Когато националната идея излезе да защити себе си срещу засилващия се глобализъм

Живеем в епоха на глобални проблеми, постоянна свързаност между различните държави и сложност на геополитиката, която може да направи Гордиевият възел да изглежда като игра за 3-годишни. На този фон в света обаче се наблюдава интересна тенденция - колкото по-силна става взаимозависимостта между различните държави, колкото по-големи са проблемите за решаване на глобално ниво, толкова повече се засилва национализмът. 

Засилващият се национализъм - защо?

САЩ, Европа, Русия - навсякъде по света можем да видим засилването на националистическите течения, които са в отговор на все по-малкото значение на отделната държава в световната политика. Така милиони хора в САЩ са готови да предоставят Белия дом и една от най-силните икономики в света в ръцете на човек, чието поведение само по себе си е дипломатическа катастрофа. В Русия тенденциите за засилване на великоруския шовинизъм под властта на Путин се наблюдават от години, а националистическите течения са обхванали почти всички страни в Европа, заплашвайки целостта на самия Европейски съюз. 

Във всичко това се корени желанието за идентичност. В човешката същност е заложено да търси корени и история, с които да се самоопределя, с които да може да каже "Аз съм...". Нуждата от принадлежност е водеща за човека, веднага след нуждата от сигурност и задоволяването на чисто физическите потребности като глад, жажда, нужда от сън и т.н. 

Иначе казано, всеки човек има нужда да бъде част от нещо, да се припознае като част от дадена група. И един от най-лесните и директните начини за това е обособяването като част от дадена нация. Човек се ражда в дадената държава, от дадения етнос. От родителите си научава език. В училище се учи на историята на своята държава, географията ѝ, музиката ѝ, традициите и обичайте на народа си - всичко, което прави тази земя роден край. 

Галерия: Brexit в първите страници на вестниците

Принадлежността обаче се определя и по други начини. Единият от тях е чрез посочването на враг. Врагът обединява, той представлява заплаха за общността, която кара хората да забравят вътрешните различия и ежби и да се обединят в името на оцеляването. Ние сме добрите, а врагът е лошият. Всичко това кара хората да се вкопчват в общността. Колкото по-силна е заплахата за общността, толкова по-яростна е съпротивата на членовете ѝ. 

На нож срещу глобализма и либералната идея

И така стигаме до момента, в който усещането за общност е заплашено, но не от агресор, а от възможността самата общност да се обезличи и "ние да престанем да бъдем ние". Тогава новата, по-голяма общност, която ни поглъща, става враг.

Това е чисто социалното обяснение на всички опити за отпор на настъпващия глобализъм. Защото глобализмът върви със своята идеология, която най-добре се среща в Европейския съюз - единни в различието си. Глобализмът приема различните, защото е съставен от различни. И когато той се сблъска с консервативното общество, когато въвлича все повече хора, които да пътуват, търгуват и общуват свободно и без граници, консерватизмът отвръща на удара. 

Такъв контраудар е Brexit. Такива са настроенията на хората у нас, които не харесват Европейския съюз, защото той налага различни и чужди правила. Такова е и яростното говорене срещу либералните идеи.

Виж още: Развод, а след развода?

Когато към всичко това се добавят заплахи от тероризъм, бежанци, навлизане на крайно консервативен ислям, усещанията само се засилват и отказа да се приема чуждото и различното само се засилва. Всичко ново и външно започва малко по малко да се приема като заплаха. 

А след това накъде? 

И всичко това в условията на глобални кризи, които изискват решения на световно ниво. Решения, които да накарат държави да направят неща, които те не желаят, в името на общото благо - регулации в името на борбата с климатичните промени, борба за опазване на природата, за прекратяване на войните... все неща, които изискват наддържавни решения. 

Истината е, че светът се променя и става все по-сложен. Националната идея на свой ред се опитва да запази силата си в епохата на глобализация. И тепърва ще видим бойния ѝ марш в защита на себе си. До какво обаче ще доведе той след себе си? Можем само да се надяваме, че ще го преживеем.