Така е озаглавена изложбата на Николай Панайотов в столичната галерия "Индустриална 11", посветена на 4-годишната му работа по тетралогията "Пръстенът на нибелунга"

Четирите опери от цикъла се поставят в Софийската опера и балет (OperaSofia.bg) от 2010-а насам - по една годишно. Кулминацията е с премиерата на "Залезът на боговете" тази сряда, 22 май, когато се навършват 200 години от рождението на Рихард Вагнер.

В този мегапроект на режисьора Пламен Карталов, осъществен изцяло с български певци, художникът Николай Панайотов (NPanayotov.com) е сътрудничил не само в сценографията - негово дело е и гардеробът на изпълнителите.

"Тоталното" визуално въздействие на често психеделическия коктейл от разточителност и минимализъм сътворява от характерните в живописта му цветове и "конуси" костюми образи, коментира кураторът на експозицията Филип Зидаров. 

Фотогалерия: Арт дисекции в галерия "Юзина"

"Вагнер - целувката на дракона", включваща скици и снимки, е показана в "Индустриална 11" до 30 май, но работата на Николай Панайотов може да се види на живо и на сцената на Софийската опера и балет през май и юни.

Момент от репетициите за "Залезът на боговете" през май, снимка Виктор Викторов

След премиерните спектакли на "Залезът на боговете" (22 и 29 май от 17 ч., 26 май и 2 юни от 16 ч.) в началото на лятото предстои минифестивал - четири вечери с тетралогията на Вагнер:

"Рейнско злато" - на 22 юни, 18 ч.
"Валкюра" - на 23 юни, 16 ч.
"Зигфрид" - на 26 юни, 16 ч.
"Залезът на боговете" - на 29 юни, 16 ч.

Миналата година със "Зигфрид" Софийската опера и балет гастролира и зад граница - на международен оперен форум в Минск, след който критици похвалиха създателите на спектакъла, че са съхранили духа на произведението.

"Зигфрид": Младият герой изковава меча Нотунг под погледа на джуджето Миме, снимка: Виктор Викторов

"То е поднесено като приказка, мит, някаква фантастична реалност, безкрайно далеч от прозата на днешния живот - пише Александър Матусевич в Белканто.ру. - Както е известно, през последните десетилетия в Европа е прието да се интерпретира Вагнер изключително чрез визуални образи от съвременността. Да се разположи сагата в някакъв банков офис или сред гигантското сметище на мегаполиса - това е нещо съвсем обичайно.

Карталов и Панайотов не вървят по пътя на обитовяването, примитивизацията на сюжета, не го натикват в Прокрустовото ложе на съвременната "режисьорска опера", не се стремят непременно да наситят сцената с неуместни алюзии за нашите дни. 

Зигфрид и "горското птиче" - сцена от операта "Зигфрид", 2012 г.

(...) В този план спектакълът на българите е истинска опера, която се опитва да говори със зрителя на езика на красотата, старае се да го удиви и порази, но същевременно това е и много съвременен спектакъл, който се опитва да общува с публиката на понятен за нея език - и по-специално с младежката аудитория."

След досадилите интерпретации на оперите на Вагнер в стил "каквото е на улицата, това е и на сцената", попадаме в света на приказката - понякога жесток, страшен, твърде екзотичен и все пак един безкрайно привлекателен и събуждащ интерес свят, пише още критикът за предишната опера от цикъла, "Зигфрид", като не пропуска да отбележи и "колосалната" роля на светлината в този спектакъл.

Още една сцена със Зигфрид, меча Нотунг и Миме, снимка: Виктор Викторов. Основният елемент от декора е 12-метровият кръг (пръстен?), който се пречупва на два полукръга - "две половини, издигащи се като дъги, разделящи се, преплитащи се и накрая отново събиращи се към първоначалния си вид", обяснява маестро Карталов в режисьорските си бележки.