Излишно много емоция в дебатите около гей парада

Преди време бях писал, че у нас влагаме твърде много емоция за всяка актуална тема, независимо дали разбираме, или още повече - дали ни засяга. 

Подобна тема е гей парадът. Но в дебата покрай цялото нещо се вложи (и продължава да се влага) толкова много излишна емоция, която буквално направи от мухата слон. 

Защото какво имаме на практика - едно шествие с хора, облечени в разноцветни дрехи, част от тях с разноцветен грим. Веят знамена, тъпат по няколко тъпана, пеят песни и от време на време се целуват. Няма пера в задници, няма голи хора, натискащи се с други голи хора, няма мъже по прашки... Общо взето нищо кой знае колко забележително. Млади хора, обикалят центъра с послания за мир и любов. Ако не вярвате - вижте снимките от събитието. "Фейсбук" е пълен с тях.

А възмущението срещу гей парада идва именно от тези "забележителни" неща, които за много хора са нещо грозно и извратено. Това е тяхното си мнение и те имат право на него. Въпросът в случая е, че подобни крайни демонстрации по време на гей парада у нас липсват. 

Реално смислът на този парад е хората с хомосексуална ориентация да кажат, че са тук, че искат определени права (право на граждански брак с всички произтичащи от това права) и че не ги е страх да се покажат.

Защото макар популярният виц да казва, че никой не им пречи на еднополовата любов, все още има хора, които ядат бой затова, че са привлечени от собствения си пол. Или дори просто защото на някого са заприличали на гейове (без значение от реалната им сексуална ориентация). 

Този парад е шествие, което иска да прогони този дух на хомофобия, поне дотолкова, че гей хората да не ги е страх да се прибират сами, защото някой може да реши да ги пребие заради това, което са. Този парад се явява и протест срещу всички обиди, закани, заплахи и физическо насилие, които хомосексуалните хора у нас получават като отношение. 

Затова аз съм склонен да им дам този един ден в годината, в който те да изразят протеста си, да заявят себе си и исканията си към властта и обществото. Както оставяме всякакви други шествия да се провеждат в центъра на София - от синдикатите с техните искания до шествията на левскари и цесекари преди Вечното дерби. Всеки има право на себеизразяване, стига да спазва закона.

И ако някого го притеснява което и да е шествие, не ходи там. Така както човек е добре да избягва да носи синьо или червено в деня на мач между "Левски" и ЦСКА (ако не е част от агитките) или не се разхожда по пътя на Луковмарш (ако не споделя идеята), такова е и отношението към гей парада - ако не те кефи, не гледаш. Ако не подкрепяш, не ходиш. Няма смисъл да влагаме толкова много емоции. 

И ако реално сме в състоянието на същия този популярен виц ("Джон, какво се случва навън..." и т.н.), един гей парад наистина няма да ни прави такъв проблем. 

Иначе рискуваме да изпаднем в състоянието на онзи баща, който в стремежа си да предпази момиченцето си от зловредното влияние на парада, го беше завел там на контрапротест. И в опит да укрепи морала на детето, му беше дал плакатче с надпис: "Върнете дъгата на децата, п*******и!" Нали, морал е да учиш децата на такива думи. 

Защото далеч по-притеснително за мен е да учиш деца на агресия, злоба и омраза, отколкото да видят как двама мъже или две жени се целуват. Второто поне можеш да им го обясниш по някакъв начин.