Димитровден е сред най-почитаните празници в календара. На 26 октомври черпят всички с името Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита

Димитровден отбелязваме по традиция на 26 октомври, когато празнуват всички, които носят името Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита. 

В българския календар Димитровден също така се приема и за ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството.

Св. Димитър е сред най-почитаните светци у нас - неговото име носят множество храмове из цяла България и в деня на неговото честване навсякъде се отслужват празнични литургии.

На тази дата Българската православна църква почита паметта на свети Димитър Солунски. Светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври през 306 г.

Роден е през III век в Солун. Баща му е бил градоначалник. Когато Димитър поотраснал, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на Христовата вяра. Повикали свещеник и го кръстили.

След смъртта на родителите си Димитър наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и Св. Богородица.

Смята се, че свети Димитър многократно е спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег от Солун". Заради славянския му произход всички славянски народи честват светеца от древни времена.

В народните поверия св. Димитър е представян като по-голям брат близнак на св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър - зима".

В представите на нашите предци свети Димитър язди бял кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата.

В народния календар Димитровден бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, - за наетите сезонни работници: пастири и ратаи.

В някои краища на България все още се спазва традицията на димитровденските събори. Дори и да няма събор, празникът се почита от хората заради именяците. На трапезата присъстват курбан от овче месо, пиле яхния, гювеч, пита с ябълки, варена царевица и тиква.

Източник: "Дарик"