Неизчерпателен списък с 20-те най-важни места по света, свързани с великата музика

Обичаш ли да надуваш рок в слушалките, докато пътуваш? Е, сега имаш още по-голямо оснавание да го направиш, защото те каним на едно пътешествие из отдалечени точки по целия глобус, помнещи най-славните (а и доста срамни) моменти в лудата биография на рокендрола. Някои от тези места с годините са се превърнали в истински обекти за поклонение на феновете, а други са просто нищо и никакви задни улички. Така или иначе, на тях се е творила рок история.

20. Budokan, Токио

През 1966-а Бийтълс прекрачват границата между бойни изкуства и музика, като изнасят 5 концерта в залата, построена за турнира по джудо от Токийската олимпиада (1964). Свиренето в Будокан обаче става въпрос на чест за всички рок банди след като Чийп Трик записват най-успешния си албум по време на серия концерти през април 1978-а. Оттогава Боб Дилън, Пърл Джем, Оейзис и много други са записвали концертни албуми тук.

19. Мостът „Ватерло“ по залез, Лондон

Докато гледа как една двойка се среща на „Уотърлу“ (както си го наричат лондончани) по залез, тъжният разказвач в песента на Кинкс Waterloo Sunset (1967) превръща разходката в сивия здрач по сивия мост в задължителен лондонски ритуал. В допълнение парчето влиза под номер 42 в списъка на списание Rolling Stone с 500-те най-велики песни на всички времена.

18. Театърът на Ед Съливан, Ню Йорк

Пътят към сърцата на американската публика навремето минава през сцената в шоуто на вечно сърдития Съливан. Именно оттук през 1964-а Бийтълс тръгват да покоряват Щатите и проправят пътя за много други британски групи. В друг прочут момент Джим Морисън от Дорс игнорира цензорите и изпява “girl we couldn't get much higher” („момиче, повече от това не можеше да се напушим“) в Light My Fire. Мик Джагър послушно променя Let's Spend the Night Together („Да прекараме нощта заедно“) на Let's Spend Some Time Together („Да прекараме малко време заедно“), но по време на изпълнението показва, че това не го кефи особено. От 1993-а тук се снима „Късното шоу с Дейвид Летърман“. В близкия Paley Center for Media (преди Музей на телевизията и радиото) можеш да видиш записи от изпълненията на Бийтълс.

17. Хотел „Калифорния“, Бевърли Хилс

Мястото, където „можеш да освободиш стаята, когато пожелаеш, но не можеш никога да си тръгнеш“, както метафорично се пее в песента. Някои го свързват с едноименния хотел в Тодос Сантос, Мексико, но на корицата на албума на Ийгълс е показан Beverly Hills Hotel. Хотелът излъчва точно онзи тип блясък, който Дон Хенли оплаква в текста на песента, само виж този кадър на Фей Дънауей до хотелския басейн, „празнуваща“ току-що спечеления Оскар сред вестникарски статии за нейния триумф.

16. Родното място на Фреди Мъркюри, Занзибар

Фарук Булсара, както е истинското име на Фреди, е роден през 1946-а в Стоун Таун – нашареното от павирани улички сърце на Занзибар Сити. Фарук-Фреди напуска в посока Индия, когато е на 8, а на 18 вече е в Лондон. Ако ще посещаваш родното му място, горещо препоръчваме Gallery Tours. Предлагат тематична Фреди-обиколка, която започва с Фреди-фланелки в Занзибарската галерия на Kenyatta Rd и Gizenga St (някога това е бил домът на семейството му) и завършва с питие в плажния бар и ресторант Mercury's на Minzingani Rd, пълен със снимки на певеца. Видео рекламата на обиколката е особено умиляваща.

15. Experience Music Project, Сиатъл

Сиатъл даде на света Джими Хендрикс и... сиатълските банди. Местният център Experience Music Project обаче също не е за изпускане и може да съперничи на Залата на славата на рокендрола. Блестящата абстрактна сграда, проектирана от Франк Гери, е събрала 80 000 музикални експоната, включително оригинални текстове за песни, писани на ръка от Кърт Кобейн и, разбира се, разбитата китара на Джими в обособената галерия „Хендрикс“.

14. Ашрамът на Махариши Махеш Йоги, Ришикеш, Индия

Във всяка уважаваща себе си филмова пародия за рока през 60-те има поне една сцена, в която звездите изпадат в медитация за отваряне на съзнанието под вещото ръководство на индийски гуру. Това клише води началото си от „световната йога столица“ - град Ришикеш в щата Утарканд, Северна Индия, където през 1968-а Бийтълс прекарват известно време в ашрама на Махариши Махеш Йоги. Къщата за гости, където Ливърпулската четворка пише песни за Белия албум, е изоставена през 1997-а и вече е превзета от буйната растителност наоколо.

13. Джошуа Трий, Калифорния

U2 не са единствените музиканти, привлечени от неповторимия национален парк Джошуа Трий в Южна Калифорния. Групата кръщава на негово име албума си от 1987-а (по скромното мнение на пишещия тези редове може би най-великия албум в историята на музиката) и отсяда в Harmony Motel в близкото градче 29 палмс по време на фотосесията за албума. Преди тях кънтри-рок пионерът Грам Парсънс, от когото са се учили Бърдс и Кийт Ричардс, идва тук да се друса с ЛСД и накрая умира от свръхдоза през 1973-а. После двама приятели откраднали трупа му от летището на Лос Анджелис, върнали го в парка и го запалили, каквото било неговото желание.

12. Родният град на Бъди Холи – Лъбък, Тексас

Една от първите рок звезди, пишеща собствената си музика – Бъди Холи, има на разположение само няколко години, за да създаде хитовете, повлияли на куп групи малко по-късно (първият сингъл на Стоунс, например, е песента на Бъди Not Fade Away). Той израства в Лъбък и градчето все още пази спомена за него. Можеш да видиш прочутите му очила и китарата Фендър, изложени в Buddy Holly Center, както и гробът му в градското гробище. Естествено, има и булевард, кръстен на него.

11. Гробът на Джим Морисън, Париж

Едва ли някой е изненадан, че бурният живот на Джим в Париж завършва трагично. Малка утеха е, че след смъртта си намира място в откритото през 1804-а гробище Пер Лашез, което е като книга „Кой кой е“ - тук почиват Шопен, Балзак, Пруст, Оскар Уайлд, Едит Пиаф. Джим обаче привлича най-голямо внимание от страна на туристите. Парижани използват хълмистото, залесено гробище за успокояващи разходки. Както казва веднъж Балзак: „Рядко излизам, но когато го правя, отивам да повдигна духа си в Пер Лашез.“

10. Ливърпул на Бийтълс

Откъде да започнем? Cavern Club, където Бийтълс изнасят първия си концерт, е реставриран. Обиколката с класическо английско такси The Fab Four Taxi Tours минава през родните домове на четиримата и през места като Пени Лейн. Получаваш и ти-шърт. Най-паметен обаче е любимият парк на Джон Ленън - Strawberry Field на Beaconsfield Rd , който Ленън нарича Strawberry Fields в песента от 1967-а.

9. Whisky A Go Go, Холивуд

Култовият лосанджелиски клуб, родно място на танците на пилон, е стартова площадка за кариерите на големи групи още от отварянето му през 1964-а. Франк Запа среща жена си тук. Групата на Ван Морисън свири две седмици през 1966-а. Клубът дори уволнява резидентната група Дорс, заради едиповия комплекс на Джим Морисън в текста на The End. В началото на 80-те клубът затваря за няколко години, а сега живее предимно на стара слава (и тежки метъл рифове), но от време на време е домакин на събития като официалното съобщение на Блек Сабат, че Ози Озбърн се връща, направено на 11.11.2011.

8. Уличката на Дилън от Subterranean Homesick Blues, Лондон

Някои казват, че това е първият видеоклип. Със сигурност е един от най-класическите в историята на рока. Дилън небрежно показва големи листове с част от текста на песента си от 1965-а за откриващите кадри на документалния филм Don't Look Back (1967), заснет по време на турнето му в Англия. Клипът е сниман близо до хотел Savoy, на обикновената задънена уличка Savoy Step.

7. The Dacota, Ню Йорк

Легендата гласи, че построената през 80-те години на 19-и в. Dacota е кръстена така, защото по онова време е била толкова отдалечена от Ню Йорк, че изглеждала като едноименната територия в северните американски щати. Сега щеше да е просто поредната луксозна сграда на ъгъла на улиците Западна 72-а и Сентръл Парк Уест, ако на 8 декември 1980-а тук не беше застрелян Джон Ленън. Влизането в сградата е забранено за външни лица, но можеш да се разходиш до Сентръл Парк и да видиш мозайката Imagine в мемориала Strawberry Fields, посветен на Ленън. След това мръдни две пресечки на север към красивата сграда с две кули San Remo, където преди няколко години прочутите й обитатели Боно и Били Скуайър се караха, защото димът от камината на Скуайър влизал в апартамента на Боно.

6. Аби Роуд, Лондон

На лондонската улица идват два типа туристи: такива, които се правят на местни или че са над нещата и си тръгват без снимка; и други, които безсрамно спират движението за няколко секунди, за да пресъздадат корицата на албума на Бийтълс. Ако не ти се ходи чак дотам, но имаш воайорски наклонности, можеш да позяпаш уебкамерата на легендарното студио Abbey Road, насочена към пешеходната пътека. Можеш да си сигурен, че до няколко минути някой ще се направи на Джон, Пол, Джордж и Ринго.

5. The Crossroads, Кларксдейл, Мисисипи

Без блус нямаше да има рок, а според легендите всички блус пътища водят до кръстовището The Crossroads в Кларксдейл, където, разбираш ли, през 20-те години на миналия век Робърт Джонсън продал душата си на нечестивия, за да стане виртуоз на китарата. Днес на пресечката има нещо като паметник с две големи китари. Като оставим митовете настрана, Кларксдейл е най-подходящ за посещение през април, по време на фестивала Juke Joint, когато напуканите тротоари в центъра на града се изпълват с блус банди и барбекюта. Епицентърът на фестивала е блусарският бар на Морган Фрийман Ground Zero.

4. Грейсленд, Мемфис

Шедьовърът на кича – имението на Елвис, не е първият му дом в Мемфис. Той израства в града и често ходи в клубовете на улица „Бийл“, за да слуша блус. Вече забогатял, 22-годишният Елвис купува имението през 1957-а за 100 хиляди долара. То е изцяло предекорирано през 1974-а, 3 години преди смъртта му, и разкрива всички крайности на онази епоха. Тук е и гробът на Елвис. До имението най-лесно се стига с безплатния шатъл от легендарното Sun Studio.

3. Sun Studio, Мемфис

Звукозаписното студио е наричано „родното място на рокендрола“ и е една от причините мнозина да смятат, че Залата на славата трябваше да е в Мемфис. През 1951-а тук е записана Rocket 88 на Айк Търнър, често определяна за първата рок песен. Оттук са тръгнали още Хаулин Улф, Джери Лий Луис, Джони Кеш, Рой Орбисън и, разбира се, Елвис. По време на 40-минутната туристическа обиколка (струва 12 долара) можеш да слушаш оригинални ленти от исторически звукозаписни сесии.

2. Залата на славата на рокендрола, Кливланд

Много хора се чудят защо се намира точно в Кливланд. Много просто – защото тук е дадено името на рокендрола (от радиоводещия Алън Фрийд през 1952-а) и защото Кливланд е първият град, който вади 70 милиона долара за построяването на залата. За всеки рок фен тя е най-приятното време, прекарано някога в музей. Посещението започва с въздействащ 14-минутен филм за корените на рока и после минава през колите на Елвис, костюмите на Бийтълс, текстове за песни на Бийсти Бойс, собственоръчно написани в бележник с логото на прах за пране, и рисунки на играчи на американски футбол, дело на Джими Хендрикс. Има и забавни експонати като гневно писмо до Ролинг Стоунс, написано през 1966-а от фиджиец, който се кълне: „Пиша от името на 640 деца, всички от които ви МРАЗЯТ.“

1. Да видиш Чък Бери на живо, Сейнт Луис

Чък Бери свири веднъж месечно (но винаги в сряда) в мазето с капацитет 300 човека в родния си Сейнт Луис. Това си е истински подарък за рок феновете и като се има предвид, че той вече е на 85, не е лошо да планираш скорошно посещение в музикалния клуб Blueberry Hill. Чък е първият човек, приет в Залата на славата. Той измисля стила, при който свири на китара като на пиано, докато пее забавните си текстове и ходи патешката по сцената (нещо като огледално изображение на лунния танц на Майкъл Джексън). Билетите с цена 35 долара тръгват в продажба в 5 следобед в деня след предишния концерт и се продават за ден-два. Няма значение, че сетлистът е кратък и малко нескопосан. Чък все още е запазил духовитостта си и безпогрешния си глас, дори и от време на време да изкарва по някоя фалшива нота от китарата. Самият клуб радва с рок сувенири по стените и местни бири. А ако се съмняваш какво място има Чък Бери в историята на рока, гледай документалния филм Hail! Hail! Rock 'n' Roll от концерта, организиран от Кийт Ричардс за 60-годишнината на Чък през 1986-а.