пода до тавана, предлагат панорамна гледка към реката, а през нощта – към океана от блещукащи градски светлини.
„Осезаемата връзка с водата дава страхотно отражение върху музиката.“ - Джейми Доу, певец на „Балина Уейлърс“.

Wilton's Music Hall, 1 Graces Alley, E1 8JB
При откриването си през 1850-а орнаментираната зала е била една от няколкото сцени, налагащи тенденциите в музиката. За разлика от останалите обаче, Уилтънс Мюзик Хол оцелява след пожари, наводнения, срутвания, бомбардировките на Луфтвафе и реконструкцията през 60-те години на миналия век. Въпреки някои очарователни белези на износване, залата, която е и най-старата от този тип в света, изглежда както преди 150 години.
„Погледната от сцената, залата е невероятна красива: преливаща от великолепие, но в същото време стара и разпадаща се. Комбинацията е страхотна.“ - Ана Калви (на снимката – преди концерта си в Уилтън през септември).

Музеят на киното, 2 Dugard Way, SE11 4TH
Музеят на киното в Кенингтън е съкровищница, пълна с кинематографични антики. Концерти се организират от време на време в старата църква, където над публиката бди огромна статуя на Чарли Чаплин, живял в сградата на 9-годишна възраст. Всичко от осветлението до столовете за зрителите е взето от киносалони. За да е всичко още по-автентично, на вратата те посреща доброволец в униформа на разпоредител от онова време.
„Мястото е закътано и странно, величествено и скромно. Поставя зрителите в интересно състояние на духа – половината са пълни със сюрреалистична почуда, останалите са нервни като на училищна екскурзия.“ - Кийтън Хенсън (на снимката свири в Музея).

Sofar Sounds, различни апартаменти в Лондон
От 2009-а насам „Соуфар Саундс“ предлага алтернатива на шумните барове и безличните арени, като организира безплатни концерти в домовете на музикални фенове. На събитието са свирили звездите на синтрока „Бастил“, сестрите с уклон към фолка „Стейвс“ и дори изгряващият Робърт Патинсън. Попаднеш ли в списъка с гости на един от няколкото концерта в Лондон всеки месец, ще получиш смс със таен адрес, където току-виж си открил бъдещи (или дори настоящи) звезди в компанията на котката на домакина.
„Извивяването може и да е малко странно, но концертите „Соуфар“ винаги са готини и запомнящи се. Атмосферата е интимна, а публиката те посреща топло.“ - Дан Смит, фронтмен на „Бастил“.

Oval Space, 29-32 The Oval, E2 9DT
„Овалното пространство“ е страхотно и отвътре, и отвън. Бившият склад за лекарства, разположен на висок етаж в индустриален комплекс в района Хакни, има тераса, предлагаща зашеметяващи гледки към съседните изоставени газови заводи. Вътрешното пространство, наподобяващо хангар, е любимо на експериментални музиканти, включително групата на Том Йорк („Рейдиохед“) Atoms for Peace. Бележка за педантите: всъщност пространството е квадратно, а не овално.
„Гледката си я бива. Цената на билета си заслужава дори и само за да се помотаеш до газовите кули.“ - Джейми Лидел, фънки-електронен музикант.

Шахтата на Тунела на Темза, Музеят „Брунел“, Railway Avenue, SE16 4LF
Шахтата на Тунела на Темза е пещероподобният вход на тунел под реката, останал от Викторианската епоха. За да стигнеш до сцената, трябва да се покатериш по тъмен коридор, а после да слезеш 15 метра надолу по стълби. Усещането може да е доста зловещо, но за твоя утеха накрая те очакват хубава музика и домашни кейкове.
„Все едно свириш в огромен кладенец, напоен с история и атмосфера.“ - Джон Билброу.

Tamesis Dock, Albert Embankment, SE1 7TP
„Теймсис Док“ е шлеп от 30-те години на 20-и век, спасен от разруха през 2008-а и понастоящем закотвен до брега на Темза близо до Воксъл. Отвътре е уютна, причудлива кръчма, в която понякога се организират концерти. Интериорът на двуетажното заведение е декориран със събрани кой знае откъде антикварни мебели и странни произведения на изкуството. Тук можеш да слушаш изгряващи групи, а на долния етаж – да потанцуваш на диджей партита. Ако обаче страдаш от морска болест, имай едно наум – със смяната на прилива и отлива „Теймсис“ се люшка като пиян жираф..., което пък помага за по-нестандартните танцови движения.
„Като повечето кораби по Темза, и този е леко изтърбушен. Липсата на лукс обаче компенсира с атмосфера.“ - Бил Брустър, парти ветеран и диджей в Tamesis.