От древността до днес белите животни често заемат специално място в обществото

Понякога едно животно се ражда без обичайния цвят на неговия вид, което обикновено се дължи на нормална, но рядка, генетична мутация. Тези животни могат да са истински албиноси, на които им липсват всички пигменти и имат бяла козина и розово-червени очи, или левцисти – с бяла или светла козина, но притежаващи и някои други пигменти.

Необичайно белите животни присъстват в митологията на много култури. На много места раждането на такова животно се смята за свещено или благоприятно събитие. Виж нашата подборка с няколко от тези необикновени създания.

Мечка кермод (мечка-дух)
Мечката кермод е бяла разновидност на американската черна мечка, която живее в горския регион на Британска Колумбия, известен като Грейт Беър (Голямата мечка).Мечка кермод похапва риба в гората. Снимка: Paul Nicklen, National Geographic

Според списание „Нешънъл Джиографик“, ако две черни мечки, които носят рецесивен ген за бяла козина, се чифтосат, може да се роди бяло мече.

Ловът на бели мечки винаги е бил табу за най-старите обитатели на днешна Канада, известни като Първите нации, които обитават земите на мечките, а в наши дни правителството на Британска Колумбия глобява ловците, отстреляли мечка, с равностойността на 100 000 американски долара.

Една от всеки между 40 и 100 черни мечки по континенталното крайбрежие на Британска Колумбия е с бяла козина, но отличителната черта е по-често срещана на някои от островите в Грейт Беър Рейнфорест. Все пак учените смятат, че в света има само 200 мечки кермод.

Бели лъвове

Според африканския фолклор, белите, или светлите, лъвове се появяват в региона Тимбавати в Южна Африка в продължение на стотици години. Животните са левцисти, а цветът им е разултат от рецесивен ген.Бели лъвове се хранят с газела в южноафриканския резерват за диви животни „Санбона“. Снимка: Luciano Candisani, Minden Pictures/Corbis

В митовете белите лъвове са деца на Бога-слънце, изпратени на земята като божествени дарове. Устните предания разказват за раждането на бял лъв, предизвестено от звезда, паднала на земята по време на царуването на кралица Нумби преди повече от 400 години.

Първата документирана среща с бял лъв в Тимбавати е от 1938 г. През 1975-а две бели лъвчета били отнесени в Националната зоологическа градина в Претория. Около 300-те бели лъва, живеещи в плен в наши дни, са селективно развъждани, така че да запазят белия цвят и са потомци на първите две лъвчета.

През 2003 г. Глобалният тръст за опазване на белите лъвове започна да заселва отново бели лъвове в Тимбавати и днес районът е дом на няколко прайда от белите животни.

Според някои групи обаче, държането на бели лъвове в плен е противоречива идея, не само защото животните се кръстосват помежду си, но и защото чудаците на зоопарка не изпълняват никаква друга функция, освен да забавляват посетителите.

„Може и да са „сладки“, но [белите лъвове] не допринасят с нищо за все по-нарастващата нужда от опазване на „нормално“ оцветените им диви роднини“, заяви през миналата година Питер Кат, попечител в групата за опазване на лъвовете LionAid.

Бял бизон

Белите бизони са не само редки (едва един на 10 милиона бизона се ражда бял), но и са смятани за свещени от много северноамерикански индианци. Бизоните могат да са албиноси или левцисти.Бял бизон в Северна Дакота. Снимка: pauletteubbing/Flickr

Според легендите, в момент, когато сиуксите лакота гладували заради липсата на бизони, пред тях се появила красива жена, облечена в бяло. Тя дала на хората свещена лула и ги научила как да се молят и да следват правилния път, докато са на Земята. Преди да си тръгне тя се претърколила на земята четири пъти, като всеки път променяла цвета си, докато не се превърнала в бяло бизонче. Веднага след като ги напуснала, в равнините се спуснали огромни стада от бизони.

Според „Нейтив Американ Таймс“, първият записан случай на наблюдение на бяло бизонче е от 1833 г. През последните няколко десетилетия те са по-често срещани, а от 90-те насам е документирано раждането на 20-на бели бизончета.

За много индианци раждането на такова животно е символ на надежда и знак за идващи добри и благоприятни времена.

Бял слон

В Тайланд смятат слоновете за специални, а конкретно белите са считани за свещени животни, носещи късмет, защото се свързват с раждането на Буда и защото по закон всички бели слонове принадлежат на краля.

Легендата твърди, че колкото повече бели слонове бъдат открити по време на царуването на един крал, толкова по-славно и успешно ще е неговото управление.

Повечето бели слонове не са истински бели или албиноси, а просто по-бледи на цвят от останалите им събратя.
Изразът „бял слон“ означава ценна, но обременяваща собственост, която собственикът не иска, но му е трудно да се отърве от нея. Предполага се, че произлиза от древната практика на тайландската монархия да подарява слонове. Ако кралят бил доволен от някой поданик, му давал слон и малко земя. Но ако бил недоволен, давал му единствено бял слон. Тъй като било незаконно белият слон да бъде принуждаван да работи или да бъде продаван, подаръкът често разорявал получателя си.

Катерички-албиноси
Градчето Олни в щата Илинойс, САЩ, е прочуто с катеричките си албиноси. Никой не знае как е започнало всичко, но през 1943-а популацията достигнала своя връх от около 1000 бледи катерички. Днес се запазва на стабилното ниво от около 200 животни.Снимка: Renee/Flickr

Всяка есен градът преброява популацията, за да е сигурен, че тя е здрава. Катеричките-албиноси имат предимство на всички пътни артерии и тротоари в Олни, а ако прегазиш някоя с кола, трябва да платиш 750 долара глоба. През 1997-а Общинският съвет промени наредбата си, забраняваща разхождането на кучета без каишка, така че вече и котките да не могат да се движат свободно, разбираш защо.

Катеричката-албинос се е превърнала в символ на Олни – дори върху емблемата на полицейския участък има катеричка.

Автор: Мери Бейтс/National Geographic