В народния календар на 20 януари се отбелязва и Петльовден - ден за жертвоприношение в името на мъжката челяд

На 20 януари църквата почита Евтимий Велики и търновския патриарх Евтимий.

Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е "Похвално слово за Евтимий" на Григорий Цамблак.

Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново - столица на тогавашна България.

Семейната среда и доброто образование помогнали на Евтимий да разгърне богатите си духовни заложби. Още съвсем млад той избрал пътя на монашеството и постъпил в Килифаревския манастир, чийто игумен е преподобният Теодосий Търновски. 

Заради проявените изключителни духовни качества, Теодосий го прави иконом на манастира и свой пръв помощник, а през 1363 г. го взима със себе си в Цариград. Скоро след това Теодосий умира и Евтимий постъпва в един от манастирите на Атон. 

Към 1371 г. Евтимий се връща в България и основава манастира Света Троица, където създава Търновската книжовна школа. Като добър познавач на гръцкия език и гръцката църковна литература той прави сериозна ревизия на българската богослужебна книжнина, която била с много лош превод и давала почва за развитие на множество ереси и секти в България. Тези нови преводни книги стават образец за всички православни държави, които ползвали църковнославянския език.

През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма, той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.

Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.

Патриарх Евтимий играе ключова роля при обстадата на Търново от османските войски. Царят не е в града и на патриарха се пада да ръководи защитата на града. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада, но на 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм. При кланетата след това 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир.

Легендата разказва, че султанът поискал Евтимий да бъде убит публично, но когато палачът замахнал с ятагана си, ръката му се вкаменила. Султан Баязид приел това като знак, че патриархът е човек на Бога и го изпратил в заточение вместо да отнеме живота му. 

В народния календар празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика - жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд.

Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца.

В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел.

Имен ден празнуват всички с името Евтим, Евтимий.