Парламентът призна масовото изтребление над арменците в Османската империя и обяви 24 април за ден на възпоменание на неговите жертви

За решението гласуваха 157 депутати, против бяха 36, нямаше въздържали се. Това стана, след като предварително депутатите приеха в наименованието на проекта за решение вместо "геноцида" да се чете "масовото изтребление" и да стане "Решение за признаване масовото изтребление на арменците в Османската империя през периода 1915 – 1922 г.". "За" решението гласуваха 142, 12 бяха "Против", 4 се въздържаха. 

Прието бе и решението в документа да пише "обявява 24 април за ден за възпоменание на жертвите". За това 146 депутати гласуваха с "Да", 46 с "Против", 1 се въздържа. 

При първия опит да се гласува декларацията за масовото изтребление се оказа, че не е прочетен целият проект и гласуването бе прекратено. След прочитането на текста последва второ гласуване. 

След избора шефът на парламента Цецка Цачева призова депутатите към минута мълчание. В този момент ДПС напуснаха залата, последваха викове и освирквания.

Виж още: Отбелязваме 100 години от Арменския геноцид

На въпроса "Вие лично чували ли сте или не сте чували за Арменския геноцид в Османската империя?" 61% декларират, че не са чували, а 39% са запознати. Това показва изследване по темата за арменския геноцид, направен преди няколко месеца от "Галъп". 

Най-общо, сред пълнолетните, около 2 млн. от българските граждани, които към момента се намират у нас, са чували за темата, сочат данните. 

На въпроса "А според вас лично трябва ли или не трябва българският парламент официално да признае Арменския геноцид в Османската империя?" мнозинството (60%) заявява, че не знае или не може да прецени. От друга страна - под 10% от всички респонденти са на мнение, че българският парламент не трябва официално да признава арменския геноцид. 

31% са на обратното мнение, посочат още от социологическата агенция. Ако за база се вземат само отговорилите, че са чували за арменския геноцид, 66% са на мнение, че българският парламент трябва да го признае, а 6% - че не трябва. 

При всичките условности и отчитане на сравнително ниската запознатост, това означава, че около 1-1,3 млн. са онези пълнолетни българи, за които може да се смята, че знаят за темата и са общо взето положително настроени по въпроса с официалното признаване, пише в сондажа на "Галъп". 

Проучването е проведено от 30 януари до 5 февруари 2015 г. по поръчка на Посолството на Република Армения в България. То е представително за пълнолетното население на страната и обхваща 1011 българи, навършили 18 г. Те саби интервюирани пряко по домовете.

Максималното стандартно статистическо отклонение при 50% дялове е ±3%, а 1% от извадката се равнява приблизително на 55 хил. души, посочват социолозите.

Премиерът: Правителството трябва да признае арменския геноцид

Българското правителство не може да направи нищо по-различно от това да признае масовото изтребление на арменците. Това каза премиерът Бойко Борисов пред журналисти в Народното събрание в отговор на въпрос трябва ли България да признае арменският геноцид в рамките на Османската империя.

"Това, което говорихме с колегите, че историята си е история, жертвите са си жертви и този ден трябва да бъде възпоменат в тяхна памет и не само в техните, но и на българските такива. „Това, което и сега предложиха от ГЕРБ масовото изтребление на арменците да бъде признато и аз мисля, че ще се намери консенсус в тази посока", заяви премиерът Борисов.

"Казах много ясно масовото изтребление на арменците, това е българската дума или българският ни речник. Действително винаги от ГЕРБ сме отчитали,това че на границата ни с Турция има проблеми. 

Те направиха жестове към нас, знаете с износа на месо, където контра санкциите от Русия ни удариха много в селското стопанство, надявам се, че ясното разграничение между Османска империя и сегашна Турция и безспорният исторически факт, че са изтребени или убити хора ще се отчете от турското правителство", заяви министър-председателят.

Лютви Местан: Сидеров отрича Холокост, а говори за арменски геноцид

"Проява на политическа мъдрост е в сложното наследство да не се търсят теми, които да противопоставят днес отделни народи. Проектът на Атака е точно това - експлоатация на една тема" - така лидерът на ДПС Лютви Местан изрази от парламентарната трибуна категоричното си несъгласие за признаване, че е имало геноцид над арменците. 

"Защо е тази избирателност, при това от политическа сила, чийто лидер в редица свои писания, книги, отрича най-мащабното престъпление спрямо човечеството п Холокост, недоумява Местан. Отворете книгите на лидера на Атака по тази тема", призова той. 

ДПС ще гласува против проект за решение, защото смятаме, че пътят за постигането за реализирането на една такава обща оценка може да бъде объркана с една грешна оценка на българския народ, категоричен бе Лютви Местан. 

"Аз държа в ръцете си списъка на националните парламенти, които са изразили отношение по темата. Обърнете внимание - във всички случаи имаме изразени политически оценки под формата на декларации. Много от тези държави се въздържат от използването на думата геноцид, а в случаите, в които я използват, става дума за политическа позиция", изтъкна ДПС лидерът. 

"Българският парламент днес е единственият който обсъжда проект за решение, а решенията, по смисъла на Българската конституция, имат смисъл на закон. Замислете се защо няма един пример национален парламент да се е ангажирал с акт със силата на закон", подчерта Местан. 

"Имаше един прецедент и това е решението на френския парламент, потвърден от Сената, но неслучайно отхвърлен от конституционния съд на Франция, все пак каза той. Обръщам се преди всичко към колегите експерти, юристи от всички парламентарни групи. Ще припомня няколко много важни абзаца от резолюцията на ЕП относно европейската съвет и национализма - там пише, че по отношение на миналото не може да се законодателства. Кому е нужен този исторически деструктивизъм", запита Лютви Местан. 

"Американският президент се въздържа да употребява думата геноцид. България не може да бъде първата страна, която с решение, подчертавам, ще оцени тези събития, което ще доведе несъмнено до трайно влошаване на отношенията с една стратегически важна съседна страна", на мнение е Местан. 

Мисля, че единственото правилно, което днес парламентът може да направи, е да преустанови тези разисквания и да се съгласи с тезата за недопустимост с проект за решение да се оценяват исторически събития, обяви лидерът на ДПС. 

"Знам колко е силно желанието да подкрепите проекта, но все пак мъдростта предполага в историята да търсим урока, а не да трансформираме историческите разломи в съвременни политически аргументи. Решението е ваше, ваша е и отговорността. Нашата позиция е категорична, тя е с позиция към бъдещето", категоричен бе Лютви Местан. 

Станислав Станилов: Няма защо да се юдим над историческите факти

Последваха обаче реплики. Проф. Станислав Станилов от "Атака" се възмути от факта, че "пак се връщаме в старата битка на дебата и започваме да говорим за история". 

"В предишната документация, когато сме внасяли такова проекторешение, ние изброявахме исторически свидетелства и исторически свидетели. Това са перфектни исторически извори. Тука няма защо да спорим изобщо за история, ние говорим за морал на най-високо духовно равнище. Няма защо да се юдим над историческите факти", коментира той. 

Съпартиецът му Илиян Тодоров се впусна да защитава лидера си. "Г-н Местан, ние ще ви предоставим копия от всички книги на нашия лидер Волен Сидеров, разбира се без автограф, и искам да кажете къде точно г-н Сидеров отрича Холокоста. Вие заблудихте българския народ", нападна го той. 

Лидерът на ДПС, разбира се, не пропусна да се защити. "Аз очаквах да чуя от вас не кой какво отрича, а кой какво признава. Не ви се отронва от устата да приемете Холокоста. Чел съм книгите и това е тъжното заключение, което ви уличава в абсолютна избирателност", сподели Местан. 

"Обещах да не се изкуша да влизам в коментар на историческите факти, но на първата реплика ще изнеса теза под формата на въпрос: "Вие сте историк и вероятно ще кажете на залата защо и по какви причини Хитлер е признал статут на прилежащ към арийската раса. Тука давате заето, нали? Знаете за какво говоря. Така че по-добре да се въздържим от съзнателното ровене в историята. Това е абсолютно недопустимо. Самият факт, че не правите разлика между процедура и решение е плод на вашия модус на компетентност", завърши словото си Лютви Местан.

Източник: "Галъп", "24 часа", Novini.bg