Изказването на френския посланик у нас Ксавие Лапер дьо Кабан при откриването на кръгла маса за правното образование в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" на 7 януари

Благодаря на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и на университета в Нант за идеята да организират кръгла маса за правното образование. Става дума за съществен въпрос, на който ще се спра по-нататък и върху който посолството на Франция бе започнало да работи през последните месеци по искане на заинтересованите български органи.

Всъщност г-н Христо Иванов, предходният министър на правосъдието, за чиято оставка съжаляват всички посолства и която се наложи да бъде подадена поради провала на подкрепяния от него проект за реформа. Реформа, която трябваше да бъде първа стъпка в установяването на истински независимо правосъдие в България, каквото европейските партньори очакват от осем години насам.

Та, както казах, предходният министър на правосъдието се бе обърнал към редица чуждестранни посолства, сред които и посолството на Франция, за да почерпи опит относно водения размисъл от министерството и българските университети във връзка с

необходимата за правното образование в България реформа

Всъщност последната реформа на правното образование в България датира от 1994 г., а именно 13 години преди присъединяването на вашата страна към ЕС и пет години преди началото на Болонския процес, който цели да улесни създаването на европейско пространство за висше образование. Това е било във време, когато с катастрофалното правителство на Любен Беров и преди открито целящия връщане на режима опит с правителството на Жан Виденов, управляващите от бившата Българска комунистическа партия правеха всичко възможно нищо да не се променя.

Безспорно е, че основанията и обстоятелствата на последна реформа са много различни от настоящото развитие на България. Безспорно е, че е абсолютно необходима реформа на правното образование в България.

В качеството ми на посланик на Франция не следва да определям в каква посока трябва да бъде проведена тази реформа и как трябва да се организира университетското правно образование, още повече че не съм юрист по образование, нито по професия.

И все пак е необходимо да подчертая, че принципите, въз основа на които ще организирате правното образование, са важни за мен и за моята страна.

Правото е особена дисциплина, тъй като е инструмент за постигане на цел. Тази цел е справедливостта

Позитивното право, което в демократичните общества е възникнало вследствие на взето от всички нас решение посредством представляващите ни изборни лица, а именно съвкупност от закони, които след това се прилагат от изпълнителната власт и за спазването на които следят съдиите - това позитивно право е само един инструмент, който сме изобретили, за да дадем възможност на едно комплексно устроено и многообразно общество да направи така, че гражданите му да живеят в мир.

Всъщност програмата, целта на политическата дейност в демократичните общества е свързана с осигуряване на мир посредством справедливост: едно общество не може да бъде определено като демократично, ако неговите граждани не го чувстват справедливо. Ако имат обратното усещане, те бягат от него: не гласуват, емигрират, дори се бунтуват.

В забележителната си реч, произнесена на 11 декември,

председателят на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов призова магистратите - не само съдиите, но всички магистрати, включително следователи и прокурори - "да се борим с всички сили за върховенството на правото".

И добави, цитирам: "Казвам върховенство на правото, а не на закона, защото понятието "върховенство на закона" крие един опасен риск - тъй като става дума за управление на човек от човек. Върховенството или господството на правото е власт на ценностите, които са фундаментални за всички нас и затова сме ги поставили в конституционна законност, която стои над."

С тези думи председателят на Върховния касационен съд припомни силата на естественото право и естественоправните устои на позитивното право в либералните демокрации. Фактически, европейските демокрации са поставили над позитивното право, над гласувания от парламентите закон с променливо мнозинство, с променливо влияние, с променливи идеологии

неприкосновени принципи

Посредством вписани в конституциите ни правила или с поети международни ангажименти, като Европейската конвенция за защита правата на човека и на основните свободи на Съвета на Европа, ние, гражданите на демократичните режими на управление, сме решили да оправдаем Антигона и да обвиним Креон (цар на Тива).

Или, иначе казано, ние сме пожелали съдията да може да обяви за несправедлив даден закон. Като с приемането на нашите конституции, с подписването на тези конвенции, сме посочили на съдията кои са тези принципи, ценности, в името на които той може непроизволно да не приложи несправедлива правна норма.

Тоталитарните режими, които строго са върлували в Европа през ХХ век, ни предпазват от изкушението да вярваме, че спазването на правилото е достатъчно, за да се гарантира справедливостта: как днес би могло да се приемат за съответстващи с правото и с целта на справедливост закони като тези за статута на евреите, приети във Франция през септември и октомври 1940 г., или закона за защита на Нацията, приет през януари 1941 г. в България, с който също

се отказват редица всеобщи права на някои граждани под претекст, че са евреи?

Как би могло да се признаят за съобразни с правото и с духа на правосъдието законови текстове, с които се създава Народния съд в България, които са послужили за мнима "законова" база за масовото екзекутиране на политическите опоненти след нахлуването на Съветската армия?

Тяхното привидно съответствие от формална гледна точка с правните норми не им пречи в действителност да бъдат актове на пълен произвол, като единствената цел на тази привидна законност е да се прикрие преднамерената по политически причини несправедливост.

Европейският съюз губи своя смисъл, ако не постави на преден план своите ценности, които са добре обобщени в девиза на моята страна: "Свобода, равенство, братство".

Спазването на тези ценности от всяка държава членка е следователно от основополагащо значение в буквалния смисъл на думата: то полага основите на нашия Съюз и оправдава просъществуването му.

Именно поради тази причина през 1994 г. бяха определени т.нар. "критерии от Копенхаген" -

политически критерии за спазване на тези ценности, които трябва да се спазват от всички страни кандидатки за членство.

Констатираме обаче, че в самия ЕС отново са надвиснали рискове над свободите ни в името на т.нар. "нелиберална" концепция за демокрацията, без привържениците на тази концепция да отчитат, че става дума за противоречие: демокрацията може да бъде само либерална.

Всеки режим, който претендира, че всеки може да бъде лишен от свобода в името на народната воля (обобщен израз, който почива на митичното единство общността), престава да се стреми към постигането на целта на демокрацията, която, както казах, е свързана с осигуряването на мир чрез справелдивост - следователно престава да бъде демократичен.

Политиците във Франция, в България или от други европейски страни, които претендират, че са демократи, като същевременно

насърчават омразата и отхвърлянето на част от гражданите, са лъжци.

Затова е важно за моята страна бъдещите български юристи, независимо от това дали ще станат след това съдии, прокурори, адвокати или нотариуси, да научат най-напред кои са нашите "ценности", кои са философските и теоретичните устои, историческите събития.

Необходимо е бъдещите български и, естествено, френски юристи, които не са живели по времето на комунистическия режим и не са били обект на пропагандата му, нито по време на немската окупация, да знаят, че позитивното право - това, което е гласувано и постоянно изменяно, е само опит за формализиране на посочените по-горе принципи.

Следователно, както става ясно от само себе си, именно с философията, политическата философия, историята на идеите, понятия, които използваме в ежедневието - понятия, които впрочем са били използвани и от комунистическите режими на управление, но които са ги били лишили от всякакъв смисъл, - трябва да започне образованието на студентите. Ако искаме да обучим хора, които ще практикуват правото, посветили се на справедливост, а не техници, които владеят правилото, но са неспособни да видят каква идея стои зад думата.

Благодаря Ви.

Източник: Посолство на Франция в София