Сексуалната пристрастеност не е нищо повече от психологичен феномен, служещ само да демонизира секса, да го налага като разрез с общовъзприетите норми, връзки или като необяснимо поведение.

Това твърди психологът Дейвид Лей, позовавайки се на новата книга на Ян Карнер - "Митове на сексуалната пристрастеност".

Мнозина бързат да сложат сексуалната пристрастеност в една категория с другите видове зависимости, но тя все още не е призната като такава от Американската психиатрична асоциация, пише novini.bg.

Сексът няма норма и отклонения от нея. Никой досега не е умрял от това, че не е правил секс, както и няма смъртни случаи от прекалено много правене на секс, уточнява Лей.

Проблемът, според него е, че пристрастените сами си вярват, че имат проблем, но по-голямата част от тях просто използват тази диагноза, за да намерят начин да решат своите проблеми. И нещо повече - често пъти това е просто оправдание на неверните партньори.

Джонатан Алпърт, психоаналитик и автор на книгата "Бъдете безстрашни, променете живота си за 28 дни", споделя, че все повече хора идват при него, повлияни от медиите и обществения натиск с идеята, че са пристрастени към секса. "Една изневяра не те прави пристрастен към секса, а измамник", смята Алпърт.

Терапевтът Едуард Ратуш пък признава, че проблемът е преекспониран, но въпреки това не отрича, че е възможно да има такъв вид зависимост. Той го описва по следния начин: Да имаш нужда всеки ден от него, дори и да не го искаш. Да го искаш непрекъснато, дори това да застрашава твоето здраве, щастие, любов или кариера.

Следователно - дали сексуалната пристрастеност е истинска? Дали може да бъде поставена такава диагноза? Или е извинение за неморално поведение? Въпреки поведението на някои холивудски актьори и политици, може би, в крайна сметка това, което е от значение, не е етикетът.