Традицията, която се възражда на роженските поляни от 17 до 19 юли, датира още от края на XIX век (снимки)

От стари времена на роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на два месеца - юли и август, разказват от сдружение "Рожен - Наследство в бъдещето" и Община Смолян.

След близо десетилетна пауза тази седмица те, в партньорство с Община Чепеларе, с подкрепа от Министерството на културата и под патронажа на президента Росен Плевнелиев, възстановяват едно от най-внушителните събития в Родопите - като припомнят и неговата 117-годишна история.

Видео: Уникално! Президентът в дует с Валя Балканска

През 1898 г. отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор по тези земи, като призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на Св. Пантелеймон - 27 юли.

Най-старата снимка от Роженския събор е от 1898 г. Публикувана е във в. "Илюстрована седмица" с бележка на Христо Попконстантинов - родом от Петково, но по същото време вече стенограф към Народното събрание в София и сътрудник на СБНУ. Снимка: Регионален исторически музей "Стою Шишков" - Смолян

Рожен става място, където веднъж в годината се събират близки, роднини и приятели. С годините и смяната на поколенията там се правят традиционни родови и дружески срещи на родопчани - не само населяващи околността, но и изселени във вътрешността на страната.

Съборът край Рожен в началото на ХХ век - копие на литография на чешкия художник В. Найберт от 1906 г., съхранявана в Регионалния исторически музей "Стою Шишков" - Смолян

Изминават 63 години и през август 1961 г. в рамките на три дни се провежда събор надпяване. Ражда се емблемата на Родопа планина - самобитният гайдарски оркестър "100 каба-гайди" с ръководител Апостол Кисьов.

Апостол Кисьов и неговите "100 каба гайди" на събора при Рожен през 1964 г.

Макар че през годините Роженският събор търси своята социална значимост чрез различни национални събори на туристи, автомобилисти и т.н., той не губи същността си - да бъде средище и сцена за родопския фолклор. Това доказват многото самодейци и нарастващата публика в следващите издания.

През 1993 г. съборът е обявен като национален - поканени са да участват изпълнители от цялата страна за да се покаже богатото фолклорно наследство на България.

Последното му издание е през 2006 г., когато от държавния бюджет са отпуснати 350 хил. лева, за провеждането му. По финансови причини през следващите години традицията е прекъсната.

Хорото на Рожен през 1911 г.

Тази година емблематичното събитие се възражда като Национален събор на народното творчество и животновъдство "Рожен", който очаква да бъде посетен от над 350 хил. души.

В трите дни на четири сцени се провежда фолклорен конкурс за певци, инструменталисти, народни танци, обичаи и словесен фолклор. Участниците са общо 7565: 216 индивидуални изпълнители, 30 дуета, 315 певчески групи, 25 ансамбъла и 12 оркестъра. 306 са съставите от народни читалища.

Сцената на Рожен, събрала фолклорни състави през 1971-ва

Хронологически миналото на Роженския събор проследява изложбата "Рожен - история, песни, звезди" на Регионалния исторически музей "Стою Шишков" в Смолян

Подготвени са мобилни експозиции за скотовъдството по нашите земи и етнографски сбирки от региона. Националният исторически музей представя международния проект Canepal, посветен на овчарството в Родопите и пастирския живот в Европа.

Рожен през 1922 г.

За първи път на Рожен се прави и ревю на автентични носии от цяла България. Колекцията е на Ангел Низамски и е събирана в продължение на 32 години.

Изложения представят традиционни местни ястия и печива, млечни и месни храни, селскостопанска техника и оборудване, както и над 300 породисти животни: овце, кози, коне, магарета, говеда и биволи плюс 200 кучета от различни породи, вкл. каракачанска.

В програмата са включени още фермерски състезания, народни борби, шоу с кучета, кулинарни атракции и нестинари.

На роженските поляни през 1967 г.

65 майстори от цялата страна излагат изработени от тях сувенири и демонстрират народни занаяти като грънчарство, ножарство, медникарство, тъкачество, кожухарство, дърворезба, иконопис, плъсти.

За финал на вечерите са предвидени концерти, изпълнения на нестинари и народни веселби. Всеки ден от 13 до 13,20 ч. програмата на сцените ще спира, за да се извива право българско хоро, в което се очаква да се включат около 30 хил. души. Откриването е с изпълнение на 400 гайдари.

Първият детски гайдарски състав на Роженския събор, 1971 г.

Източник: сдружение "Рожен - Наследство в бъдещето" / Община Смолян